Тенденции в съвременната човешка еволюция: Повече червенокоси и по-малко плешиви хора

Нашата ДНК се адаптира бързо към климата, епидемиите и промените в начина на живот

Забавила ли се е човешката еволюция – или дори спряла – с настъпването на цивилизацията и медицината?

Генетично изследване с безпрецедентен мащаб разбива този широко разпространен мит. Анализирайки ДНК на 16 000 души – древни и съвременни – изследователите установяват, че ние все още сме в процес на активна еволюция.

Изводът е категоричен. Естественият отбор е действал върху близо 500 генетични варианта през последните десет хилядолетия в Западна Евразия. Това не е просто статистическо отклонение, а реална и целенасочена адаптация. Според Али Акбари, изследовател в Харвардски университет и водещ автор на проучването, обяснението е просто: „Човешката еволюция не се е забавила. Просто досега не разполагахме със сигнали, за да я видим,“ казва Акбари. Благодарение на нови статистически инструменти учените вече могат да откриват фини, но постоянни промени там, където преди сме виждали само "генетичен шум“.

Един от най-видимите аспекти на тази еволюция засяга външния ни вид. Изследването показва, че естественият отбор е благоприятствал гените, свързани със светлата кожа – добре позната адаптация за по-добро производство на витамин D в райони с по-малко слънчева светлина. По-изненадващо е, че честотата на гените, отговорни за червената коса, рязко се е увеличила. Макар учените все още да не могат напълно да обяснят еволюционното предимство на този белег, те предполагат, че той може да е свързан с други, по-важни адаптации, "пътували“ заедно с него в генетичния код. 

Еволюцията изглежда води и към по-малка склонност към оплешивяване. Естественият отбор е благоприятствал мъжете, които запазват косата си по-дълго. Освен това изследването показва, че сме еволюирали, за да се справяме по-добре с исторически заболявания като проказа и ХИВ, като същевременно сме намалили уязвимостта си към някои възпалителни заболявания като ревматоиден артрит.

Нашият геном е истинска книга на историята на миналите епидемии. Изследователите установяват, че някои гени, свързани с уязвимост – например към туберкулоза – първо са се увеличили като честота, а след това рязко са намалели преди около 3500 години. Подобна тенденция се наблюдава и при множествената склероза, при която предразположението първо нараства, а после спада преди около две хилядолетия. Тези „генетични влакчета на ужасите“ показват, че тялото ни се адаптира в реално време към новите патогени, с които се сблъсква.

Това, което прави изследването особено впечатляващо, е колко ясно показва, че човекът е изключително адаптивно същество, способно да се променя спрямо средата си. Ние не просто я понасяме – ние се приспособяваме биологично към нея със скорост, която не сме подозирали. "Това, което се различава между регионите, не е дали има естествен отбор, а как местните условия и културните промени са го оформили“, подчертава Акбари. С други думи, нашата храна, климат и градски начин на живот са новите двигатели на нашето ДНК.

Учените не възнамеряват да спират дотук. След Евразия те насочват вниманието си към Източна Азия и други континенти. Първите резултати сочат, че подобни модели на бърза еволюция съществуват навсякъде по света. Тези изследвания ще помогнат да се разбере как всяка популация е развила свои „биологични щитове“ срещу предизвикателствата на своята уникална история.

Далеч от това да е завършен продукт на дълъг процес, човекът е част от верига, която продължава да се изгражда. Всяко поколение носи малки корекции, фини настройки, които ни помагат да оцелеем в свят, който се променя все по-бързо. Нашите потомци със сигурност ще носят генетичните следи на нашия съвременен начин на живот. Независимо дали става дума за устойчивост към нови болести или за адаптация към модерни хранителни режими и замърсяване, историята на човешката еволюция продължава да се пише и днес. I БГНЕС