Игор Биляков е директор на зоопарка в Одеса. С него разговаряме за това как животните преживяват войната и колко е важна ролята на зоопарковете във военно време.
Какъв беше зоопаркът преди войната?
Зоопаркът преди войната беше като всички останали съвременни зоопаркове. Нека започнем с това защо въобще е необходим зоопаркът. Институцията изпълнява 3 основни функции. Първата е предохранителна. Ние се грижим за размножаването на различни видове редки животни, животни, които вече изчезват в дивата природа. Последните десетилетия има много изчезнали и ролята на зоопарка, като последен шанс, нараства. Зоопарковете стават своеобразни Ноеви ковчези. Ние можем да запазваме генофонда на тези видове и после да ги пускаме в дивата природа. Така е станало например с пандите. Ако не е имало зоопаркове в света, то нямаше да ги има изобщо тези животни. Те са се запазили именно благодарение на зоопарка. И това е много важна роля на зоопарковете, да запазва генофонда на редките видове животни.
Втората функция е научна. Всеки зоопарк се занимава и с научна дейност, защото можем да предаваме на други богатия си опит, имаме научни публикации. Нашият зоопарк работи по няколко направления от дивите популации на Южна Украйна – хищни птици и змии.
Третата функция, според мен най-главната, е образователна. Зоопаркът е създаден не само за животните, а и за хората. Създаден е хората да идват тук колкото може по-често, да идват често, цели семейства, да се учат да обичат животните. При нас идват и възрастни, и деца. За децата е важно да видят животните. Информация те могат да получат и от смартфона. Но за да се напълни емоционално детската душа трябва да видят животното, да си „поговорят“ с него. За съвременния човек е трудно да види диво животно. Къде ще видите слон, тигър или лъв, освен в зоопарка? Образователната роля на зоопарковете е много важна. Даже бих я нарекъл духовна. С тези три неща зоопаркът се занимава винаги и в мирно време, и по време на война. Във военно време ролята му дори нараства. До тези три основни наши задачи, се добавят още две – трябва да се запазят зоопарка, животните, колектива. И въпреки войната, трябва не само да се запази, а и да се развива.
И още една важна мисия – нашият зоопарк стана точка за почивка за жителите и гостите на Одеса, място за релаксиране. Опитваме се да внушаваме позитивизъм на хората, което е много важно във военно време. Много работим с деца и с военни. Правим много акции, които не можем да анонсираме, с цел безопасност. Когато започна войната, ние затворихме зоопарка в първия ден. Един месец не работихме, не пускахме хора. На 26-ти март отворихме за посетители с оркестър на входа. Оттогава всеки ден работим. Преди войната започнахме реконструкция. Нашият зоопарк е един от най-старите в Украйна, скоро навърши 102 години. Много неща трябва да направим. Имаме прекрасен проект за реконструкция, много талантлива архитектка – Наталия Головченко, го направи. Тъкмо започнахме да го реализираме, направихме няколко нови клетки – на мечките, тигрите, входа ремонтирахме… Започна войната и трябва да изчакаме. След нашата победа ще продължим. Ясно е, че общинският бюджет във военно време не може да отдели пари за ремонт. Ние реализирахме два големи проекта с дарителски пари – обновлението на клетката за лъвовете и на клетката за зелени пауни. Със свои сили ремонтирахме клетката на лемурите.
Какво се случи с животните в началото на войната? Как реагираха на взривовете?
Общо взето нашият зоопарк извади късмет, че слава Богу на територията му няма попадения и наблизо не е имало силни взривове. Нашите животни не са наплашени. Когато започна войната, първите два месеца аз изобщо не излизах от зоопарка. Страхувах се да отида у дома. Струваше ми се, че ако отида да спя у дома, а тук нещо прелети, докато се добера… По-спокойно ми беше тук, защото нещо ако стане… разрушена клетка, ранени животни, трябва да се реагира веднага. Няколко човека постоянно бяхме тук. През нощта сирената се чува силно. Животните не реагират на нея. Те не разбират какво значи. Два бели лъва превозихме през април 2022 година, когато много силно пострада екопарка в Харков. Оттам се обърнаха към всички за помощ. И ние отидохме до Харков, взехме тези два бели лъва. Когато ги доведохме, те бяха много пострадали. Удряли са се в своите клетки, когато е имало обстрели. Бяха много наплашени, ние ги лекувахме. Физически много бързо се възстановиха, а психично – за няколко месеца. Тези лъвове, първите три-четири месеца се бояха от сирените, изпадаха в паника, защото знаеха какво означава сирената. Нашите животни не знаеха и все още не знаят. После това премина.
