Работодателят да може да получи помощ от лекар с опит и експертиза
В дискусии като тази кой да поеме първите три дни болнични е добре първо да се отдели безспорното от спорното.
Безспорно е например, че расте броят на фалшивите болнични, и е публична тайна, че в България много лесно можеш да се сдобиеш с 3-дневен отпуск по болест. Другото безспорно е, че на хора със здравословни проблеми наистина са им нужни 3, 5 или повече дни да се помъчат да ги отстранят. Затова и решението на този проблем трябва да отчита и техните интереси т.е.
не бива заради
бълхата да
горим юргана
Според мен липсващата брънка във веригата всъщност е ефективният контрол.
Когато преди повече от 15 години въведохме модела първите три дни от болничните да бъдат плащани от работодателя, целта бе да заинтересоваме работодателя да упражнява контрол, за да може истински болните да ползват правата си, а тарикатите да останат с пръст в уста. Оказа се, че този модел не работи. От една страна, много работодатели казаха, че не им е работа да упражняват такъв контрол. От друга страна, онези, които искаха да упражнят контрол и следваха логиката на промяната, се сблъскаха с неочаквано препятствие, което всъщност е част от съществуващия проблем.
Ако един работодател види и е убеден, че неговият работник пращи от здраве по някой от плажовете, а му поднася поредния болничен, той има право да обжалва този болничен лист. Има такава процедура, може да се стигне дори до върховен съд. Кодексът на труда му казва, че има право. Защото, ако един работник неоснователно отсъства от работа два последователни дни, работодателят му може да го накаже, включително и да го уволни дисциплинарно. И когато работодателят реши дори с оглед на превенция спрямо други подобни случаи да накаже този работник и го направи, естествено е работникът да обжалва това наказание или уволнение.
Но точно в момента, в който работодателят мисли, че справедливостта е възтържествувала, защото този неистински болничен лист е бил отменен от съответната правораздавателна инстанция, санкцията му удря на камък. Защото е практика съдът да му каже: “Г-н работодател, неправилно си наказал или неоснователно си уволнил дисциплинарно своя подчинен заради пет дни неоснователно отсъствие, оправдано
с фалшив
болничен лист,
защото той не
го е издал сам Поради това ти не можеш да го накажеш затова, че някой друг му е издал неистински болнични.” Това е омагьосан кръг и обикновено след такава практика работодателят никога повече няма да обжалва подобен болничен лист, нито ще
упражнява
контрол върху
тарикатите
Затова реформата по отношение на болничните трябва да се развие по друг път.
Какъв да е той? Първо, трябва да е ясно, че при всички положения издаден неистински болничен лист, който не отразява реалното здравословно състояние на работника, не му се дава насила. Затова коректно трябва да се потърси път за тълкувателно решение на Върховния касационен съд, който да се произнесе по подобни казуси, така че да бъдат защитени както интересите на обществото, така и на действително болните, на които им се полага отпуск по болест.
Втората посока е към усъвършенстване на формите на контрол. Защото механизмът през обжалване на болничния лист има своето законово основание и процедура, но е бавен. Понякога се точи с месеци и години, от което никой не печели. Смисълът е, когато някой злоупотребява, да има бърза санкция и всички добросъвестни работници да знаят, че тарикатът си е понесъл отговорността.
Затова другото предложение в помощ на работодателя е да приложи практиката с доверения лекар.
Този инструмент му позволява, когато получи такъв болничен лист, да потърси експертна помощ от лекар, на когото той има доверие. Този лекар трябва да може да се произнесе по принцип, не да издаде втори болничен лист или пък този болничен лист да се обжалва пред него.
Довереният лекар е специалист, който на базата на своята експертиза може да каже на работодателя и на приносителя на болничния лист, че този документ е окей, или обратното - че не е редовен. Когато впрочем експериментирахме в предприятия с този инструмент, дори самите ние бяхме изненадани колко е ефективен. И наистина е така - когато тарикатът знае, че освен джипито, с когото е договорил издаването на такъв болничен лист, и някой друг ще го гледа и преценява истинността му, рязко намаляват опитите да се злоупотребява с правото на болнични.
Този инструмент обаче работи само при краткосрочни болнични и това всъщност е замисълът му. Ако видим болничен за месец и нагоре, явно става дума за сериозен медицински проблем. Но масовите болнични според нашите проучвания са от порядъка на 3,5,7 дни. Кихаш и молиш джипито си да ти даде три дни или се оплакваш от болки в бъбреците, заради които да си останеш у дома 5 дни - това са индикаторите, които такрикатите използват най-често.
Според класификация на института, който оглавявам, опитите за злоупотреба с болнични са в срокове тъкмо до 10 дни.
Зад болнични над тези срокове вече стои съответното амбулаторно или пък стационарно лечение, а може би и терапия, които може да бъдат проследени.
Източник: https:www.24chasa.bg
