Когато даде червена светлина за начало на преговори за присъеднияване на Северна Македония и Албания френският президент Еманюел Макрон унищожи ключова стратегия на ЕС за трансформиране на Западните Балкани, тъй като не само членството в ЕС бе отдалечено за две държави от Западните Балкани, а и останалите постепенно губят надежда, пише брюкселският портал "Политико", цитиран от Танюг.
Това обаче не трябва да бъде лошо, тъй като както навремето заяви британският премиер Уинстън Чърчил, "не трябва да прахосвате добрата криза", се добавя в анализа, предава БТА.
А фактът, че членките на ЕС като Франция не могат да постигнат съгласие и да подкрепят оценката на Европейската комисия, която преди това оцени, че и Северна Македония, и Албания са изпълнили критериите за начало на разговорите, е наистина криза. Това говори, че правителствата на членките на ЕС не вярват на ЕК, което прави процеса на разширяване непредвидим, се казва в текста.
Това обаче не означава, че ЕС трябва да се откаже от Балканите, а сегашният застой трябва да разглежда като възможност да преизпита отношението си към региона.
За ЕС това би могло да бъде момент окончателно да развие по-добри стратегии за справяне с автократите в региона, които в момента нямат нужда, нито намерение да се откажат от неформалния контрол на националните институции, пише Политико.
Европейската комисия миналата година припозна това като проблем, но се отнесе към него твърде боязливо. Вместо това тя реши процесът на разширяване да бъде по-усложнен.
Франция твърди, че желае да подобри начина, по който ЕС пристъпва към преговори за разширяване, но не предложи начин, по който това би трябвало да се направи. Поради това това е истинският момент ЕС да поеме върху себе си и да развие нова външна политика в региона, която ще се фокусира само върху процеса на присъединяване, макар и на цената на добрата дипломация, пише "Блиц". Подходът на съюза към Западните Балкани твърде дълго се осланяше на принципа, според който идеята за членство в ЕС бе единственият стимул за решаването на отворените спорове. Този метод не подейства на Сърбия и Косово, оценява "Политико".
Диалогът с Брюксел бе воден с обещанието, че нормализирането на отношенията между Белград и Прищина ще отвори техния път към членство в ЕС, но това от години вече не действа, унищожено бе с разговора за промяна на границите и неизвестността дали пет членки на блока, които не признават Косово, ще променят мнението си.
ЕС и Западните Балкани сега са на кръстопът и трябва да измислят напълно нов начин за сътрудничество. Шест страни от региона биха могли да намерят сфери в политиката, които биха могли да интегрират в ЕС без формално присъединяване, а ЕС би могъл да насърчи такива усилия с експертиза и ресурси. По този начин дори да се установи, че пътят към членство е по-дълъг от очакваното, регионът би могъл да се приближи към ЕС. Дори и ако това сега е немислимо, държавите от региона биха могли да станат част от Шенгенската зона или от европейското икономическо пространство. В крайна сметка влизането в ЕС ще бъде по-кратко и бързо, тъй като държавите постепенно биха се интегрирали в структурата на ЕС.
Рампата за Северна Македония и Албания трябва да бъде и ценен урок за реформаторите в региона, които твърде дълго се осланяха на подкрепата на аутсайдери. Посланието от Брюксел сега е ясно - в това сте сами, се заключава в текста.
Източник: https:www.24chasa.bg
