Човечеството е уловило 10-секунден сигнал, идващ от едно от най-отдалечените места във Вселената, а учените все още се опитват да разкрият неговия произход.
Два спътника са потвърдили, че загадъчният сигнал е дошъл от разстояние около 13 милиарда светлинни години от Земята. Смята се, че той е резултат от мощна супернова, избухнала, когато Вселената е била едва на 730 милиона години. За това съобщава Daily Mail.
Колкото по-далечен е даден обект в космоса, толкова повече време е необходимо на светлината или сигналите от него да достигнат до нас. Затова, когато наблюдаваме далечни звезди или експлозии, всъщност виждаме събития, случили се преди милиарди години - своеобразен поглед назад във времето.
В този случай учените смятат, че регистрираният изблик на високоенергийни гама лъчи, наречен GRB 250314A, може да произхожда от най-древната супернова, наблюдавана досега - още от зората на космическата история.
Гама лъчите са невидима, но изключително мощна форма на светлина. Те представляват най-силния познат източник на радиация във Вселената и се пораждат при колосални звездни експлозии.
Изненадващо за учените е, че тази древна супернова много наподобява по своите характеристики звездните експлозии, които наблюдаваме в съвременната, по-близка Вселена. Според очакванията на НАСА и Европейската космическа агенция (ESA), първите звезди е трябвало да бъдат по-големи, по-горещи и да избухват значително по-нестабилно, отколкото подсказва този сигнал.
„През последните 50 години са регистрирани само няколко гама-лъчеви изблика от първия милиард години на Вселената. Това събитие е изключително рядко и изключително вълнуващо", заявява Андрю Леван, водещ автор на ново изследване от Университета Радбод в Нидерландия.
Сигналът е засечен за първи път на 14 март 2025 г. от спътника Space Variable Objects Monitor (SVOM), който го е идентифицирал като внезапно излъчване с много висока енергия от дълбокия космос. Едва по-късно бяха публикувани две научни изследвания, анализиращи възможния му източник.
SVOM е съвместен проект на френски и китайски учени, създаден специално за откриване на подобни космически експлозии из цялата Вселена.
Регистрираният сигнал представлява кратък, но изключително мощен изблик на гама лъчи - енергийни вълни, по-силни от рентгеновите, които при близко разстояние могат да увредят клетки, ДНК и тъкани. В този случай обаче, поради огромното разстояние от 13 милиарда светлинни години, достигналата до Земята радиация е била напълно безвредна.
Самата експлозия е продължила около 10 секунди. Подобни гама-изблици могат да се сравнят с космически фойерверки - освобождават колосално количество енергия за изключително кратко време, след което бързо затихват.
За разлика от постоянния и слаб космически шум, тези избухвания се открояват ясно със своята яркост, насоченост и характерен модел, за разпознаването на който са проектирани съвременните спътници.
Около три месеца и половина по-късно, през лятото на 2025 г., космическият телескоп James Webb (JWST) на НАСА потвърди откритието, като засне детайлни изображения и измери отслабената светлина от експлозията, която все още се е виждала в космоса.
„Само телескопът Webb можеше толкова бързо да покаже, че тази светлина идва от супернова - масивна звезда, която се срива", допълва проф. Леван в изявление на НАСА.
Макар подобни мистериозни сигнали понякога да могат да бъдат причинени от слънчеви изригвания или космически лъчи, гама-лъчевите изблици са много по-редки и са свързани с изключително мащабни събития, които могат да бъдат открити дори милиарди години след възникването им.
Според Леван, възможностите на JWST са толкова напреднали, че учените очакват да засекат още сигнали от епоха, когато Вселената е била едва 5% от сегашната си възраст - приблизително 14 милиарда години.
Първият милиард години от историята на Вселената остава слабо изследван - учените все още не знаят достатъчно за процесите, протичали тогава, и за начина, по който са се раждали и умирали първите звезди.
Дълго време се смяташе, че след Големия взрив първите звезди са живели кратко и са съдържали значително по-малко химични елементи от звезди като нашето Слънце. Но нови изследвания, публикувани през декември 2025 г. в списание Astronomy & Astrophysics, показват, че тази супернова - избухнала 730 милиона години след Големия взрив - е имала яркост и енергийно излъчване, сходни с тези на звезди, експлодирали милиарди години по-късно.
