Не вий ли гонихте отдавна свободния му дързък дар?*

Този текст е публикуван на 25 септември 2015 г. За 4 години няма никакви изменения в отношението на фейсбук разбирачите към най-добрия ни тенисист.

Кампанията “Да намразим Григор Димитров, защото отказа да играе за България” натрупа инерция и фейсбук почитатели някак си изненадващо скоростно.

Стигна се дори до създаване на група, която призовава да се бойкотира демонстративният мач на най-добрия български тенисист срещу французина Гаел Монфис на 28 ноември в София.

Не масло, а направо бензин в огъня наля президентът на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева. Във фейсбук тя написа: “Вярвам в неоспоримия ти талант, но не мога да приема отказа ти да се състезаваш за България и българския отбор! Дано си разбрал огромната грешка, която допусна!”

Сигурен съм, че мнозина искрено вярват, че Григор Димитров, в момента №19 в света, но стигнал миналата година до №8, наистина е

национален

предател,

и дори са готови да сезират президента, премиера и Народното събрание с искане да му бъде взет българският паспорт. Малка подробност е, разбира се, че това няма как да стане. В българската конституция е записано, че българско гражданство по рождение не може да бъде отнето.

Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Матей Казийски, Григор Димитров... Това безспорно са четиримата най-разпознаваеми българи в спорта през последните минимум 30 години, а може би не само в спорта, и не само в последните 30. И четиримата в различен период от време са отказвали да играят за България. Да защитават честта на родината - според лексикалните напъни на фейсбук патриотарите.

Да се състезаваш

за България, е

като да гласуваш

на изборите

- право, а не задължение. И не трябва с лека ръка да лепваме на всеки, който е отказвал да го прави, етикета на народоотстъпник и предател. Особено в случая с Григор Димитров, който във всеки свой мач играе за България и това най-добре го виждаме от екрана на телевизора, където срещу името му стои родният трибагреник. а това го виждат десетки, понякога стотици милиони хора, а не 200-300 по трибуните на националния тенис център в Борисовата градина.

Дали Илияна Раева, която уважавам изключително много като човек и специалист, ще напише подобно обръщение към Тервел Пулев, който обясни онзи ден с думи прости, така че да го разберат хората и журналистите, че отказва да боксира за България на световното първенство, за да се съсредоточи върху професионалната си кариера?

Дали Илияна все още не може да прости на двукратната абсолютна световна шампионка по художествена гимнастика Диляна Георгиева, която се отказа да се състезава, за да запази любовта на живота си и да създаде едно прекрасно семейство с петобоеца Владимир Клинчаров?

Предател и родоотстъпник ли е Мануела Малеева, която взе швейцарско гражданство и с фамилията Франие спечели последния турнир в кариерата си, както и титлата на “Хопмън къп” - неофициалното световно първенство за смесени двойки, заедно с Якоб Хласек?

И накрая - защо не си припомни г-жа Раева, че съпругът й

Наско Сираков също е

бойкотирал националния отбор

и е отказвал да играе за България, заради което пропусна може би най-великия ни мач за всички времена - този на “Парк де Пренс” с двата гола на Емо Костадинов, който ни прати на световното в САЩ?

За да не остана голословен, ще припомня думите на тогавашния помощник-треньор на Пената - Краси Борисов: “На мача с Австрия, при резултат 3:1, аз вдигам да загряват Наско Сираков, Николай Тодоров и Даниел Боримиров. Оставаха 30 минути до края на срещата и искахме да направим промени. Излизат тримата да загряват, но Наско ми каза, че не е футболист за 30 минути. Очевидно беше сърдит, че е останал резерва на Любо Пенев. Казах му, че той преди всичко е професионалист и трябва да играе. Обясних му, че не го пренебрегваме, просто сме се спрели на този състав. Оттам той отново ми каза, че няма желание да влиза на смяна. Запознах Димитър Пенев с неговото решение и той ми каза да го оставя. Наско си седна, а на негово място влезе друг човек. Това е причината да не го вземем с нас в Париж.”

Значи излиза, че Наско може да откаже на България под предлог, че не е футболист за 30 минути, а Григор Димитров е длъжен да пристигне в България, за да се включи в мач, който не е за световната титла, не е даже и за световната група, а за влизане от “В” в “Б” група на мъжкия тенис, въпреки че много по-рано има договорена среща с евентуалния си бъдещ нов треньор. Малко несериозно ми се вижда.

Да не говорим, че да убедиш най-добрия български тенисист да се включи в състава, не е работа на президента на федерацията по художествена гимнастика, а на капитана за купа “Дейвис”. Изказванията на въпросния капитан - Тодор Енев,

намирисват малко

на оправдания

с цел да бъде посочен с пръст конкретен виновник, върху когото да се стовари народният гняв. Същият този капитан преди години беше №2 в световния юношески тенис, като пред него бе само бъдещият победител в US Open и трикратен финалист на “Уимбълдън” Анди Родик. Само че след това Енев не направи нищо в мъжкия тенис и сега очевидно е решил да си го изкара на някого.

Не крия, че смятам Григор Димитров за артист в тениса, дори поет, колкото и превзето да звучи това. Потвърждават го десетките му удари на деня по световните телевизии. И затова като възпитаник на руската гимназия в Пловдив ще си позволя да цитирам откъс от стихотворението на Лермонтов, посветено на смъртта, по-точно - на убийството на Пушкин:

Не вы ль сперва так злобно гнали

Его свободный, смелый дар

И для потехи раздували

Чуть затаившийся пожар?

Что ж? Веселитесь... он мучений

Последних вынести не мог:

Угас, как светоч, дивный гений,

Увял торжественный венок.

(И в превода на Андрей Германов:

Не вий ли гонихте отдавна

свободния му дързък дар,

раздувахте в игра забавна