„Ние сме отделна дирекция, изпълняваме си нашата наредба. Оправяйте се!“.
Традиционно в края на есента Столична община, а вероятно и десетки други български общини, правят огледи на зелените системи и растителността, особено в селата. Много хора не са наясно, че както зимата гражданите трябва да чистят снега от тротоара пред дома си, така и са отговорни да контролират растителността в прилежащите към имотите им терени, например, тротоари.
И традиционно, с хиляди писма до собственици, общините ултимативно притискат хората за тротоари, но и ги изправят пред тромавите рестрикции на еколозите за опазване на зелената система.
Този класически административен абсурд, достоен за романа на Джоузеф Хелър, но описан в официално писмо от общината, получават хиляди хора. В писмото има официално предписание от общинския инспекторат, че сте длъжни незабавно да окастрите самоизраслите храсти и дървета на тротоара пред дома си, тъй като пречат на пешеходците.
Ако обаче вземете триона и изпълните предписанието, рискувате да бъдете глобени със стотици евро от друга общинска дирекция - „Зелена система“, тъй като за всяко отрязване на клон или премахване на растителност се изисква предварително разрешително от местния общински еколог, чието издаване отнема поне месец.
Проблемът се корени в пълната липса на синхронизация между различните нормативни актове, които регулират градската среда, и липсата на комуникация между отделните общински звена. Гражданинът се оказва заложник на две взаимноизключващи се задължения.
Първото е според общинските наредби за поддържане на чистотата и обществения ред (напр. Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата), според която собствениците и ползвателите на имоти са длъжни да поддържат прилежащите им територии. При неизпълнение, инспекторите съставят Констативен протокол с предписание и срок. Ако срокът не бъде спазен, следва акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като глобите за физически лица варират между 50 и 250 евро.
А второто е, че в момента, в който гражданинът реши да изпълни предписанието на инспектората, той се сблъсква челно със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и местните наредби за зелената система. Чл. 63, ал. 2 от ЗУТ: „Дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината по експертна оценка за състоянието на дървото.“
Тази законова рамка е детайлизирана в местните регулации, като например Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система (валидна с аналогични текстове в София, Пловдив, Варна и др.). Според Чл. 42 и Чл. 43 от същата наредба, се забранява отсичането, кастренето и изкореняването на дървесна и храстова растителност (дори тя да е самоизрасла или изсъхнала) без писмено разрешение от кмета на района или директора на дирекция „Зелена система“.
Глобите тук са драконовски - за нерегламентирано рязане на дърво или дори на големи клони, санкциите започват от 500 евро и могат да достигнат до 2500 евро на дърво.
Истинският „Параграф 22“, обаче, лъсва при съпоставянето на административните срокове. Срокът за почистване, даден от Инспектората: обикновено до 30 дни. Срокът за издаване на разрешително за кастрене: до 30 дни по закон (често процедурата се бави и повече, тъй като изисква посещение от ландшафтен архитект или еколог, изготвяне на санитарна експертиза и издаване на заповед).
Така гражданинът е поставен пред невъзможен избор: да плати глоба за непочистен тротоар, докато чака разрешителното, или да плати огромна глоба за незаконна сеч, за да спази срока на инспектората.
Юристи и омбудсмани многократно са алармирали за този казус, посочвайки, че тежестта на административната некомпетентност се прехвърля изцяло върху гражданите. Когато човек се опита да обясни на инспектора, че чака разрешение от еколозите, отговорът най-често е: „Ние сме отделна дирекция, изпълняваме си нашата наредба. Оправяйте се!“.
Решението на този казус не изисква промяна в националното законодателство, а елементарна дигитализация и вътрешноведомствена комуникация.
Експерти по административно право предлагат въвеждането на просто правило: предписанието за премахване на растителност, издадено от общински инспектор, да служи автоматично и като разрешително за кастрене, или инспекторатът служебно (по вътрешен път) да изисква становището на еколозите, преди да постави ултиматум на гражданите. Докато тази елементарна стъпка не бъде направена, хиляди българи ще продължават да бъдат потенциални нарушители, независимо как постъпят.
Повод за статията е по сигнал на читател на БГНЕС. Освен всичко друго, писмото с предписание е изпратено до стария собственик на имота, който не го владее вече 15 години, докато новият собственик чинно плаща данъци за собствеността си в същата община, от която е издадено писмото. I БГНЕС
