Мрежа

Защо “24 часа” отказа отговор на Антикорупционния фонд? Защото не подкрепя модерната форма на рекет – журналистически разследвания, които не се публикуват

0 215

Преди десетина години един богат многознайко, коментирайки непреодолимата страст на българските олигарси да притежават медии, ги укори: Не ги разбирам защо се втурват да купуват. Хем не могат да си свършат работа, защото е много видно, когато е в някаква тяхна полза, хем е скъпо. Далеч по-ефективно е една фондация за разследваща журналистика – така най-малко ще си личи кой плаща, когато се атакува конкурент в бизнеса или политическа фигура.

Човекът не успя да направи по тази печеливша формула фондация и катастрофира тежко в медийния бизнес.

Едри бизнесмени и политици обаче се възползват от модерната днес форма на рекет – разследвания, повечето от които не се публикуват. Как се създават тези фондации?

С най-сериозен опит са колегите от “Капитал” – там и първа бе учредена едноименна фондация. Издателят Иво Прокопиев проявява завидни умения да работи в неправителствения сектор – “Протестна мрежа”, която замря някъде през 2016 г. – вижда се, ако човек отвори едноименния сайт и вестника “Протест”, Асоциацията на европейските журналисти, Антикорупционния фонд…

Кадрите идват от седмичника “Капитал” или “Медиапул” и темите, по които се задават въпроси, много често – абсолютно справедливи, винаги обаче са в интерес на бизнесите или проблемите на Прокопиев.

Преди седмица медии, които по хигиенни съображение не цитираме, започнаха темата “Антикорупционен фонд” със съмнения, че разследванията там се правят, за да се изчисти пътят на нови играчи в определени сфери на бизнеса. (Виж долу кой кой е във фондацията.)

В публикациите липсваха конкретни факти освен механизма, по който това се случва – вдига се силен медиен шум по определен казус, обикновено властта реагира, започват ревизии на НАП, прокурорски проверки, които могат да продължат с години, а собственикът на съответния бизнес се изтощава да доказва, че е законен… докато друг заеме мястото му. 

Повече от година до “24 часа” пристигат писма от общини с аналогично питане. В съответното кметство е постъпило заявление по Закона за достъп до обществена информация от фондация “Антикорупционен фонд”. Тя се интересува и иска копие от сключените договори за информационно обслужване между медийната група, която издава “24 часа”, и съответната община, както и от размера на тези договори.

Нашите отговори на 30 юли 2018 г., на 2 август 2018 г. и на 26 юни 2019 г. до кмета на община Пазарджик Тодор Попов и на 24 юни 2019 г. до кмета на Стара Загора Живко Тодоров например са с един и същи текст: “Считаме, че предоставянето на подобна търговска информация за медии с ясна собственост и видима за читатели и рекламодатели дейност, на организации с неясно финансиране и неясни цели е, меко казано неприемливо и озадачаващо.”

Има ли какво да крие “24 часа”? Не! Размерите на договорите с отделни общини са с повече от символични размери и се отнасят за приложения “Рестарт”, които от над 6 години представят икономиката и развитието на съответните региони в България. Проектът “Рестарт” е видим и може да се проследи в “24 часа”.

Всеки един разследващ журналист може да се срещне с ръководството на “24 часа”, като позвъни на съответните телефони или посети редакцията. Любопитното е, че фондация “Антикорупционен фонд” не предоставя нито адрес, нито телефон за контакт. Само мейл. От известно време неин изпълнителен директор стана уважаваният от нас Бойко Станкушев. (Виж интервюто му вдясно.)

Точно толкова видим като проекта ни “Рестарт” е и проектът и на седмичника “Капитал” – “Градовете”. Моделът е аналогичен – колегите също представят регионите. Допреди месеци партия ГЕРБ официално спонсорира този проект. Нищо лошо. Вижте обаче какво попитахме Бойко Станкушев и какво ни отговори той:

– Г-н Станкушев, кметове ни пращат писма относно вашите проверки. При нас обаче всичко е прозрачно, но отказът е заради търговската тайна. Какво проверявате все пак?

