Общините трябва да започнат да доставят услуги за най-бедните и самотни възрастни
Идеята на ВМРО да се отпуска държавна помощ за най-бедните пенсионери, която да допълва и изравнява размера на техните пенсии с прага на бедност, заслужава внимание. Защото, забележете, за разлика от друг път, когато направо се отива на предложение “Увеличете им пенсиите!”, сега сме в правилната посока. А тя е увеличението да бъде не през пенсията, а през системата за социално подпомагане.
В това предложение виждам интересен момент: в него става дума за хората, които имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Или с други думи, това е кръгът от хора, които са работили,
получават
пенсия за труд,
но тя е под прага на бедността. Докато до момента, когато се заговореше за най-бедните възрастни, винаги се искаше увеличение на размера на пенсиите им, независимо дали са работили, осигурявали, или не, и независимо от приноса им. Това не беше и не е правилният път.
Затова казвам, че предложението заслужава внимателно да бъде обсъдено - в него за първи път е описан правилният път. А той е да се оказва подкрепа на хората, но през системата за социално подпомагане, а не през системата за социално осигуряване.
Осъществима ли е тази идея? Според мен трябва да се направи една предварителна оценка, за да се види какви ще бъдат мащабите, в това число и как ще изглежда прагът на бедността през следващите няколко години. Трябва да се види и броят на хората с пенсия, чийто размер е под линията на бедността. Но според мен принципна пречка няма.
Може би това подпомагане няма да стане наведнъж - тежката дума трябва да си каже Министерството на финансите. Вероятно ще се премине през поетапно подпомагане - ако в началото не могат да покрият 100 процента прага на бедността, ще започнат със 70%, ще продължат с 80%, после с 90%, и така в течение на няколко години постепенно ще се стигне до прага на бедността.
За самия бюджет виждам и един друг плюс от тази идея. Когато хората получат новата социална подкрепа до прага на бедността, това ще доведе до преразглеждане на много от другите програми, по които те получават целева помощ - примерно за отопление или храни. Това е добре, защото тези програми винаги имат много голям ресурс за управление и струват скъпо като мениджмънт. Докато големият плюс на
директното
социално
подпомагане е,
че то е много
по-лесно за
управление
- всичко се свежда до един превод на пари.
Очевидно евентуално въвеждане на идеята на практика ще доведе и до вътрешно преразпределение на ресурсите. Въпрос на оценка е - може да се окаже по-изгодно не само за хората, но и за бюджета.
Когато говорим за различни инструменти за подпомагане на най-бедните и възрастните хора, трябва да имаме предвид, че в България имаме една традиция, която вече започва сериозно да ни пречи. И това е свръхцентрализацията на системите за социално подпомагане. Много по-добре ще бъде,
ако увеличим
ролята на
общините,
включително използвайки прословутата децентрализация. Защото общините имат сравнително точна представа за нуждите на хората. А особено при възрастните и самотни хора големият проблем е невъзможността да получат услугата. Много пъти те дори и да имат парите, в тяхното населено място отсъства доставчик на услугата. Затова страдат, тъй като не получават онази грижа, от която така силно се нуждаят. И точно в този смисъл виждам голямата роля на общините - самите те да започнат да доставят онези услуги, от които хората имат нужда. Или да насърчат доставчици на тези услуги да посетят нуждаещите се населени места. Тогава всъщност ще се усети реалната промяна в качеството на живот на възрастните хора.
Така че, от една страна, става дума за пари, но от друга, е много важно ще излезе ли общината от незаинтересоваността си от насърчаването на услуги.
Източник: https:www.24chasa.bg
