Земите на Поморавието през ХII-XIV в. са в пределите на Видинското княжество, превърнало се по-късно в царство
Образи на видни личности, включително на знатни българки, са съхранени в средновековните църкви в Станичене и Долна Каменица
В предишните статии през “женския” месец март се спряхме на представителките на висшата българска аристокрация в Македония, дн. Албания и Добруджа през XIII-XV в. Ще завършим с владетелките на историческия Български Северозапад - почти забравеното днес Поморавие, попаднало поради превратностите на историята в пределите на Сърбия.
Доскоро неизвестни и изключително интересни данни получаваме от стенописите и археологическите проучвания на църквата “Св. Никола” (по-късно посветена и на св. Петка Търновска), оцеляла и до днес в с. Станичене, Пиротско. Селото и неговият средновековен храм са съвсем близо до магистралата, следваща стария римски път “Виа милитарис” от Централна Европа към Балканите и Азия. Изследването на разкритите при реставрацията стенописи е осъществено от сръбски учени през 70-те години на XX в. Пред нас се изправят представители на непозната дотогава българска аристократична фамилия, някои от които към момента на изписването на храма вече не са между живите. В запазения ктиторски надпис се съобщава, че църквата е изградена и зографисана през 1331/1332 г. по волята на Арсений, Ефимия и Константин при управлението на “... цар Йоан Асен и господин Белаур...” - съответно, цар Иван Александър (1331-1371) и неговият чичо Белаур, владетелят на Видин и Северозапада, в чиито предели са Пирот, Ниш и други крепости. Арсений и Ефимия са господари на земите около Пирот, евентуално, и Ниш, преди посочената 1331/1332 г., тъй като и двамата неизвестно кога преди това са приели монашеството. След тях властта в това полусамостоятелно владение е поета от сина им Константин, изобразен с богати одежди на деспот или севастократор. В надписа към името му не е отбелязана титла, най-вероятно защото вече не е бил между живите.
Към 1331/1332 г. Ефимия и Арсений са възрастни хора, а между тях е изобразен техният внук (или син?) Крубан, починал още като момче. По всичко изглежда, че Ефимия, Арсений и техните деца са близки родственици на цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330), който преди своето възцаряване управлява Видин с титла “деспот». Ако се съди по първата буква на монашеското “Ефимия”, възможно е тя да е носела светско име “Елена”,“Екатерина” или “Ерина”/Ирина, популярни сред висшата аристокрация през онази епоха.
Съпругата на Константин, неизвестна по име, е изобразена в богати златоткани одежди, украсени с двуглави орли - знак за принадлежност към царската династия. При археологическите проучвания в гроба на един от боляритe, погребани в некропола на църквата, е открита тъкан от дреха, върху която е извезан монограмът на цар Иван Александър! Според някои учени това е самият Константин, което е спорно. Така или иначе, одеждата е дарена на този аристократ от самия цар поради заслуги към държавата.
Несъмнен интерес буди портретът на Арета, вероятно дъщеря на Константин и неизвестната му по име съпруга. Пред нас е красива млада жена, облечена в скъпи одежди. При нея имаме единствения познат случай на името “Арета” в средновековна България, въпреки че култът към великомъченика Арета (паметта му се отбелязва на 24 октомври) е известен в православния свят. Във Византия и средновековните руски княжества името е регистрирано само прит мъже, но Западна Европа е давано и на жени. В случая с Арета имаме такъв пример за западно влияние. Логично е господарите на Видин и Поморавието да се сродяват с аристократични фамилии от съседното Унгарско кралство, в резултат на което се стига до взаимни влияния в културата, модата и т. н. Както виждаме, дори и малкото “зрънце” информация, запечатано в името на Арета, ни позволява да научим нещо повече за нашето минало.
Подобно на църквата в Станичене, и един друг паметник на архитектурата и изкуството предоставя уникална информация за историята на Поморавието - малкият, но впечатляващ храм в с. Долна Каменица, близо до Княжевац, на около 30 км от Пирот. Наистина, Става дума за един от най-интересните паметници на средновековната архитектура, преди всичко поради впечатляващата фасада в т. нар. романски, според някои автори - ранен готически стил.
И това е още един пример на влияние в следствие на връзките с католическия свят, на първо място с Унгария, а може би и на връзките с Дубровник и Венеция. Църквата е построена от болярска фамилия и е богато украсена със стенописи. На една от композициите са представени деспот Михаил, „... в Христа Бога верен син на цар Михаил...” и неговата съпруга. Личността на деспота отдавна е обект на спорове - според някои той е син на цар Михаил III Шишман Асен, който за разлика от своята майка царица Анна Неда и братята си е лоялен към своя братовчед цар Иван Александър (1331-1371). Именно деспот Михаил управлява Видинската област след “господин” Белаур и преди цар Иван Срацимир. Доц. Петър Николов-Зиков приема, че Михаил е син на цар Михаил Шишман, но от втория му брак с Теодора Палеолог. От друга страна, за д-р Александър Стойков това е самият Михаил Шишман, но в годините му като деспот със столица Видин, т. е. от около 1311 до 1323 г.
Заедно с деспот Михаил е представена съпругата му, но надписът при нейния образ е силно повреден. Вглеждайки се в отделни букви, някои разчитат името “Анна”, други - “Елена”. Ако хипотезата на д-р Ал. Стойков е вярна, в случая имаме единствения портрет на младата Анна Неда, българска царица след 1323 г. Както пише Теодора Бърнард, изследователка на храма в Долна Каменица, „ ... деспотицата е облечена с дреха, богато украсена с бисери, на златен фон. Короната є се състои от обръч, обсипан със скъпоценни камъни, и боне, покрито със златна мрежичка, в която са прибрани косите є. Малки кръстчета са инкрустирани там, където се пресичат нишките на мрежата. Големи ветриообразни обеци с перли завършват украсата на главата...” на младата господарка.
В църквата в Долна Каменица е запазена сцена с ктиторската двойка заедно с двете им деца, момче и момиче. За разлика от тържествените, но все пак по-семпли дрехи на местния болярин, неизвестната по име “знатна дама” е с разкошни одежди. Както отбелязва Т. Бърнард, „... ктиторката е с червена рокля на златни ромбове с кръгчета по средата. Ръкавите са отворени и висящи от рамото надолу. Под тях се виждат заострени кремаво-бели ръкави на ризата, украсени с “гривни” от кафяви маргаритки. Под обточените с кожа поли се подават остри червени обувки. Бял воал обгражда лицето, а друг се спуска над ниската шапка с правоъгълна форма (коаф). В основата си тя има златен обръч със скъпоценни камъни. В тон с него са пропендулите, ветрилообразните обеци и огърлицата на шията. Момичето, допряло се до майка си, е облечено в светлозелена туника с десен на жълти точки, с много широки прорези на ръкавите /.../, чиято вълнообразна линия придава S-овидна извивка на тялото, напомняща готическите фигури. Кремавобял воал покрива косите на девойчето и се спуска на раменете му. Обеците, огърлицата и обувките са същите като тези на майката...”
Ако се съди по одеждите на въпросната “дама”, особено червените обувки и т. нар. пропендули, тя би трябвало да е близка родственица на деспотското семейство от елита на Видин, а защо не и на столицата Търново? Най-вероятно младата българка и нейният съпруг са господарите на поречието на Тимок с важната крепост Свърлиг, където е преписано т. нар. Свърлижко Евангелие (1279 г.). Във всеки случай средновековната история на българското Поморавие крие още много тайни, които чакат своите изследователи.
Автор: Проф. Пламен Павлов
trud.bg