– Аз не говоря за вас. С медиите изобщо не се занимаваме. Интересува ни само фискът, дали парите на данъкоплатците са раздавани неправомерно.

– Проверявали ли сте платените публикации в “Капитал”, които са спонсорирани от ГЕРБ и са за определени градове?

– Не.

– До кои общини пращате запитвания, как решавате?

– Пращали сме наред до около 30 общини и областни центрове.

Както се разбира от думите на г-н Станкушев, в момента фондацията “Антикорупционен фонд” проверява настоящи кметове как изразходват публичните средства. Дали и колко сигнали има, не е ясно. Но зад тези журналистически разследвания не може да се види дали се крие

икономическа

или политическа

атака преди

изборите

На пръв поглед е правилно кметовете да огласяват договори, които са сключвали по време на мандата си. Това е допустима публичност, но всъщност може да се приеме и като натиск върху кандидатите и натиск върху медиите, защото се предпоставя, че рекламните договори са сделки с висок корупционен риск.

Всъщност на някои места става дума за игра от конкуренцията. Например в Пазарджик

се знае, че

кметът е отказал

прекалено скъп

рекламен

договор на

местен сайт

От този сайт са изпратили сигнал до Антикорупционния фонд и този човек сега е обект на журналистическо разследване – дава обяснения, нарушава търговската тайна.

От това разследване най-вероятно няма да излезе нищо, защото точно тези договори са направени в силно конкурентна среда, те са били публични така или иначе, върху тях са платени дължимите данъци, сключени са по всички правила, така че мислимата вероятност от това разследване да излезе нещо клони към нула.

Парите за публичност са много важна част от демокрацията, защото така обществото разбира какво се случва и точно там да се подозира корупция, е нелепо. Но

така се

упражнява

натиск от

засегнат

конкурент,

който се надява, че следващия път рекетьорските му искания ще бъдат изпълнени, за да не е принуден кметът пак да дава обяснения.

Кои са новите антикорупционери и за какво се борят

Апартаментите на Цветан Цветанов, тецът на Доган, ремонтът на НДК, униформите на МВР, договори на АПИ за поддържане на пътища. Това са част от темите, по които Антикорупционният фонд (АКФ) работи от създаването си. Експертите му пускат заявления за достъп до обществена информация, водят дела с тези, които им отказват, пускат сигнали в прокуратурата и до различни други институции, а инициативите им се отразяват широко в медиите и най-вече в няколко от тях – “Капитал”, “Сега”, Би Ти Ви, и особено във фейсбук. 

Според учредителния акт на неправителствената организация тя

съдейства на

правосъдието за

борбата с корупцията

Заявяват се, че съществуват, на 14 юни 2017 г. с пресконференция. Датата не е избрана случайно.

На 14 юни 2013 г. започват протестите срещу правителството “Орешарски” заради избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, казват тогава четиримата, които се показват публично и заявяват, че вече работят по сигнали за корупция и злоупотреби с власт. Това са дългогодишният журналист от “Капитал” Николай Стайков, адвокат Грета Ганева, одиторът Йордан Карабинов и Мирослава Петрова – основните действащи лица през 2017 г.

От всички тях сега в Антикорупционния фонд е останал само Николай Стайков. Фондацията печели грант от “Америка за България” за 900 хил. лв. и започва дейност, но без особени ефекти в работата си.

При регистрацията на фондацията в Софийския градски съд представляващ Антикорупционния фонд е Мирослава Петрова. През октомври 2018 г. обаче тя е сменена от Филип Гунев, който е бивш зам.-министър на вътрешните работи през втория мандат на ГЕРБ, както и в две служебни правителства.

След това Петрова завежда дело срещу Антикорупционния фонд срещу решението на общото събрание, с което е освободена. На 9 септември т.г. делото е спряно от Софийския градски съд по нейна молба.

Мирослава Петрова, както и повечето от учредителите и екипът на антикорупционния фонд, са съмишленици и близки на бившия правосъден министър и настоящ председател на “Да, България” Христо Иванов. 

