Към днешна дата само 34 правителства са признали геноцида
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви за първи път, че признава геноцида, извършен от Османската империя срещу арменци, асирийци и гърци в началото на 20-ти век, съобщава The Times ot Israel.
На въпроса на Патрик Бет-Давид в неговия подкаст защо Израел не признава арменския геноцид, Нетаняху отговори:
„Мисля, че го признаваме. Мисля, че Кнесетът прие резолюция в този смисъл“, въпреки че такъв закон не е бил приет.
Настояван да обясни защо нито един израелски премиер не е признал геноцида, Нетаняху отговори:
„Аз току-що го направих. Ето ви го.“
Арменците отдавна търсят международно признание на убийствата, извършени от Османската империя, които според данни са отнели живота на около 1,5 милиона души от техния народ, като геноцид. Турция – държавата, наследила Османската империя – категорично отхвърля твърдението, че масовите убийства, затварянето в затвори и принудителното депортиране на арменци представляват геноцид.
Но по-голямата част от света отказва да нарича официално събитията между 1915 и 1923 г. – през които османските сили избиват арменски граждани в систематично планиран акт на етническо прочистване – геноцид, поради загриженост за връзките си с Турция, която поддържа втората по големина армия в НАТО и е мощна, относително прозападна мюсюлманска сила в Средиземноморието и Близкия изток.
Към днешна дата само 34 правителства са признали геноцида.
Израел, който в продължение на години разглеждаше Анкара като ключов търговски и понякога партньор по въпросите на сигурността, остана твърдо в лагера на мнозинството. Но връзките достигнаха ново дъно по време на продължаващата война в Газа. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е явен поддръжник на Хамас и един от водещите критици на Израел на световната сцена, а страната му често е хвалила подкрепената от Иран палестинска терористична група за атаката от 7 октомври 2023 г., която даде началото на продължаващата война, когато хиляди терористи нахлуха в южната част на Израел от ивицата Газа, убивайки около 1200 души и вземайки 251 заложници.
Някои твърдят, че характерът на Холокоста не позволява на Израел да признае арменския геноцид, от страх, че индустриалното избиване на една трета от евреите в света ще бъде сведено до поредния геноцид в историята.
Но повечето посочват отношенията с Анкара, регионална сила. Поддръжниците на тази позиция виждат вика, излязъл от лагерите на смъртта „Никога повече“, като морален императив, което означава, че евреите и еврейската държава трябва да дадат приоритет на това да се уверят, че никога повече няма да бъдат подложени на избиване, дори ако това означава да сключат реалистични политически съюзи с неприятни партньори.
В същото време не липсват израелци, които твърдят, че еврейският опит в Холокоста задължава страната да поведе света в признаването, когато други страдат от подобна съдба – всъщност, разбирайки „Никога повече“ по обратния начин.
Много водещи еврейски групи, включително Антидифмационната лига и Съюзът за реформа в юдаизма, признават арменския геноцид.
Но израелските лидери останаха твърди.
През 2001 г., когато отношенията с Турция бяха на върха, тогавашният външен министър Шимон Перес категорично отрече „арменските твърдения“, осъждайки ги като опит да се създаде паралел с Холокоста.
„Нищо подобно на Холокоста не се е случило. Това, през което са преминали арменците, е трагедия, но не и геноцид“, каза той.
През 2000 г. тогавашният министър на образованието Йоси Сарид от левата партия Мерец обяви планове за включване на арменския геноцид в учебната програма по история на Израел. „Геноцидът е престъпление срещу човечеството и няма нищо по-ужасно и отвратително от геноцида. Една от целите на нашето образование – нашата основна цел – е да възпитаме чувствителност към вредите, нанесени на невинни хора само заради тяхната националност“, заяви той на 85-ата годишнина от клането. „Ние, евреите, като основни жертви на убийствена омраза, имаме двойна задължение да бъдем чувствителни, да се идентифицираме с другите жертви.“
Повече от десетилетие по-късно, през юни 2011 г., депутатът Арие Елдад от крайнодясната партия „Национален съюз“ внесе законопроект за обявяване на 24 април за Ден за възпоминание на арменския геноцид. Няколко седмици по-рано Кнесет проведе първото си обсъждане за признаване на геноцида. По-голямата част изглеждаше да подкрепя признаването, но въпросът така и не беше подложен на гласуване.
Дори предишният президент на Израел, Реувен Ривлин, беше откровен застъпник за признаването на арменския геноцид. „Немислимо е Кнесетът да игнорира тази трагедия“, каза Ривлин, когато беше председател на Кнесета от партията Ликуд, преди да стане президент. „Ние изискваме хората да не отричат Холокоста и не можем да игнорираме трагедията на друга нация.“
Но като президент приоритетите му се промениха драстично. По време на реч пред ООН през 2015 г. Ривлин говори подробно за клането на арменците преди век. Но той се измъкна от въпроса за признаването. Говорейки на иврит, Ривлин се позова на retzah bnei ha’am ha’armeni, което означава „убийството на членовете на арменската нация“, което намеква за ивритския термин за геноцид, retzah am, но не използва самия термин.
trud.bg
