Работейки след пенсионирането си в общинска администрация, веднъж ме повика шефката на Личен състав, пардон „Работна сила”.
„Искам да ти покажа какви хора изпращат да работят при нас по заповед отгоре. Помолих един младеж, високопоставено „протеже“ да напише молбата си за работа. Той е вече на 30 години, точно на възрастта колкото са буквите в азбуката.ни “
Показа ми „документа”...
На лист хартия А4 бе написана стандартна молба за работа за позицията... Буквално три или четири реда, написана с тромав почерк на първокласник, с 19 провописни грешки.
„Бихте ли искали да се срещнете с него? Той е в съседния офис. Добре ще е да си поговорите с него. Но ви предупреждавам, родителите му са много високопоставени и изискват само положителни отзиви... и дори плащат допълнително за това.”
Съвременната ни азбука има тридесетина букви. Представете ли си колко грамотен би бил той в Япония? Само в канджи (азбуката им) има 2136 основни знака.
Накъде отиваме?
Япония е една от малкото страни, където писането все още изисква не само четене по азбучен ред, но и богат визуален речник. Канджи не са музеен артефакт, а жив инструмент за ежедневна комуникация, без който японският език просто би престанал да съществува в познатия си вид.
Японската писмена система се е развила от китайските йероглифи, пристигнали на островите преди 1500 години. Днес нейната структура е уникална: три паралелни набора от знаци работят заедно. Две азбуки – хирагана и катакана – всяка съдържа по 46 знака, както и огромен набор от йероглифи, състоящ се от десетки хиляди знаци. В реалния живот обаче японците разчитат на официални списъци. Основният, така наречен джойо, включва 2136 знака – толкова трябва да знае един завършил гимназия, за да чете вестници и да ползва документи. Разбирането на литература, или исторически текстове изисква много повече – около 6000.
През първата година в училище детето научава 80 знака, а докато завърши начално училище, е усвоило хиляда. В средното и гимназиално училище темпото се ускорява и до 18-годишна възраст от учениците се очаква да владеят свободно над две хиляди знака. Учебниците и работните тетрадки са щателно проектирани: всяка страница съдържа голям знак, ред на щрихите, примерни думи и упражнения. Основният метод е многократното писане: учениците попълват тетрадки, изтриват грешките си и усъвършенстват писането си.
Асоциациите също се използват за улесняване на запаметяването. Например, йероглифът за „почивка“ (休) е съставен от елементите „човек“ и „дърво“ – човек, който си почива под дърво. Песни и рими се създават за най-малките ученици, за да се подсилят както значението, така и формата во йероглифа. Но никой от тези методи не замества ключовото правило: колкото повече детето чете и пише, толкова по-широки ще бъдат знанията му.
Защо Япония не опрости системата си? Отговорът се крие отвъд традицията. Японският език е пълен с омоними, а произношението на една-единствена дума може да крие дузина различни значения. Без канджи „коджо“ би останало загадка: един йероглиф означава -фабрика, приятелство, или император? Канджи се превръщат в неразделна част от семантичната прецизност. Ето защо, вместо да се намали броят им, през 2010 г. списъкът със задължителни йероглифи дори е разширен!
Оказва се, че японците умишлено поддържат сложност, но именно тази сложност прави културата им уникална. За едно дете овладяването на канджи е не само работа, но и въведение във вековна традиция, която свързва миналото, настоящето и бъдещето на страната.
И въпреки това някои се опитват да ни убедят, че нашият език е невероятно сложен! Че е време да преминем на латиница! И вече не ни трябват знаците „Ъ“ и „Ь“ с такива продажни „управленци“.
Очевидно скоро ще преминем към общуване с жестове...като маймуните!
Но, не всичко е изгубено. Преди 2 години в профила си във Фейсбук, който на три пъти е изтрит и престанах да го възстановявам, публикувах пост под заглавие „Плажен етюд 2”. Там е казано всичко, свързано с темата...
