Доставка на лекарства с куриер до дома на болния

Повод за тази статия е съобщение в медиите от тази седмица, че Гърция въвежда доставка на лекарства по домовете на хората, чрез куриер. Може ли в България да се случи същото и какво е необходимо за това?

В съвременния свят удобството и достъпността до здравни услуги стават все по-важни. За много хора, особено за възрастни, трудноподвижни или хронично болни пациенти, посещението на аптека може да бъде сериозно предизвикателство.

Проблемът е още по-голям в малките и отдалечени населени места в България, където почти няма публичен транспорт. Такива са хиляди населени места, а има дори 23 общини, в които няма аптека.

В тази връзка, доставката на лекарства с куриер до дома на болния е услуга, която предлага значителни предимства, подобрявайки качеството на живот и осигурявайки навременно лечение. Освен това, осигуряването на лекарства, чрез доставката с куриер, със сигурност е по-евтино от разкриването на аптека във всяко по-голямо населено място.

Добри практики в други европейски страни
В редица европейски държави доставката на лекарства по домовете вече е утвърдена практика, която се развива в няколко основни модела:
• Директна доставка от аптеки: Много аптеки в страни като Германия, Швеция и Великобритания предлагат услуга за доставка на лекарства, често чрез собствени служители или чрез договор с куриерски фирми. Това позволява на пациентите да получават необходимите медикаменти директно от доверена аптека. За лекарствата, отпускани по лекарско предписание необходимо предоставяне на оригинална или електронна рецепта.
• Онлайн аптеки с доставка: Развитието на електронната търговия доведе до появата на онлайн аптеки, които предлагат широка гама от лекарства без рецепта и козметични продукти с доставка по домовете. Някои от тях, при спазване на строги регулации, извършват и доставка на лекарства по рецепта, като процесът включва верификация на рецептата.
• Мобилни аптеки и екипи: В по-отдалечени или труднодостъпни райони, някои страни експериментират с мобилни аптеки или мобилни медицински екипи, които посещават населени места по график и доставят лекарства. Това е особено полезно за възрастни хора и жители на малки населени места без аптека.
• Иновативни логистични решения: Използването на модерни технологии за планиране на маршрути и проследяване в реално време значително подобрява ефективността на фармацевтичните доставки. Има специално създадени инструменти, за планиране на доставки, които помагат за минимизиране на транзитното време, намаляване на оперативните разходи и оптимизиране на използването на работна сила, като същевременно гарантират спазването на предварително зададени условия за съхранение и доставка на лекарствата.

Ключови принципи на успешните модели:

• Надеждност и сигурност: Изключително важно е да се гарантира, че лекарствата се доставят безопасно, при спазване на необходимите условия за съхранение (температура, влажност) и с доказателство за доставка.
• Верификация на рецепти: За лекарства по рецепта е задължителна стриктна процедура за верификация, която да предотвратява злоупотреби и да осигурява отговорно отпускане на медикаменти. Внедряването на електронни рецепти значително улеснява този процес.
• Прозрачност и информираност: Пациентите трябва да бъдат ясно информирани за цените, сроковете за доставка и всички приложими такси.
• Интеграция с дигитални здравни системи: Успешните модели често са интегрирани с националните здравни информационни системи, което позволява по-лесно проследяване на рецепти, здравен статус на пациента и цялостно управление на грижите.

Какво би било необходимо за реализация у нас?

В България доставката на лекарства по домовете среща както регулаторни, така и логистични предизвикателства. Въпреки че има единични инициативи за доставка на лекарства (често нерегламентирани или ограничени до лекарства без рецепта), цялостна, функционираща система все още липсва. За успешното въвеждане на такава услуга са необходими следните стъпки:
1. Промени в нормативната уредба:
◦ Изрична правна рамка: Необходимо е да се създаде ясна и изрична законова рамка, която да регулира доставката на лекарства по домовете. В момента Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина не предвижда изрично такава възможност за всички видове лекарства, особено тези по рецепта.
◦ Определяне на отговорности: Да се регламентират правата и задълженията на всички участници в процеса - аптеки, куриерски фирми, медицински специалисти и пациенти.
◦ Изисквания за съхранение и транспорт: Да се въведат строги правила за съхранение и транспортиране на лекарствата, включително за лекарства, изискващи специални температурни режими.
2. Развитие на електронното здравеопазване и Националната здравноинформационна система (НЗИС):
◦ Електронни рецепти: Въвеждането на изцяло електронни рецепти в България вече е факт и това е ключова предпоставка. Необходимо е да се доразвие системата, така че всички рецепти да могат да бъдат издавани и обработвани електронно, което ще позволи лесна верификация от аптеките и куриерите.
◦ Интеграция на НЗИС: Развитието и пълноценното функциониране на НЗИС е от съществено значение. Чрез нея може да се осигури сигурна комуникация между лекари, аптеки и доставчици, както и проследяване на лекарствения статус на пациентите.
◦ Дигитални профили на пациентите: Създаването на интегрирани дигитални здравни профили, достъпни за упълномощени медицински специалисти и самия пациент, ще улесни процеса на предписване и доставка.
3. Изграждане на адекватна логистична мрежа:
◦ Специализирани куриерски услуги: Куриерските фирми, ангажирани с доставка на лекарства, трябва да разполагат с обучен персонал и подходящи транспортни средства, гарантиращи целостта и качеството на медикаментите.
◦ Проследяване в реално време: Внедряване на системи за проследяване на пратките в реално време, както и опции за уведомяване на пациента за статуса на поръчката.
◦ Системи за контрол на качеството: Въвеждане на протоколи за контрол на качеството на всеки етап от веригата на доставка, от аптеката до дома на пациента.
4. Образование и информираност:
◦ Обучение на здравните специалисти: Обучение на лекари и фармацевти за работа с новите системи за електронно предписване и доставка.
◦ Информиране на пациентите: Широка информационна кампания за населението относно възможностите, ползите и правилата за доставка на лекарства по домовете.
5. Финансиране и икономически аспекти:
◦ Покритие от НЗОК: Обсъждане на възможностите за частично или пълно покриване на разходите за доставка на лекарства от НЗОК за определени групи пациенти (например, трудноподвижни, хронично болни, възрастни хора).
◦ Конкурентен пазар: Създаване на условия за конкурентен пазар на услугите за доставка, за да се гарантира качество и достъпни цени.

Заключение

Въвеждането на услуга за доставка на лекарства с куриер до дома на болния в България е не просто удобство, а необходимост в контекста на подобряване на здравните грижи и достъпа до лечение. С взимането на пример от утвърдените европейски практики и прилагането на целенасочени промени в нормативната уредба, развитие на дигиталната инфраструктура и изграждане на специализирани логистични решения, България може да предостави тази жизненоважна услуга на своите граждани, осигурявайки по-добро здраве и качество на живот.

Д-р Стойчо Кацаров