Неизвестен портрет на св. Методий в базиликата „Сан Клементе“

На 6 април 885 г. равноапистолният св. Методий, архиепископ на Велика Моравия, Учител на българите и славяните, завършва земния си път

Благодарение на едно ново научно откритие, вече разполагаме с автентичния портрет на по-големия от Светите братя 

Портретът на св. Методий

В кн. 1 за 2025 г. на авторитетното научно списание “Епохи”, издание на Историческия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, д-р Александър Стойков публикува студията “Хипотези за позицията на гроба на св. Кирил Философ в базиликата “Сан Клементе” в Рим и идентификации на прилежащата фреска”. Читателите, които са заинтригувани от тази без съмнение повече от интересна тема, лесно могат да намерят публикацията в сайта на университета, по-точно в страницата на самото списание “Епохи” (https://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/). Без преувеличение може да се каже, че става дума за важно, в определена степен сензационно откритие! Със солидни аргументи д-р Александър Стойков развива една хипотеза на канадския изкуствовед Джон Осбърн, появила се преди повече от четиридесет години, но без да получи особен отзвук в историческата наука и славистиката, включително и у нас. Така или иначе, с още аргументи българският учен показва недвусмислено, че гробът на св. Константин-Кирил Философ (827-14 февруари 869 г.) в “Сан Клементе” не е там, където всяка година на 24 май правителствени делегации от България, република Северна Македония и други страни отдават почит на създателя на първата ни азбука (глаголицата) и старобългарския книжовен и богослужебен език. Наистина, днес на познатото на всички място е поставена икона на св. Кирил, но позицията на неговия гроб е определена погрешно още през 1863 г. - във време, когато базиликата “Сан Клементе” все още не е проучена археологически, поне не и в достатъчна степен. При това става дума за архитектурен паметник с многовековна и сложна история, претърпял немалко щети и преустройства. Нека припомним, че знаменитият филолог и интелектуалец е погребан в “Сан Клементе” по волята на самия папа Адриан II (867-872) - върхов израз на уважение към него и мисията на Светите братя.

С течение на времето първоначалното виждане за мястото на гроба на св. Константин-Кирил, предложено от археолога Джовани де Роси през далечната 1863 г., е поставено под съмнение. Така е, защото италианският учен игнорира важни елементи от описанието на гроба, като в крайна сметка го свързва с тухлена гробница в южния “кораб” на храма. Мястото, посочено от Роси, обаче не е “вдясно от олтара”, при това не е “мраморен саркофаг” (!), както изрично е казано в историческите извори. Средновековните автори отбелязват, че над гроба на светеца е изрисувана стенописна композиция, докато на мястото в южния “кораб”, приемано и досега за негов гроб, изобщо не е така.

Както стана дума, преди години Джон Осбърн публикува своето изследване “Ранносредновековни стенописи в долната църква на “Сан Клементе” (Ню Йорк - Лондон, 1984 г.), в което дава принципно нова трактовка на въпроса. Канадският учен показва, че наистина “вдясно от олтара” е разположена добре запазена фреска от IX в. - “Слизането на Христос в ада”, открита през 1868 г. от отец Джоузеф Мълуули. В нейния долен ляв ъгъл е поместен допоясен портрет на “източен монах”, който държи в лявата си ръка Евангелието, а с дясната благославя вярващите. Осбърн допуска, че портретът е на св. Кирил, а гробът му някога е бил точно под фреската. Като сюжет композицията показва слизането на Исус Христос в ада, откъдето извежда прародителя Адам, стъпквайки с нозете си Сатаната. Виждането на Джон Осбърн, че това е портретът на самия св. Кирил не е убедително, нещо повече - това е принципно невъзможно. На свой ред д-р Александър Стойков привлича нови аргументи, вкл. известния откъс от житието на св. Константин-Кирил за негов спор по време на т. нар. Хазарска мисия. По време на диспута самият той дава пример с Адам като прародител на човечеството - явно един от любимите “сюжети” на нашия равноапостолен Учител. Както показва българският изследовател, активната фигура при погребението и увековечаването на паметта на любимия по-малък роден брат е самият св. Методий, по-възрастен от Кирил с цели дванадесет години... Изобразеният в долния ляв ъгъл на посочената сцена “източен монах” е именно той, още повече че е показан с палиум на епископ, какъвто по-малкият брат Кирил, за разлика от Методий, не е бил никога. С това обаче загадките не свършват - както се оказва, този елемент от одеждата на монаха - лента с извезан върху нея черен кръст,- е прибавен по-късно, очевидно през 869 г., когато Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Велика Моравия. В “Сан Клементе” има и друга композиция със Светите братя, изобразяваща пренасянето от тях на мощите на св. Климент в Рим, но тя е от XI в. Така или иначе, най-важна за нас в случая е фреската, изписана две столетия по-рано и показваща истинския образ на св. Методий. Неговият портрет е поставен в качеството му на дарител на фреската - в духа на римската традиция от онази епоха, за което има редица примери. Най-вероятно автор на сцената и портрета на дарителя е някой от учениците на Светите братя. Трябва непременно да отбележим, че немалкото образи на светите Кирил и Методий, които познаваме днес, са по-късни, поради което малко или много са условни. В случая обаче пред нас е автентичен портрет, дело на съвременник, изписан най-вероятно “от натура” - в духа на тогавашното византийско и римско изкуство.

Фреската с портрета на св. Методий в базиликата Сан Клемента 

За по-нататъшното проучване на портрета на св. Методий д-р Стойков привлича доктора на науките Иван Чокоев, водещ специалист и изследването на средновековните тъкани, автор на стойностни трудове, оценени високо у нас и в чужбина. Към екипа се присъединява и проф. Миглена Прашкова от ВТУ, също авторитетен изкуствовед и реставратор. С “набитото” си око Иван Чокоев, въпреки повредите на стенописното изображение, забелязва следите от епископски кръст върху палиума и прави убедителна реконструкция.

За пълното изясняване на въпроса с портрета на св. Методий в “Сан Клементе” са необходими още проучвания, вкл. с помощта на технологиите, с които днес разполага модерната наука. За целта д-р Александър Стойков започва кореспонденция с д-р Констанца Милани, водещ европейски специалист по технологиите за реставрация и консервация, директор на Института за науките на културното наследство в Перуджа. Италианската изследователка възприема идеята и обещава съдействие на своите български колеги. Да се надяваме, че в близко бъдеще изследванията в знаменитата базилика “Сан Клементе” ще продължат с подкрепата и на българските държавни институции.

Автор: Проф. Пламен Павлов

trud.bg