България има сериозен резерв на пазара на труда от 200 и няколко хиляди неактивни в трудоспособна възраст. Приоритет в Националния план за действие по заетостта за следващата година ще бъде активирането на тези хора, както и търсенето за възможности за заетост на хората с увреждания. Това каза пред журналисти заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Той откри конференция за оповестяване на резултатите от проведена оценка на ефекта от прилаганата политика на пазара на труда, информира БТА.
Тези над 200 хиляди души не са регистрирани в Бюрата по труда. Те често нито учат, нито работят, нито участват в курсове за допълнителна квалификация. Чрез медиатори държавата ще се опита първо да ги издири, след това да предложи съществуващите услуги на Агенцията по заетостта. Ще има и нови услуги, които тепърва се подготвят. Всички услуги са безплатни.
Сред групата има хора, които са свръхквалифицирани и те считат, че регистрацията им в Бюрата по труда не би допринесла за тяхната реализация, каза в отговор на въпрос Лазар Лазаров. По думите му те обаче трябва да знаят, че проучването на политиките на пазара на труда и оценката на нетния ефект показва, че всички , които са с висше образование и са включени в мерки и програми, после си намират бързо реализация или запазват работните места.
Сред неактивните има и контингент от хора със средно професионално образование, което заедно с малки допълнителни курсове, в зависимост от развитието в региона, може да им осигури бързо реализация. Част от хората разчитат и на средства, които идват от техни близки, работещи извън страната. Други пък имат собственост , която управляват ефективно. Има и такива, които вероятно работят без трудов договор. Вредите от недекларираната заетост се обясняват в кампании на ГИТ, съвместно с други държавни институции.
В Националния план за действие по заетостта през 2020 година акцент ще бъде подобряването на шансовете и възможностите на работната сила да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и на търсенето на работодателите чрез повишаване на възможностите за включване в обучение, съответстващо на търсенето. Затова ще помогнат и прогнозите, които се правят на регионално ниво за потребностите.
В Националния план за заетостта средствата ще бъдат насочени в комбинация за програми за квалификация и субсидирана заетост. Ще се продължат онези национални програми, които имат добър ефект, като голяма част от тях са свързани и с хората в предпенсионна възраст , продължително безработните и младежи до 29 годишна възраст.
България и МТСП през следващия програмен период ще разполага с почти двоен ресурс в областта на мерки и политики в областта на пазара на труда. Те ще допълват националните мерки, каза още Лазар Лазаров.
Над 62 на сто от участниците в програми и мерки за заетост и обучение, финансирани от държавния бюджет, след това са започнали работа или собствен бизнес, каза Лазар Лазаров при откриването на конференцията.
Докладът представя основните резултати от проведеното второ изследване на последващата оценка на ефекта от активната политика на пазара на труда на индивидуално ниво, като са оценени програмите и мерките, включени в Националния план за действие по заетостта през 2017 г. За сравнение при предходното изследване хората, които са се реализирали успешно на пазара на труда са били малко под 60 процента. Безработните , участвали в програмите и мерките, са имали приблизително два пъти по-голям шанс да си намерят работа в сравнение с незаетите, които не са били включени в програмите и мерките.
Резултатите от изследването показват още, че най-ефективни са дейностите, насочени към работодатели в частния сектор, тъй като участниците по-често остават на работа след приключването на програмата или мярката именно във фирмите в частния сектор. Оценката показва също, че програмите и мерките за заетост са допринесли в по-голяма степен за намаляване броя на безработните жени в сравнение с незаетите мъже.
Голям е приносът на активната политика на пазара на труда сред хората с ниско образование, тъй като участието им в програмите и мерките допринася за по-лесна реализация на пазара на труда след това. Освен това почти всички запитани работодатели (96 процента ) заявяват, че не са уволнили нито един работник, поради това че са наели служители на субсидирани работни места.
В условията на икономически растеж и ниска безработица мерките, насочени към работодателите, наемащи безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда, имат по-висок нетен ефект, отколкото в условия на криза. Освен това увеличението на нетния ефект от настоящото изследване, в сравнение с предишните, се дължи предимно на по-високия нетен ефект при жените, хората с основно образование, както и на тези, живеещи в областните и другите градове. Това означава, че именно на тях трябва да се обърне специално внимание в активната политика на пазара на труда в следващите няколко години, каза зам.-министър Лазаров.
Направените изследвания показват, че в зависимост от тенденциите на пазара на труда трябва да се дават приоритети на различни програми и мерки. Така например, при висока безработица трябва да се използват програмите и мерките с висок нетен ефект, тъй като чрез тях се намалява безработицата в страната, а при ниска безработица може да се обърне повече внимание на социалния ефект от програмите, добави зам.-министър Лазаров.
Източник: https:www.24chasa.bg
