Прогресистите извършиха грозно предателство в националната ни история
През 1913 година асистираха на Русия да изтъргува Силистра с Румъния
„Прогресизъм“ иде от „прогрес“, но не е еквивалент на движението напред. Прогресивна България носи този етикет, защото нейните водачи са неграмотни. Дядо Благоев обясни „що е социализъм и има ли почва у нас“, но пропусна „прогресизма“. А той също е левичарско учение.
Ние имаме Прогресивнолиберална партия, която извърши грозно предателство в националната ни история. През 1913 година асистира на Русия да изтъргува Силистра с Румъния. В замяна империята получи спокойствие в Бесарабия, която е прилапала пак за наша сметка.
От Средновековието насам Бесарабия влиза в границите на Българското царство, Молдовското княжество, Османската и Руската империя. Парижкият договор през 1856 г. я харизва на Румъния, а Берлинският през 1878 г. я връща на Русия. За компенсация братушките дават на власите Северна Добруджа, която е с доминиращо българско население. Без да се отказват окончателно от Бесарабия, комшиите харесват Северна Добруджа и започват да се облизват за Южна.
„През юни 1880 г. - сочи историкът Янко Гочев - на Цариградската конференция Румъния за пръв път предявява претенции към Южна Добруджа. Тогава румънците, подкрепени от латинските си съюзници Франция и Италия, предявяват претенции за българския град Силистра, който по Санстефанския договор е част от Княжество (от 1908 г. Царство) България. За заграбването на Южна Добруджа Румъния работи системно и последователно в целия период от 1878 до 1913 г.“
Букурещ мотивира експазионистичната си политика с илюзорно румънско малцинство в Македония. Парадоксално иска българска територия от север, за да го защитава на юг!
Става дума за арумъните, наричани още куцовласи и цинцари. Това са романизирани в древността траки със свой език и култура, които нямат нищо общо с мамалигарите. Част от арумъните участват в борбата срещу турския гнет.
Прогресистът Стоян Данев, шарж от Александър Божинов.
Емблематичен пример е Питу Гули, главен войвода на Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г. той проявява безпримерна храброст и загива в местността Мечкин камен.
На 26 септември 1912 г. избухва Балканската война. У нас управляват Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Евстратиев Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. Двамата се кръстят пред портрета на император Николай II, стават и лягат с клетвените думи на уста:
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
„Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.
Руската империя има още една причина да ампутира български земи и да ги пришие към Румъния. С този жест братушките кроят да откъснат дунавската монархия от Тройния съюз и да я спечелят за Тройното съглашение. Това са двата военно-политически блока, известни по-късно като Централните сили и Антантата.
На 3 декември 1912 г. в Лондон е насрочена конференция, която да сложи край на войната. Пътьом, нашият прогресист Стоян Данев спира в Букурещ. Среща се с крал Карол I, с министър-председателя Титу Майореску и други водещи политици. Те го черпят руски чай и заявяват, че в името на всеобщия мир и благоденствие границата трябва да се премести до линията Силистра-Балчик.
„Ще има може би възможност да се разберем“, мънка Данев и добавя, че ще им отстъпим поне Силистра. После хваща трена и през Виена пристига в Лондон.
Тук заедно с представителите на Великите сили и тези на Балканския съюз има двама румънски делегати. Без да
участват във войната срещу Османската империя, власите присъстват на конференцията. Уредил ги е руският външен министър Сергей Сазонов.
И още един дипломатически абсурд. Прогресистът Данев изработва план за решаване на добруджанския въпрос,
който праща не в София, а в Петербург. Оттам нашият пълномощен министър Стефан Бобчев го препраща на премиера Иван Гешов.
Бобчев е апологет на „заръждавялото славянофилство“ по думите на Христо Ботев. Известен е като Всемиреният лъжец и Всемирният подлец.
В прекрояването на българските граници е замесен и финансовият министър Теодор Теодоров. Него Сазонов го инструктира: „Понеже без никакви отстъпки не може тази работа, нещичко трябва да дадете. Аз настоявам да дадете нещо на румъните, за да се спаси положението и честолюбието на краля.“
На Теодоров му викат Дезертьора, понеже по време на Сръбско-българската война през 1885 г. се укрива, за да не бъде мобилизиран. Тогава сърбите предлагат на румъните да нападнат от север и да ни окупират до линията Русе-Варна. Онези отказват, защото знаят, че един ден ще го сторят безкръвно.
На 16 януари 1913 г. е подписан двустранен българо-румънски протокол. Според него България дава училищна и църковна автономия на арумъните в Македония. Събаря укрепленията около Силистра и се съгласява на козметична поправка на границата.
„Малко ни е!“, стенат в Букурещ и плашат с военни действия. Великите сили, които се опасяват от общоевропейски конфликт, спешно свикват втора конференция. Форумът е открит на 18 март в Петербург.
Присъстват представители на Германия, Австро-Унгария, Италия, Франция, Англия и Русия. На председателското място закономерно сяда Сергей Сазонов. И Стоян Данев е там, но не го пускат на заседанията, върти се в кулоарите.
На Петербургската конференция само Джордж Бюкенън защитава България. „Един английски евреин - пише Янко Гочев - се нагърбва да брани българските интереси в Добруджа. Развива блестяща пледоария, като използва етнографски, исторически и юридически аргументи - всички в полза на България.“
Този случай е вторият в новата ни история, когато Русия работи срещу нас, а Великобритания ни подкрепя. През
1885 г. Руската мечка не признава Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Мъгливият Албион обаче застава зад съдбовния акт.
Усилията на Бюкенън не стигат да се защити териториалната цялост на отечеството. На 26 април 1913 г. Петербургската конференция подписва протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Румъния. Трикилометрова зона около града охранява грабежа. Народът запява песента:
Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
без пушка в нея да пукне,
нито граната, ни шрапнел.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
