В последно време редица граждани, разочаровани от тежкия трафик в Пловдив, започнаха да предлагат решението градът да се сдобие с метро. На пръв поглед идеята звучи привлекателно подземен транспорт, който да облекчи задръстванията. На практика обаче подобен проект е почти лишен от логика.
Пловдив просто няма мащаба, който да оправдае такава инвестиция. Населението на града не е достатъчно голямо, а неговата структура е разлята, без ясно очертани силно натоварени транспортни коридори, които да правят метро необходимост. Подземният транспорт би обслужвал сравнително малка част от нуждите, а по-скоро би се превърнал в скъп и безсмислен престижен проект.
Истинската пречка обаче е под повърхността. Пловдив е един от най-старите градове в света, а под почти всяка улица лежат пластове история – антични сгради, крепости, улици и артефакти. Дори малки ремонти понякога откриват археологически находки, забавяйки работата с месеци. А всички знаем че големите инфраструктурни проекти в Пловдив се движат с бързината на охлюв, та представете си да започне да се прави метро?
Представата за километри подземни тунели означава години разкопки, спирания, проверки и огромно поскъпване. Допълнително усложнение представляват високите подпочвени води около река Марица, които правят тунелирането технически сложно и рисковано.
Цената за строителство би била колосална и непропорционална на ползите. Метрото е изключително скъпа система, а Пловдив би могъл да постигне същия ефект по много по-евтин начин, а то е чрез електробуси и скоростни автобусни линии.
За Пловдив метрото просто няма логика: твърде скъпо, твърде трудно, твърде разрушително и твърде малко необходимо.
По-ефективното решение остава качествен и редовен автобусен транспорт – добре планиран, бърз и удобен – който може да облекчи трафика, да накара повече хора да оставят колите си и да се придвижват с обществен транспорт, без да застрашава историческото наследство и бюджета на града.
Защо метрото в Пловдив е нереалистично решение?