Няма да делят децата 50 на 50 при развод

Съдии и адвокати реагираха остро на депутатските недомислици

Правят основен ремонт на приетите на първо четене промени в Семейния кодекс

Няма определение на “споделено родителство”

При развод или раздяла между родителите правата над децата няма да се делят 50:50 между майката и бащата. Ще отпаднат и исканите от ИТН 127 дни, или 120 дни според проекта на “Възраждане” в годината, детето да прекарва с единия, а след това и с другия родител. Това научи “Труд news” от депутати от парламентарните групи (ГЕРБ, ИТН, “Възраждане”, БСП), които внесоха промени в Семейния кодекс по спорната тема “споделено родителство”. Днес е крайният срок за внасяне на промени между първо и второ четене.

Юристи с дългогодишен опит в гражданското право и с практика при законодателни инициативи коментираха пред “Труд news”, че в голямата си част предложенията за изменение на Семейния кодекс ще създадат още повече проблеми при бракоразводните дела, ще забавят съдебните решения по отделните казуси, а има хипотези и за нарушаване интересите на децата. Това е причината депутатите да преосмислят и да смекчат крайните си предложения.

В трите законопроекта липсва детайлно определение за “споделено родителство”, но в част от текстовете се фискират задължителни срокове, които съдът трябва да постанови за децата да живеят при другия родител.

От “Възраждане” фиксират в своя законопроект минимален период от 10 дни за виждане на родител и дете в месеца, което за година е 120 дни. Бракоразводни адвокати коментираха пред “Труд news”, че подобен график би бил сложен за детето, ако е в училищна възраст. “Ако родителят с родителските права живее в “Младост 4” с детето, а другият родител - в Люлин, то поне 2 пъти в месеца за по няколко дни хлапето ще трябва да пътува по-дълго до училище и в работните дни”, дадоха пример юристи. И допълниха, че проблемът става още по-сериозен, ако след развода родителите живеят в различни градове, примерно в София и в Пловдив.

На 10 април тази година Народното събрание прие на първо четене трите законопроекта за промени в Семейния кодекс.

В повечето становища дадени по законопроектите от професионалната гилдия на юристите се изтъкват аргументи срещу депутатските недомислици и най-вече срещу крайните мерки, предлагани от ИТН и “Възраждане”.

“Не може да има цел 50 на 50. Целта винаги е най-добрият интерес на детето”, заяви съдията от Софийския градски съд (СГС) Галя Вълкова, след приемане на първо четене на спорните промени в Семейния кодекс. Тя коментира задължителните 127-те дни с родителя, независимо от възрастта на детето и разстоянието между населените места, в които живеят майката и бащата и посочи, че излиза, че след деветия месец кърмаче ще следва да бъде предадено на баща му, а той може да живее във Видин, а майката в Малко Търново. Тя напомни, че в Нидерландия т. нар. редуващо се местоживеене на детето е допустимо само ако двамата родители живеят на по-малко от 10 км един от друг. “Да помислим дали подходът да е индивидуален, а не универсален”, призова тя.

Адвокати поставиха въпроса как ще се случва предвиденото в законопроектите “съвместно” вземане на важните решения за детето - например в какво училище да учи или на какви извънкласни занимания да се посвети. “Бащата иска то да ходи на уроци по плуване, а майката - на рисуване. Готови ли са районните съдилища да посрещнат споровете?

Юристи бяха категорични, че предвидената издръжка в двоен размер, ако родител не предостави детето на другия, съгласно определеното от съда е като плащане на неустойка.

Най-спорните предложения за промени в Семейния кодекс

От ИТН

Важните решения за детето като избор на местоживеене, избор на детско заведение или училище, неспешните медицински интервенции, здравеопазване, избор на вероизповедание, осиновяване, избор на извънучилищни занимания и др. се вземат от двамата родители.

Времето на детето се споделя между двамата родители, независимо дали живеят заедно, или са разделени. При спор относно родителски права и лични контакти между родител и дете, времето което детето прекарва с който и да е от родителите не може да бъде по-малко от 127 дни на годишна база, в случай че родителят не застрашава здравето и живота на детето.

Когато презумпцията за споделено родителство се обори, съдът разпределя времето на детето при родителите така, че то да живее не по-малко от 127 дни при всеки един от родителите.

