Прекаленият критицизъм към българската медицина и здравеопазване е грешен и Господ ще ни накажеПреди два дни се запознах с една жена, претърпяла тежка мозъчна операция, която сега е в отлично състояние - работи, грижи се за внуците си, мисли за бъдещето, тревожи се за младите професионалисти и изобщо се чувства чудесно. Тя буквално е можела да избира от всичко - къде да бъде оперирана - Турция, Германия, Израел, и това не е хипербола. Избрала да остане в България и тук ѝ е направена операцията повече от добре. Положени са нужните грижи да преживее следоперативния период, въпреки че е получила като усложнение заразна болест, активирала се от лечението на основното заболяване.
Като вземам повод от този разговор, се сещам за трафаретния критицизъм към българската медицина. Всеки многознайко критикува нивото на българските лекари, начина на организация на медицината у нас или поне осигурителната система. Преди това обаче е редно да се оцени това, че в България се прилага най-напредничавото лечение на инфаркт, и то масово, и по този показател родината ни се нарежда редом до бутикови държави като Швейцария и Словения. Вчера бе извършена трансплантация на два бъбрека. Това е богоравно умение. Не е просто ловка хирургия, а последователност от задълбочената експертиза на изключително подготвени хора. Всъщност това е високата наука у нас днес, не е Литературният институт на БАН.
Трябва да се оцени това, че да достигнеш до висококвалифициран специалист, отнема най-много 3 дни, може да е напълно безплатно и е на максимум 150 км от мястото, където живееш, колкото и да е забутано. Тъй че и организацията не е толкова лоша. Аз самият лично съм критикувал осигурителната система не веднъж, но трябва да призная, че един път, като лежах в реанимация, до мен на съседното легло имаше един клошар, намерен на улицата. Мен ме оставете - аз съм връзкар, познавам лично всички забележителни лекари на България и си плащам всички осигуровки и данъци, откакто съм жив. Но въпросният десперадос вероятно познаваше само продавачката на евтин алкохол и той получаваше първокачествена и всеотдайна грижа, въпреки че осигурителният му статус едва ли бе перфектен. Вероятно той не би получил такова отношение и качество в САЩ, Великобритания или Русия, но в България го получи. Тук няма никаква хипербола - човекът бе зле и за него денонощно се грижеше персонално медицински брат (така се наричат мъжките медицински сестри).
Тези поне три неща трябва да бъдат оценени, защото Господ ще ни накаже заради високомерното ни отношение и неблагодарност за това, което сме получили.
Източник: https:www.24chasa.bg
