Добрите налози не са нито ниските, нито високите, а събраните, казва шеф на
Сдружението на общините и кмет на Велико Търново
Общините имат собствени приходни служби от 2006 г. - дотогава всички функции се изпълняваха от НАП - и за местните данъци, и за такса битови отпадъци.
С реформата на управлението на публичния ресурс, което е стъпка към финансова децентрализация, през 2007 г. всички общини получихме правомощие самостоятелно, но в законово установени граници, да можем да определяме размера на данъчните ставки. Това даде веднага резултат:
- преди реформата приходите от местни данъци са били в размер на 245 млн. лева, след влизане в сила на реформата през 2008 г. те рязко се увеличават до 650 млн. лева - с 2,7 пъти повече само за една година;
- към края на 2018 г. общините в България имат около 989 млн. лева данъчни постъпления.
Тенденция на сериозен растеж има и при неданъчните приходи - 2,8 пъти ръст за година след влизане в сила на реформата през 2008-а, а в края на 2018 г. спрямо този първоначален етап имаме още 2,7 пъти ръст.
През всичките тези години общинските специалисти значително повишиха своите компетенции и умения, а Сдружението на общините има сериозна заслуга в този процес. Затова предлагаме на Министерството на финансите и на парламента нормативни промени, които да осигурят повече правомощия на общинските приходни администрации по събирането на вземанията. Това ще облекчи работата на НАП, с която имаме отлични механизми на взаимодействие.
Опцията за споделени услуги, които да се прилагат от две или повече общински администрации, е нов етап в работата, а не излизане в друга орбита, нито аутсорсинг. Ако някой се опитва да прокара тезата, че частни фирми ще изпълняват по-добре функциите по събиране на местните данъци и такси от общинската администрация, това по-скоро е лобиране.
Какви ще бъдат тези фирми - колекторски? Има ли подобни предложения за законови изменения, внесени в парламента? Това са теми, по които предстоят разговори и обсъждане.
Местните данъци са с нива съобразно факта, че доходите все още са сред ниските в ЕС. По-важното обаче е, че добрите данъци не са ниските или високите. Добрите данъци са събраните данъци. В по-голямата си част хората, които са средностатистически данъкоплатци, са добросъвестни. Разбира се, има и такива, които се опитват да излъжат системата, но аз не смятам, че законите трябва да се правят на основата на такива изключения.
Повечето от общините прилагат законовите възможности да прибягват и до публичния изпълнител, и до частни съдебни изпълнители, за да събират дължимите данъци, но срещу тази практика реагира омбудсманът през 2018 г.
Информацията за събираемостта се публикува на страницата на Министерството на финансите, но не и по тримесечия. Когато данните са за първата половина на годината, естествено е да има няколко общини, които в този период са събрали 30% от местните данъци.
Годишните нива обаче са следните:
- данък върху МПС - средно ниво на събираемост 70,8%;
- 156 общини - над средното ниво на събираемост;
- 60 общини - събираемост в диапазона 64-70,8%;
- 46 общини - събираемост в диапазона 50-64%; 4 3 общини - събираемост под 50%.
Няма нито една община със събираемост под 30%.
Данък за недвижими имоти (само текущ облог без старите вземания, които постъпват в резултат на усилията за събирането им) - средно ниво на събираемост 72,1% за 2018 г.:
- 143 общини - събираемост над 72,1%;
- 63 общини - събираемост в диапазон 65-72,1%;
- 53 общини - събираемост в диапазон 50-65%;
- 6 общини - събираемост под 50%.
Може би съществуват резерви по отношение на данъка върху недвижимите имоти. Тоест на места има възможност да бъде определен по-висок размер на ставката, съобразно Закона за местните данъци и такси. Но определяща е и данъчната оценка.
И тук идва другият сериозен въпрос - общините нямат правомощия да променят законово определените нормативи за изчисление на данъчните оценки. И към момента това до голяма степен зависи от категорията на съответното населено място.
Така установената формула не е изменяна съществено от приемането през 1997 г. до днес. За сметка на това Законът за местни данъци и такси досега е коригиран 71 пъти (средно 3 пъти годишно).
Какво се получава - данъчните оценки на много места се разминават съществено с реалните цени на имотите заради остарялата методика на определянето им. Във формулата присъстват “неустановими” и морално остарели показатели, като за сметка на това отсъстват други характеристики, влияещи на цената на имотите: достъпност до масов градски транспорт; до публични услуги - образователни и здравни заведения, до паркове, зелени площи и др.
Така на практика реалната инвестиционна активност на общината в публична инфраструктура пряко ще се отразява върху стойността на имота.
Водим разговори с Министерство на финансите за съвместна експертна работа за осъвременяване на методиката за определяне на данъчната оценка и формулата за нейното изчисление. Предлагаме тя да е съответстваща на пазара, като същевременно облекчаваме данъкоплатците включително и чрез осигуряване на електронно достъпни данни.
През последната година получаваме сигнали, че жилища в новостроящи се сгради се продават не като жилищна площ, за да бъдат избегнати данъци.
Инвеститорът регистрира АД, в което съдружници са юридически лица. Купувачът придобива “дялове” в АД, т.е. купува фирма заедно с нейната апортна вноска - съответната жилищна площ.
Така се избягва плащането на данък за придобиване на имот. Националното сдружение на общините разполага с необходимата експертиза и компетенции по въпросите, свързани със системата на местните данъци и такси.
“24 часа” потърси за коментар г-н Даниел Панов след интервю на Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС.
Според нея повечето политици, които са станали кметове или общински съветници, са се ориентирали към долния край на диапазона на данъци. “Дотук добре, печелят поддръжници. В същото време обаче обещават да подобряват пътища, да правят канализации, да строят детски градини. А пари откъде? От държавата. Така че - да, корекцията в размера на данъка е една възможност”, казва Стоянова.
Вторият вариант за набиране на средства е в посока към данъчната оценка на имотите. Сега тя е базова и зависи от зоната, в която се намира един имот.
“Общините биха могли чрез презониране да я направят по-адекватна. И, разбира се, събираемостта. Разликата между събираемостта на данъците при НАП и при общините е значителна. Общините като че ли нямат капацитет, въпреки че имат права и законите са им развързали ръцете.
Аз отдавна настоявам тази тема да се подложи на широко обсъждане. Да говорим за модел на споделени услуги. Да се сдружат - особено по-малките общини, и да увеличат капацитета си, контрола, събираемостта. Решенията и възможностите са много - сдруженията могат да комуникират помежду си, да обменят опит, да организират изнесени работни места в малките общини, за да не разкарват хората, но при централизиран контрол и проверки. Дано се намерят поддръжници и видят “хляб” в идеята”, допълва Менда Стоянова.
Източник: https:www.24chasa.bg
