Началото на трагичната история на Галя Александрова е поставено през март 2024 г., когато се връща с децата от Германия, за да направят ремонт на семейния апартамент в русенския квартал „Чародейка”. За 5 години работа зад граница са спестили достатъчно пари. Идеята е да ремонтират жилището, да постоят няколко месеца и отново да се върнат при турските си работодатели в Немско. Но както често се случва в живота, човешките плановете са едни, а решенията на съдбата – други…
На 22 юли 2024 г. малкият син Галя Александрова – Илиян, излиза със своя приятел Исмаил, за да се разходят и повеселят. Отиват обаче при „готвач”, известен в цялата Русенска област с това, че приготвя различни видове „добавки”. Най-вече фентанил, който понякога е смесен с хероин, кокаин и неща, които само един „майстор” може да знае.
Фентанилът е мощен опиат и поддържа настроение и дух до 2 часа след приема, особено модерен в Щатите. Модерен се оказал и в Русе, вероятно и в други градове на Българя.
„Двамата отишли пред сградата на „Майчин дом” в града ни. Синът ми дръпнал първи и още с първото дръпване припаднал… Звънях на телефона му, никой не вдига. На второто позвъняване ми вдига Исмаил и каза, че синът ми не може да се обади, затвори ми без обяснение. Позвъних трети път. Исмаил ми каза да викам Бърза помощ, защото нещо лошо е станало. Беше ужасно. Има записи от камерите на „Майчин дом”, как точно е станало всичко… Полицията ги взе. Гледали са ги, аз обаче все още нямам куража да събира сили и да видя как е издъхнало детето ми.
Исмаил бе разпитан още същата вечер. Той казва откъде са купили дрогата. Полицаите отиват при дилъра, който е доста добре известен на органите на реда. Намират в него голямо количество наркотици. И се почва с показания. Интересното е, че при различните разпити, количеството наркотични вещества непрекъснато намалява. На наркодилъра бе заведено дело за разпространение на наркотици.
Детето ми бе убито. Ако вчера умря моето дете, утре или вдругиден някъде в страната друга майка ще бъде почернена. Казаха, че ще има дело и за убийството на Илиян, така наричам случилото се. Но това дело вече не тръгва с месеци. Питам в прокуратурата – мълчание, чакали експертизи от иззетите дроги. Хубаво, ама ги чакат с месеци. Били взели експертиза и от Исмаил.
Дилърът го осъдиха на година и осем месеца за разпространение на наркотици. Казва се Евгени Христов, знаят го в квартала като Аборигена. Този мъж се издържа основно от продажби на наркотици. Живее с хора, които също като него употребяват разни дроги. И друг път е бил зад решетките. Как успява да се измъкне с леки присъди, не зная!
Искам да получи заслужената присъда, да стои повече години в затвора, нямам претенции за пари. При условие, че детето ми не е живо, няма какво да ме вълнува. Зная че няма да си го върна, но поне наркодилърът да бъде осъден справедливо, за да няма други разплакани майки”, споделя Галя.
Тя съжалява, че се е върнала със синовете си от Германия. Тази си постъпка нямало да прости никога. Преди години Илиян имал проблем с наркотиците. Поради тази причина, когато Галя Александрова овдовяла, решила да замине с децата в чужбина. И наистина успяла да откъсне малкия си син от отровната обстановка в русенския квартал „Чародейка”, където имало всякакви типажи – проститутки, наркомани, просяци, бездомници.
Нещата се подредили – тя миела чинии и правела заготовки за ястия в турски ресторант. Големият син се занимавал с железария, а покойният Илиян се трудел във фирма за чистота. Нямали висок стандарт, но нищо не им липсвало. Синовете си купували хубави дрехи, излизали с момичета.
Когато се прибрали в Русе, кошмарът се завърнал. Старите приятели на Илиян почнали да го търсят, иска ли му пари на заем, карали го да черпи по заведенията, а той бил наивен и лесно доверчив. Спестените пари в чужбина бързо почнали да намаляват. Неусетно пак влязъл в лошата компания. Двамата с Исмаил се познавали от деца.
„Впоследствие разбрах, че Исмаил е лежал в затвор в Германия за дрога. Интересното беше, че неговата баба искаше да ме бие, без да имам вина, без да съм направила нищо. Единствено аз страдам, защото моето семейство е почернено. Преди 5 години загубих мъжа си. Миналата – сина си, отиде си момчето ми само на 35. Как се преживява такава болка?! На 64 години съм, живея сама с кучето си. Седмица след погребението косата ми побеля, преди това имах бели само няколко косъма. Големият ми син катастрофира малко след като изпратихме малкия. Едва оцеля… Но с него не сме в добри отношения.
Сърцето ми е разбито и не зная за какво живея. Каквото спестихме, отиде за погребение и за адвокати. Ходя на работа в една фирма като миячка, макар че по професия съм готвач. Не мога да се концентрирам, за да готвя, за да вземам повече пари, че задлъжнях.
Джипито ми изписва няколко вида хапчета, за да мога да спя, во не се получава. Пия ги като бонбонки. Сън не ме лови. Седя и гледам през прозореца по цели нощи. Случва се да попреспивам по няколко часа. Два пъти сънувах Илиян. Винаги ми се кара да не плача. Казва ми: „Мамо, не виждаш ли, че съм тук до теб?”. Какво да му отговоря, като нищо не виждам?! Спя на неговото легло, толкова ми е мъчно. Всяка вечер след работа извеждам кучето на разходка, прибираме се и аз започвам да плача. Каква е тая дрога, защото някой позволява да се продава свободно?!
В „Чаройдейка” вече е страшно. Човек не смее да се разхожда вечер. Като ходя на гробищата, си нося спрей, защото и там не е безопасно. Хората вече нямат никакъв морал, никакви задръжки. В гробищния парк имаме педофили. Това на какво прилича? Каква е тази България, каква е тази повсевместна разруха?”, пита разплаканата г-жа Александрова.
Галя все още не знаела какви са резултатите от аутопсията на сина й. Като питала полицаи и адвокати, чувала все един и същи отговор: „От София резултатите много се бавят”. Майчиното й сърце обаче подсказвало, че нещата умишлено се забатачват. А тя се надява да дочака справедливост.
Източник: Уикенд