При промяна местоживеенето на детето в друго населено място, което се намира на разстояние над 100 км от предишното му местожителство, за което не е дадено съгласие от другия родител, съдът е длъжен да разпореди незабавно връщане на детето в мястото, където е живяло преди промяна на местоживеенето, освен ако това не е в негов интерес.

При определяне размера на издръжката съдът съобразява най-добрите материални условия на живот на детето, съответно на родителите, но не по-малко от 30% от минималната заплата в България.

Ако по каквато и да е причина детето не прекара определеното по споразумение между родителите, по съдебно решение или привременни мерки време със съответния родител, последният не дължи издръжка за съответния месец. Ако причината за неспазване на режима е в родителя, той дължи издръжка на детето в двоен размер.

От “Възраждане”

Минималният период, в който родителят, който не упражнява родителски права има право да взема и вижда децата е 10 календарни дни в съответния месец, определени в поредност по преценка на съда, съобразно интересите на детето и отчитайки официалните празници, ваканциите и личните празници на детето.

Майки и бащи “за” и “срещу” промените

Споделеното родителство раздели обществото на два лагера

Демонстрации в столицата в края на април в подкрепа и срещу споделеното родителство.

Промяната в Семейния кодекс, която най-много раздели обществото, касае споделеното родителство, което съдът може да постанови. Точно 127 дни при мама и още толкова при татко би тласнало децата от разбити семейства “в ръцете на бащи-насилници в дома, с ограничителни заповеди”. Такова опасение и предупреждение отправиха към политиците родители, протестиращи срещу промените пред Съдебната палата в края на април. Според тях тези поправки “са плод на лобистки интереси”.

Заявиха, че са против “узаконяване на токсични отношения”. Сформира се Гражданско обединение от родители, психолози, юристи и защитници, според което поправките пряко ще засегнат 500 000 деца и косвено - още толкова. Според тях, приетите на първо четене промени са “резултат от интензивно лобиране от страна на малка, но активна група, която популяризира дискредитирани концепции като “Синдром на родителско отчуждение” (PAS). Тези идеи са категорично отхвърлени от международни институции като Световната здравна организация (СЗО) и Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП)”, заявиха в позиция противниците на законопроекта.

На другата крайност стъпиха поддръжници на споделеното родителство. Те направиха контрапротест в негова защита и скандираха от отсрещната страна на критикуващите го, пред Министерския съвет.
Организатор бе Фондация “За споделено родителство”, според която “всяко дете има право да има и майка, и баща в живота си”.

“Децата имат право на любов, грижа и присъствие на двамата си родители”, заявиха защитниците. Според тях България има нужда от законодателна промяна, която да постави най-добрия интерес на детето в центъра на съдебните решения след раздяла. Показаха, че застават зад гарантиране на правото на всяко дете да поддържа редовен и пряк контакт, както и лични отношения с всеки от семейството си.

Те настояха още за специално производство в ГПК за бързо разрешаване на родителско несъгласие по примера т. нар. “Cochem модел” за разрешаване на родителски спорове и повишаването на информираността на обществото.

До поправките в Семейния кодекс се стигна след няколко демонстрации на недоволни от настоящата нормативна уредба бащи. В годините назад те често демонстрираха с искания за промени в законодателството и повече права на бащите след развод.

Национална мрежа за децата пред “Труд news”: Има съгласие за реформа за закрила на детето

През януари НМД проведе правно-дискусионния форум, на който представители на институции и на граждански организации, юристи, социални работници, психолози, родители застъпиха широк спектър от позиции и презентираха множество професионални и лични казуси. В резултат подготвихме становище, съгласувано с цялата НМД с и нашата Мрежа за правна помощ, в което систематизирахме аргументи “за” и “против” предложенията от трите законопроекта, както и точки, по които членовете на Мрежата са единни:

• провеждане на реформа в системата за закрила на детето; 

• предоставяне на интегрирани услуги в подкрепа на родители и техния родителски капацитет, наред с широко използване по семейни спорове на процедурата по медиация; 

• намиране и прилагане на работещи решения за това родителят, на когото не са присъдени родителските права, да може да вижда детето си без да среща спънки от страна на другия родител.

trud.bg