Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента
- Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно освобождаване да подлежат на възобновяване от Върховния касационен съд (ВКС). Само заради Джок Полфрийман ли се налага промяната в закона?
- Поводът беше Джок Полфрийман, но причината е съвсем различна. Видяхме, че има проблем и преценихме, че практиката трябва да бъде уеднаквена, за да се получи нещо по-добро.
На първо място внесохме предложението, за да се даде възможност на ВКС да се произнася дали има достатъчно доказателства да се възобнови дело за предсрочно условно освобождаване. Такава възможност има при определенията за споразумения, при прекратяване на наказателното производство или прилагане на принудителните медицински мерки, а при условното предсрочно освобождаване - не.
Надявам се между първо и второ четене да има и други предложения. Например можем да обсъдим дали трябва да се допусне касационно обжалване при условното предсрочно освобождаване. Дано колегите имат още идеи, които да дебатираме, за да постигнем максимален резултат.
Преди няколко години променихме механизма, защото от Европа бяхме много критикувани, че и осъдените трябва да имат възможност да искат условно предсрочно освобождаване. Дотогава инициативата беше само на обществения съвет към администрацията на затвора. Когато променихме закона, въведохме изискването, че осъденият трябва да отговаря на няколко хипотези едновременно, за да поиска предсрочно освобождаване - да се вземе становището на обществения съвет, на неправителствени организации, да се има предвид дали се е обучавал в затвора, поведението му там. Но явно не е било достатъчно.
- Ако ВКС започне да се занимава и с условното предсрочно освобождаване, няма ли прекалено да се натовари?
- Не мисля, че тези дела са толква много.
- Ще може ли и осъденият също да иска възобновяване на делото?
- Да, и той ще има тази възможност.
- Но каквото и да гласувате, то няма да засегне делото Полфрийман.
- Да, така е. Законът ще върви по общия ред, няма да го бързаме. Надяваме се с предложенията, които внасяме, да направим по-добра наказателна политика. Все пак Наказателният кодекс (НК) е на повече от 50 години.
- Мисли ли се за изцяло нов НК?
- Разбира се. Министерството на правосъдието работи от няколко години по изцяло нов прект. Той трябваше да е готов по-рано, но не е лесно изработването на цялостна концепция. Това е доста сложно, обемно като работа. Иска се изключително внимание. Но се надявам до декември проектът да е готов. Имаме такива уверения от министъра на правосъдието. Именно в тази посока е и новата концепция - нови състави с нови наказания.
- Самата вие досега не сте коментирали определението на Софийския апелативен съд за Полфрийман.
- Не смятам, че е редно народен представител да обсъжда съдебни актове. Изключително много уважавам магистратите и през целия си професионален път се старая да не коментирам техните решения.
За мен магистратът е на пиедестал. Независимостта на съда е най-важното и дори понякога да има сътресения, като делото “Полфрийман”, не съм аз човекът, който следва да съди магистратите.
Може би трябваше да си дадат отвод, но при всички случаи е нужно да вярваме в магистратите. Ние, политиците, сме хората, които следва да дадат пример как се уважават съдиите. Да, всеки го доказва с работата си, но нека не забравяме, че, за да бъдеш съдия, е нужно да притежаваш много морални и нравствени качества.
- Покрай Полфрийман отново се заговори и за друг проблем, че осъдените не изплащат обезщетенията на жертвите и техните близки. Не мислите ли, че изплащането на присъдените суми следва да се обвърже с условното предсрочно освобождаване?
- Казусът е сложен и трябва да бъде подложен на голям дебат. Да се чуят всички страни, защото е много опасно да не се получи така, че осъден, който е с финансови възможности, да си плати и да излезе по-рано, а този, който няма средства, да изтърпи цялата присъда. По-скоро може да се мисли за някакъв контролен механизъм.
- Миналата седмица гласувахте промени в НПК да няма съкратено съдебно следствие при умишлените убийства. Между първо и второ четене ГЕРБ внесе предложение, според което съкратеното следствие се запазва за тежките телесни повреди, на което опозицията остро възрази. Вашето предложение беше прието. Защо сте против да отпадне и за тежките телесни повреди, които увреждат трайно жертвата?
- Основният ни аргумент е, че трябва да запазим бързия наказателен процес, който сме постигнали с годините. Връщайки се назад, ще припомня, че през 2007 г., когато 275 000 наказателни производства бяха прекратени поради изтекла погасителна давност, затворите и затворническите общежития бяха пълни и всички извършители бяха освободени. Не следва да се връщаме 10 г. назад. Смятаме, че е добре и за пострадалия, и за обвиняемия колкото по-бърз е един наказателен процес, тоест разстоянието между престъплението и наказанието е по-кратко, толкова шансът извършителят да получи максималната присъда е по-голям.
Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за тежките убийства единствено заради нашите избиратели. Оставаме на позицията, че то не следва да отпада. Оттук насетне ще работим и в останалите хипотези на чл. 58а от НК (това е този текст от закона, който определя намаляването на наказанието с една трета - б.р.), които могат да се доразвият.