След като Петрова е сменена от поста в антикорупционния фонд, в борда му влизат един по един журналистът от “Капитал” Росен Босев, адвокат София Разбойникова и бившият посланик в Русия Илиян Василев, който днес е консултант по енергийна сигурност. Директор на фонда и член на управителния съвет от март т.г. е журналистът Бойко Станкушев. (Виж интервюто на 17-а стр.)

Първият шумен удар

на Антикорупционния

фонд е по

Цветан Цветанов

През март 2019 г. точно от тях тръгна скандалът “Апартаментгейт”. От фондацията съвместно с радио “Свободна Европа” разкриха как вторият човек в ГЕРБ си е купил луксозен апартамент на цена 4 пъти под пазарната, като използваха данни от публичния Имотен регистър. Лавината помете правосъдния министър Цецка Цачева, зам.-министърката на спорта Ваня Колева и други висши чиновници. Цветанов напусна постовете си в партията и държавата и наскоро основа аналитичен център. Започнаха проверки на прокуратурата и НАП, които още не са приключили. Тогава институциите се самосезираха. Преди това от Антикорупционния фонд са сигнализирали за корупция около “Южен поток”, Българската банка за развитие и още няколко мащабни казуса, но без успех.

Следващото разследване на фондацията е свързано със студения резерв, който държавата осигурява на ТЕЦ “Варна“, собственост на фирма на Ахмед Доган. АКФ иска информация по закона за достъп от няколко институции и подава сигнали в ДАНС, КЕВР, Министерството на енергетиката и НАП за придобиването на ТЕЦ “Варна”, както и за студения резерв, за да стои централата в готовност. И по този случай

още няма развитие

освен медиен шум

Един от последните казуси, с които се занимава Антикорупционният фонд, са договори за информационно обслужване на големи общини и областни центрове, неясно с какви мотиви, по чий сигнал и с каква цел. Поредната акция обаче съвпада с кампанията за местните избори на 27 октомври.

От Антикорупционния фонд призовават на сайта си за сигнали от граждани, които те да проверяват и разследват. В публикациите обаче не се посочва дали дадено разследване е по сигнал, или с решение на екипа на фондацията.

АКФ набира и дарения в своя банкова сметка точно като сайта “Биволъ”, който поде инициативата им за проверка на имотите на властта.

Всъщност между АКФ и “Биволъ” има много общи черти освен набиране на средства с дарения – публикуват сравнително рядко, разследванията им са срещу определени бизнеси и политически кръгове и винаги се цитират публични регистри, откъдето е добита информацията.

Не всички проверки на Антикорупционния фонд обаче стигат до публикации. Така например фондацията се съди с Агенция “Пътна инфраструктура” за това, че не са им дали на хартия информация по договорите за пътно поддържане в Южния централен район, който включва областите Кърджали, Пазарджик, Хасково, Смолян и Пловдив. Нищо не се е чуло и за исканата от фонда информация за обществена поръчка на МВР за доставка на светлоотразителните жилетки на полицаите на стойност 1,1 млн. лв., или по 60 лв. с ДДС за един брой. През 2012 г. е проведена същата обществена поръчка, когато 1 жилетка е струвала 21 лв. с ДДС.

Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд:

Не сме проверявали договорите на вестник “Капитал”. Работим по сигнали на граждани и по публикации на регионални медии

– Г-н Станкушев, Антикорупционният фонд, на който сте директор, разпраща писма до различни общини, в които ги пита с кои медии и за какви пари имат договори за информационно обслужване. Защо? Предпоставяте, че медиите са корумпиращ фактор ли?

– Не. Поантата е другаде. В много от случаите – не казвам всички, договорите са сключвани ей така – ето ти толкова пари, сключваме договор, готово. Няма обществена поръчка, няма нищо, а това са пари на данъкоплатците, които общините дават.

