Мрежа

Файез Сарадж: Споразумението с Турция пази суверенитета на Либия

0 322

– Г-н премиер, тази година разговаряхте по телефона с българския министър-председател и дори изявихте готовност да посетите България. Как се развиват българо-либийските отношения според вас?

– Действително, с министър-председателя Бойко Борисов проведохме телефонен разговор, а преди това през февруари се срещнахме и в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, където обсъдихме възможността да дадем ход на спогодбите за сътрудничество между нашите две приятелски страни. Потвърдихме и стремежа за възстановяване на инерцията на нашите дългогодишни двустранни отношения.Съществуваобаче еднопрепятствие,

което ни възпира и правим всичко възможно да го преодолеем. Става въпрос за либийския танкер, който въпреки изпълнените условия за освобождаването му все още е задържан в България.Министър-председателят обеща да сложи край на проблема и ние очакваме той да спази думата си. Веднага щом този казус бъде решен, аз ще откликна на поканата и ще посетя приятелска България.

– Либия в момента е в състояние на война, продължавате ли да очаквате подкрепа от международната общност за вашето правителство на националното съгласие, което е признато за легитимно?

– Предполага се, че това е задължение на международната общност спрямо легитимното правителство, което е изправено пред опит за въоръжен преврат, узурпиране на властта и връщане на страната към тоталитарно управление.

Продължаваме да се надяваме международната общност да изпълни резолюциите относно Либия. А тези резолюции предполагатда не се влизав контакт спаралелниформирования,да се работи за защита на гражданите, да се предприема твърда позиция спрямо страните, които са отговорни за разпалване на конфликта в Либия чрез продължаваща повече от три години оръжейна подкрепа за вражески настроените милиции и нарушаване на наложеното от Съвета за сигурност на ООН ембарго.Постоянно призовавам за прекратяване на подобни негативни намеси в държавата ни. Защото те водят до възпрепятстване на мирните решения и изправят страната ни пред война. А който въоръжава и финансира милициите, е съучастник в убийството на цивилни граждани, виновен е за ужаса, който изпитват хората, бягайки от къщите си. Той е враг на стабилността в страната.Ние разбираме, че държавите преследват собствените си интереси, но все пак има морални начини за това. Ние смев позиция насамоотбранаи това е нашезаконно право,

защото сме легитимно правителство, което защитава гражданите си.За съжаление, има държави, които застават на страната на един военен престъпник, който не вярва в принципите на демокрацията и правата на човека. Все още се надяваме на положителна международна позиция, особено след като на всички се изясниха целите на агресията.Появи се немска инициатива за прекратяване на войната и връщане към политическия път. Приветстваме усилията на канцлера Ангела Меркел. Надяваме се тази инициатива да вземе под внимание фактите и данните, които са резултат от агресията, както и да се въведат основи и мерки за връщането към политическия път.Също така имаме важно изискване: необходимо е всички държави, ангажирани с либийския въпрос, да бъдат призовани да участват в Берлинския конгрес. Всички без изключение! 

– Смятате ли, че Хафтар би могъл да получи допълнителна подкрепа освен тази, която вече има, и откъде би могла да дойде тя?

– Не мисля. Има страни, които от самото начало заявиха, че за либийската криза няма военно решение, а след провала на агресията това се превърна във всеобщо мнение. Всички призовават за връщане към политическия път – този, който Хафтар унищожи.

– Докога смятате, че ще бъдете в състояние да защитавате Триполи?

– Това е столицата ни, в която живеят близо две трети от либийските граждани. Уверени сме в способността си да принудим агресора да се оттегли. Правото е на наша страна и ще вложим всичко, за да ускорим прилагането му.

Агресорът си мислеше, че може да влезе в Триполи в рамките на 48 часа, а ето че войната навлиза в деветия си месец. Предвид невъзможността да напреднат на терен вражеските милиции прибягват до бомбардировки с ракети “Град”. Това са “слепи” ракети, които поразяват жилищни квартали. Нанасят и въздушни удари по жилищни сгради, летища, поликлиники, училища, библиотеки и други граждански обекти. Противовъздушната ни отбрана успя да неутрализира много от тези удари. Накратко, агресорът е в състояние на отчаяние. Затова победата ни е все по-близо.

– А не се ли опасявате, че Хафтар може да намали производството на петрол, особено когато контролира част от районите за добив?

– През цялото време се стремим да избегнем военна ескалация в районите с нефтодобив. Хафтар се опита да намеси петрола в политическия конфликт, но опитите му се провалиха.Мога да ви уверя, ченяма дадопуснемкаквото и дабило безумиеда засегненефтодобива,

защото това е единственият източник на приходи за либийците. Откакто е открит, производството и износът на петрол се ръководят от Националната нефтена организация и приходите от него се превеждат директно в Централната либийска банка, където се разпределят към всички либийци и всички области. Сондажите и износът се регулират от закони, договорености и споразумения с най-големите международни нефтени компании. Нефтът не е като другите стоки – той е от световно значение и влияе на международния пазар.

– Каква полза предвиждате от наскоро сключеното с Турция морско споразумение?

– Меморандумът за разбирателство при определяне на морските правомощия между Либия и Турция цели да защити правата на двете страни съгласно международното право. Това споразумение запазва суверенитета и богатствата на Либия. Който е против, нека се обърне към Международния съд.

– Виждате ли в бъдеще възможност за нови преговори с Халифа Хафтар?

– Политическият процес изисква партньори, които държат на думата си, а не отричат договореното, които вярват в демокрацията и мирното предаване на властта. Ние не виждаме партньор, с когото да водим диалог. Смятаме, че източната област трябва да избира представителите си от средите на политическите, социалните и интелектуалните лидери. Либия не бива да залага на един-единствен човек. Либия е по-голяма от всички!

– Какво следва за Либия? Ще бъде ли прекалено оптимистично да говорим за избори догодина?

– Това, което се случва в Либия от 2011 г. насам, в различна степен е вече преживяно от други народи в етапите на преход от диктатура към демокрация. Мисля, че след революцията страната се превива от болезнени родилни мъки, за да даде живот на демократична гражданска държава. Алтернативата на мирното съжителство е воюването, в което няма печеливш, а единствено губеща е Либия. Затова въпреки трагедиите, предизвикани от агресията, аз съм оптимист за по-добро бъдеще.

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha − 2 = 5