Забелязах нещо много любопитно. След 3-4 седмици започнахме да пускаме лъвовете в откритата клетка, където са видни за посетителите. Когато имаше много хора, когато виждаха публика, отиваха към предния край, лягаха по гръб. В техните глави е останало такова впечатление, че когато са били в Харков, в своя зоопарк, и е имало много хора, нямало обстрели. Публиката си е отишла, когато са започнали обстрелите. За тях наличието на публика беше като гаранция, че ще бъде тихо, че няма да има обстрели. Сега вече са забравили това.
Колко и какви животни от други зоопаркове са били евакуирани тук?
Не сме вземали други животни. В самото начало на войната, директорите на всички украински зоопаркове се събрахме онлайн на конференция. Обсъдихме струва ли си да правим евакуация, или не. Решихме, че няма смисъл. В нашия зоопарк има около 1600 животни, в Миколаевския много повече, в Киевския още повече. Евакуацията е много рискована за животните. Взехме решение да си останем на местата и всички проблеми да решаваме на място. И се оказа, че това е правилно. Даже в Харковския зоопарк запазиха своите животни. Екопаркът "Фейлдман" много пострада, но градския зоопарк не чак толкова. В Миколаивския зоопарк имаше попадения, но се размина без жертви. От малки частни зоопаркове на Изток, където е окупацията, където е фронта, евакуираха много животни. Когато започна войната, много хора от Одеса заминаха зад граница. И много заминаха със своите животни, тогава Европа ги пускаше без всякакви документи. Но много хора не можеха да вземат животните си. Аз тогава, на втория ден от войната, написах обява, че ние можем да приемем дребни домашни животни. Първите три седмици ни предадоха почти 1000 животни. Това ни създаде проблем, защото тогава в края на февруари и целия март бяха много студени. Ние ги прибирахме в нашите кабинети. Не вземахме котки и кучета, предоха ни много костенурки, хамелеони, змии, папагали, чинчили, зайци, хамстери. Трябваше да го направим, първо, за да дадем възможност на хората спокойно да заминат, и второ, за да дадем шанс на тези животни да оцелеят, да не ги изоставят сами в домовете.
Около половината от тези животни, през лятото на 2022, когато хората започнаха да се завръщат, ги предадохме на стопаните им. А останалата половина раздадохме в различни семейства. Отделно от това, когато беше Каховската трагедия миналата година, когато рашистите взривиха язовира и водата отнесе много животни в морето, спасихме повече от 300 животни. Имаше много тритони, жаби, костенурки… Ние ги прибрахме в зоопарка, лекувахме тези, които имаха нужда, после ги пуснахме в делтата на Днестър. Тритоните останаха у нас няколко месеца. Тяхната Херсонска популация е уникална. И половината от тях предохме в Харковския зоопарк, те имат програма за развъждането им. А останалата половина предадохме в Херсон, където, когато всичко се успокои, ги върнаха в обичайните им местообитания. Освен това от години имаме рехабилитационен център, където жителите на Одеса ни носят много животни всеки ден. Различни животни – таралежи, различни птици. Ние ги лекуваме и после ги пускаме. Това е смисълът на рехабилитационната работа – да се излекуват животните и да се подготвят за живота в дивата природа.
Как се промени посещаемостта на зоопарка? Предполагам, че хората са по-малко сега.
Станаха малко по-малко. Жителите на Одеса, както винаги идват. Много преселници, които са дошли в Одеса от изток посещават зоопарка. За тях има програми за намаление, някои влизат безплатно – военни, инвалиди, многодетни. Хората идват в зоопарка, за да видят животните и някак душата им да отпочине. Това стана много важно сега, защото времето е тревожно, постоянно има попадения, въздушни тревоги. Хората идват при нас за да получат малко позитивни емоции и това е много важно.
Как си представяте зоопарка след победата?
След победата ремонтът трябва да продължи. Нашият зоопарк става все по-добър, всички казват така. Но според мен това се случва много бавно. След победата, когато градският бюджет има възможност да отпусне пари, трябва да реализираме този проект за реконструкция, който имаме. Когато го реализираме, ще имаме най-красивия зоопарк в Украйна. Проектът наистина е много добър, има естетична част, зоотехнична част. Ще бъде много комфортно за животните и приятно за очите на посетителите. Трябва да го направим. И тогава, ще считам себе си за човек. Даже не знам колко пари трябват за това днес, защото цените растат всеки ден, но трябва да направим всичко това и да оставим на нашите деца и нашите внуци обновен зоопарк от европейски тип.
