Еквадор излиза с облекчение от безпрецедентна социална криза, белязана от демонстрации, придружени от прояви на насилие и блокиране на страната в продължение на 12 дни. Цената, която плати обаче е висока - и икономическата и моралната - и тя ще тежи на андинската страна.
Хиляди еквадорци празнуваха в неделя вечерта по улиците на Кито споразумението между индианското движение, което бе инициатор на протестите, и правителството на президента Ленин Морено, приело да оттегли оспорвания си декрет, премахващ субсидиите за горивата.
Сега обаче настъпва часът да се направи равносметка от случилото се.
Животът в страната бе спрял в продължение на две седмици - блокади на пътища, затворени училища, почти отсъстващ обществен транспорт и спрели петролни кладенци в Амазония, което пък блокира близо 70% от добива на черно злато.
Еквадор бе разтърсен от вълна на демонстрации, чиято равносметка е тежка: седем убити, 1340 ранени и 1152 ареста, според бюрото на Защитника на народа, еквадорска обществена организация за защита на правата.
В Кито сградата на Инспекцията по финансите бе подпалена от маскирани демонстранти. Същата съдба сполетя и офисите на телевизионния канал Teleamazonas. Редица сгради пострадаха при сблъсъците на демонстрантите със силите на реда.
В неделя, преди да бъде намерено решение на кризата, Търговската камара в Кито предупреди: "Блокирането на пътища, нападенията срещу компании, прекъсването на основни услуги, щетите на петролните кладенци и станциите за изпомпване на петрол нанасят щети за над 200 милиона долара дневно, а това пряко засяга заетостта и икономиката на всички граждани".
По-малко туристи
Туризмът, третият сектор по приходи в държавната хазна на Еквадор след износа на банани и скариди, е сред засегнатите сектори. През 2018 година страната е посрещнала 1,4 милиона туристи или с 11 % повече, отколкото през 2017-а, които са й осигурили приходи от 2,4 милиарда долара.
През последните дни много авиокомпании анулираха полетите си до и от Кито, а редица хотели пострадаха от анулации на посещения на чуждестранни туристи, изплашени от хоаса в страната.
"Загубите са близо 5 милиона долара дневно", заяви снощи по обществената телевизия министърката на туризма Роси Прадо де Олгин.
Износът на рязани цветя, друго голямо експортно перо на Еквадор, също пострада.
Националната асоциация на производителите и износителите на цветя, Expoflores, обяви извънредно положение, посочвайки загуби за над 30 милиона долара, които ще засегнат 300 000 семейства, работещи в този сектор.
Мерките, обявени в началото на октомври от президента Морено, в замяна на заем от Международния валутен фонд (МВФ) от 4,2 милиарда долара, целяха да изправят на крака икономиката, огъваща се под бремето на бюджетен дефицит от 1,5 милиарда долара (близо 5% от брутния вътрешен продукт) и силно увеличен държавен дълг до 36,2% от БВП.
Отмяната на субсидиите за горивата целеше да намали дефицита до 230 милиона долара (под прага от 1%) e и да позволи постигането на бюджетен излишък през 2020 година.
Сега, "с анулирането на декрета, който ще бъде сменен с друг, вероятно корекцията няма да бъде толкова голяма, колкото се очакваше", коментира икономическият анализатор Алберто Акоста Бурнео.
Само че "да не се взимат никакви мерки не е алтернатива, защото това би било значително нарушение на споразумението, сключено с МВФ и в страната няма да влязат повече средства".
Моралната сметка и разделението на обществото
По-трудно е да бъде оценена моралната сметка от такава криза, но тя е напълно реална. Редица демонстранти заявиха, че са шокирани от силните полицейски репресии.
"Те са напът да ни убият, във война сме!", с тревога каза един от тях в събота, скрил лицето си с кърпа.
"Къде са майките на тези полицаи, синовете, дъщерите? Те не им ли казват, че трябва да спрат да ни убиват?", викаше, също със сълзи в очите, индианката Нанси Киниупани.
Индианците, които са една четвърт от населението на Еквадор, дадоха воля по време на тази криза на нарасналата си неприязън към заможните класи и недоимъка, в който те самите живеят.
Според Пабло Ромеро, експерт от Университета "Селесиана" в Кито, отвъд "символичната победа", удържана от тази общност, която успя да накара правителството да се огъне, има и "голяма загуба": "Кито ще гледа индианската общност с недоверие, та дори с гняв или злонамереност".
Защото "разрушителните акции в Кито, макар вероятно да са били дело на инфилтрирани (злосторници), ще се свързват от жителите на столицата със света на индианците".
В крайна сметка кризата "изостри още по-силно класовия расизъм. А тази разделителна линия много трудно ще бъде премахната", със съжаление посочва Ромеро.
/БТА/
Източник: https:www.24chasa.bg
