В онези смутни времена, когато България е потънала в мрака на османското владичество, християнските храмове е трябвало да бъдат ниски. Домовете на вярата се вкопавали до два метра под земята. Днес единствената запазена църква от този тип в Североизтока се намира в село Пороище, само на десет минути с кола от областния център Разград.
Историята разказва как по арбанашки образец през XVII век в Пороище изникват четири храма - "Света Богородица", "Свети Димитър", "Свети Никола" и "Свети Атанасий". През XIX век те са разрушени, но местното население, голяма част от което са преселници от Балкана, изграждат наново "Свети Атанасий" в сегашния му вид.
Една от най-впечатляващите особености на храма е вътрешният под, който някога е бил изцяло постлан с надгробни плочи, украсени с каменна резба. Днес тези студени свидетели на времето покриват пространството на притвора. Според местните хора всеки камък принадлежи на ктитор - човек, помогнал за градежа или поддръжката на църквата.
Ако се загледаме внимателно, всеки от тези камъни разказва историята на своя ктитор. Ето тук изображението е на ножица - тоест, можем да предполагаме, че човекът е бил шивач.
Слизайки във вътрешността, под стените, посрещали не едно наводнение през годините, веднага правят впечатление оригиналният дървен таван и балконът, предназначен за църковния хор.
Има още едно много интересно нещо в архитектурата на храма. Ако погледнем към стените, ще видим малки дупчици. Всъщност, зад тях са зазидани керамични гърнета, които създават по-добра акустика в църквата.
Около няколкото запазени стари икони дупките отбелязват вграждането на 120 такива гърнета.
"Свети Атанасий" е действаща църква, макар служби да се извършват само по определени поводи и на големи празници. Вековната сграда се съхранява ревностно от местното население и е гордост не само за село Пороище, но и за цяла Североизточна България.
Нова телевизия, „Събуди се"
