Един разказ за това как едно дете попадна в политическата сметка на Ясен Русев
Във време, когато общинските жилища в район „Искър“ се раздават на роднини, приятели и служители от администрацията на Ясен Русев, зад стените на институциите остана една човешка трагедия. Трагедия, която не се вписа в политическите планове на кмета, защото можеше да застраши неговия личен имидж.
Историята започва със 14-годишно момиче, останало без родители. След преживяно сексуално насилие в семейството на леля си и чичо си, детето бяга. Временно е настанено при болната си баба в кв. „Дружба“. Там, докато учи в местното училище, среща връстник и семейството на неговото момче — жена, която доброволно го приема и започва да се грижи за него като за собствено дете.
Жената подава молба за попечителство. Законът дава такава възможност. Социалните служби също са готови да проучат случая. Но решението се оказва политическо. Ясен Русев отказва да одобри попечителството и започва серия от сигнали до институциите: обвинения, че жената му дава да пуши, че осигурявала „развратна среда“, че не е в интерес на детето да бъде при нея.
Резултатът е ясен — детето отново е изведено от средата си и настанено в социален дом. За пореден път институциите затварят вратата пред едно дете, останало без дом, но с една жена, готова да му го даде.
През цялото време — разказват служители в администрацията — единственият въпрос, който занимава Ясен Русев е:
"Това дали ще ми навреди политически?"
За сметка на това, същата администрация, чрез заместник-кмета Анна Салова и отдел "Жилищно настаняване", раздава общински жилища на деца и роднини на свои служители, включително:
на роднина на самата Анна Салова;
на служител от отдел "Човешки ресурси";
на служители, работещи в администрацията на район „Искър“;
и по непотвърдени, но коментирани в квартала информации — срещу нерегламентирани плащания.
Детето обаче остава в системата. За него "вратичките" на социалната политика така и не се отварят.
Източник: tribune.bg