- Което какво означава?
- Когато стигнем до разглеждането на нашите предложения за промени, които са в Наказателния кодекс, предполагам, че между първо и второ четене ще се дебатира да се приложи редукцията на съда, тоест съдът да има възможността да реши дали да има съкратено съдебно следствие, или не за тежките телесни повреди, блудства и изнасилвания.
- Това няма ли да доведе до противоречива практика - един съдебен състав да е склонен на съкратено съдебно следствие за изнасилване например, друг не?
- На първо място при съкратеното съдебно следствие трябва да се постигне съгласие. Да, то трябва да бъде поискано от обвиняемия, за да се стигне до признаване на факти и обстоятелства. Но съдът е органът, който има най-голямата свобода на действие и да прилага закона такъв, какъвто сме го написали. Всъщност той няма да е в хипотезата, ако иска, това ще прилага, ако иска, друго, а ще се съобрази със становищата на всички страни - обвиняем, прокуратура, защита, и оттам насетне при евентуално желание и възможност за съкратено съдебно следствие ще го приложи. Най-вече с оглед на това процесът да е по-бърз и да не се задръсти системата.
- Тоест прокуратурата ще може да каже дали е съгласна на съкратено съдебно следствие, или не?
- Разбира се, съдът ще има последната дума, но ще вземе становището на прокуратурата. Но тепърва предстои дебат. Нашите предложения ще бъдат подложени на голямо обществено обсъждане с широка кръгла маса, на която всички да изразят становище, защото е много важно. Материята е сложна, тежка и следва внимателно да се обсъди. Още повече, както вече казах, предстои Министерството на правосъдието да представи нова наказателна политика. Надяваме се до декември.
- Защо се съгласихте на промени в НПК, а не държахте на вашите предложения, които са залегнали в НК?
- Най-лесният механизъм беше промяна в НПК. Въпросът е как се прилага съкратеното съдебно следствие.
Колегите от опозицията ни обвиняват, че ако оставим на съдията да прецени дали да приложи съкратеното съдебно следствие или не, няма да има стимул за подсъдимия да признае факти и обстоятелства, знаейки, че пак ще му бъде наложено максималното наказание.
И в това има логика, но се надявам в този дебат, който предстои, да се роди истината. Но нека видим как ще заработи промяната в НПК, която гласувахме. Ето например тройното убийство в кв. “Слатина” отпреди години - убити са мъж, жена и дете. Убиецът води разследващите до мястото, признава факти и обстоятелства, и то в детайли. След което се отказва от показанията си. Делото върви по общия ред. 16 години продължава, извършителят е осъден на 16 години. (Димитър Кънчев, който през 1997 г. уби баща си, мащехата си и 4-годишното си братче - б.р.) Е, това ли е справедливостта?
Именно от това се страхувам. Че хората очакват с премахването на съкратеното съдебно следствие убиецът да получи максималната присъда. Когато обаче делото продължи много във времето, отново се разпитват свидетели, правят се експертизи за доказване - тройни, петорни, понякога и седморни. Страхувам се, че всъщност хората няма да бъдат удовлетворени. Дано не съм права, но това само времето ще покаже и практиката.
- Колко хора са се възползвали от съкратеното съдебно следствие?
- По данни на прокуратурата за убийствата по чл. 115 - 47, а по чл. 116 за убийство с различни хипотези - 99, за период от 4 години, от 2015 до 2019 г. 150 случая за четири години.
- Което не е малко.
- Да, така е, но в тяхната статистика, която ни предоставиха, не са засегнати изнасилвания с тежка телесна повреда или грабежи с тежка телесна повреда. Но при всички случаи смятам, че предложението, което направихме между първо и второ четене, е по-добрият вариант, отколкото да отпаднат изцяло и тежките телесни повреди. 200 убийства и тежки телесни повреди на година да има, пак ще се задръсти системата.
- Правен ли е анализ дали съкратеното следствие е облекчило системата?
- В доклада на прокуратурата от 2017 г. се предлагат промени по отношение на наказанията, тоест да се завишат наказанията. Именно в тази част се надявам да има по-голяма равнопоставеност, след като и правосъдното министерство представи новата си наказателна политика.
- Как да се завишат?
- Това, което ние предлагаме, е при тежките убийства доживотният затвор без право на замяна да бъде редуциран, ако съдът прецени, на доживотен затвор, а доживотният затвор - пак по преценка на съда, между 20-30 г. затвор.
- Предстои да се избира председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Обсъждат ли се промени в антикорупционния закон преди избора?
- Това е в правомощията на Комисията за конфликт на интереси в Народното събрание. Смятам, че в следващия един месец няма да успеем, но най-вероятно до края на есенната сесия ще изберем нов председател на КПКОНПИ.
CV
lРодена е в Лом
l Завършва право
l От 2006 до 2008 г. е главен юрисконсулт в Министерството на отбраната
l Била е заместник-кмет на столичния район “Надежда”
l Народен представител в 43-ото и 44-ото народно събрание
l От април тази година е председател на правната комисия в парламента
Източник: https:www.24chasa.bg