Има общини, които са изрядни. Например във Варна са раздали близо 700 000 лв. за информационно обслужване за период от една година и половина, обаче всичко им е както трябва. Но в Благоевград за две години например са дадени над 300 000 лв. все едно на ръка с някакъв хвърчащ договор. Те как определят на кого да дадат и с кого да сключат договор? Има такива договори, които си личи, че са сключвани, за да бъде осигурен медиен комфорт. Така че говорим за тези, които са в нарушение на закона.

– Кметове ни пращат писма в “Медийна група България” относно вашите проверки, за да даде издателят съгласие да покажат договорите си с нас. При нас обаче всичко е прозрачно, но отказът е заради търговската тайна. Какво проверявате все пак?

– Аз не говоря за вас. С медиите изобщо не се занимаваме. Интересува ни само фискът, дали парите на данъкоплатците са раздавани неправомерно.

– Проверявали ли сте платените публикации в “Капитал”, които са на ГЕРБ и са за определени градове?

– Не.

– До кои общини пращате запитвания, как решавате?

– Пращали сме наред до около 30 общини и областни центрове.

– А до медии?

– Не, не. Въпросът не е за търговската тайна, а дали е спазен принципът.

– Принципът на раздаване на парите ли?

– Да.

– Защо го правите преди избори?

– Правим го още от пролетта.

– Търсите договори и от 2015 г. Защо оттогава?

– Защото и там има много нарушения. Няма давност. Срокът е горе-долу от местни избори до местни избори, защото тогава се активират. Основното е дали парите са раздавани правилно със спазване на закона.

Има разни феодали, които го правят кампанийно. Въпросът е да отсеем кои са.

В Благоевград например е действано през просото и тепърва ще излизат много неща даже не от нас, а и по медии. Има неща, видими с просто око. Кметът Камбитов няма по-големи доходи от това, което декларира като кмет, който получава заплата, а пък си е накупил имоти, които са в пъти повече като пари.

– В момента разследвате общините, така ли?

– Някои общини. Една част от тези над 30 общини, до които сме пратили запитвания, са изрядни, отговарят, предоставят документи, каквито са възможни в рамките на закона. Проверяваме за обществена поръчка с местен вестник, сайт, радио, съвсем изрядни са им договорите. Но има други, които не са.

– Как фондът решава с какво да се заеме, какви проверки да прави?

– Работим по сигнали на граждани, по публикации на регионални медии. Имаме мрежа в страната от хора, с които работим. Те са интегрирани към нашата организация. Не са на щат, работят в други медии. Има и юристи, икономисти.

– Как се издържа фондът?

– Имаме юристи, които гледат всичко да е изрядно. Работим само по легални източници. Когато пристигне сигнал, не знаеш дали е верен, или не, може да е клевета, донос, така че трябва да бъде проверен.

– В сайта ви пише, че фондът работи с финансовата подкрепа на “Америка за България”. Имате ли други източници?

– Имаме финансиране и от “Отворено общество“, по Норвежкия механизъм, от холандското правителство, от фондация “Конрад Аденауер”. Получаваме и дарения. Диверсифицирали сме финансирането, не е само от едно място.

– Откога съществува фондът?

– Аз съм тук отскоро, от 5 месеца и половина. Фондът е на малко повече от 2 години. Преди това изпълнителен директор е била Мирослава Петрова.

– Вие как отидохте там?

– След като е била освободена, щяха да обявяват конкурс, обадиха ми се, поговорих с борда на фонда. Това беше около Нова година, одобриха ме и от март започнах. Имаха предвид две неща – първо, аз имам много голям опит. Отделно навремето с Петко Георгиев в “Про Медия” правехме разследващото предаване “На чисто” и се занимавахме със същото. Тогава бях сценарист и водещ на предаването. Дейността ни се финансираше от Демократическия институт на САЩ с подкрепата на Конгреса. Това беше през 2003-2005 г. Около три години заснех над 100 предавания, които ги излъчвахме като външна продукция по Нова тв.

– Как са избирани хората, които работят във фонда?

– Създава се фондът, който има борд. Бордът назначава директор, директорът спазва устава и правилника на фонда и се отчита. Откакто съм тук, аз никого не съм назначавал, нито освобождавал.

Източник: https:www.24chasa.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha − 2 = 4