Мрежа

Проект с участие на БГ учен печели за първи път финансиране от Европейския съвет за научни изследвания

643

За първи път синергиен проект с участие на български учен печели финансиране от Европейския съвет за научни изследвания, съобщиха от БАН.

Финансирането на проекта е приблизително 9.9 милиона евро, които ще се усвоят за период на изпълнение от 6 години (2020 – 2026 г.). Българската страна ще получи около 2.2 милиона евро.

Европейският съвет за научни изследвания (ERC) предоставя финансиране в четири категории, като „Синергия“ е единствената, която изисква от една страна задължително участие в екип, а от друга – висока квалификация и доказан научен принос, минимум 10 години, за всеки един от членовете му.

Доц. д-р Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН е част от интердисциплинарния и международен изследователски екип, чийто проект „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо (Leviathan) е сред 37-те предложения, одобрени за финансиране от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) за 2019 г. Проектът е в категория „Синергия“ за малки екипи от висококвалифицирани изследователи. Български учен за първи път печели признание в тази категория.

„На фона на съвременните несигурности и разделения проектът цели чрез исторически разказ за комплексните развития в областта на медицината и здравеопазването да допринесе за укрепване на обща европейска идентичност, да засили диалога за общата история на Европа“, отбелязва доц. Касабова. „Интердисциплинарният подход, съчетаването на икономически, политически, правни перспективи и анализирането на всекидневни практики в областта на здравеопазването ще дадат възможност да се проследят развитията в разбиранията за „общото благо“ (Common Good) както в капиталистическите държави, така и в страните с държавен социализъм. Конкретните въпроси са много и разнообразни: репродуктивни политики; институционални грижи за хора в неравностойно положение; възгледи, политики и практики по отношение на старостта/остаряването; медицински експерименти и развитие на фармацевтичната индустрия. Като отчитаме националните особености и без да пренебрегваме важните политически, икономически, идеологически различия и нерядко различните цели зад политиките в областта на медицината и здравеопазването, ще търсим взаимопроникванията, взаимовлиянията, взаимозависимостите между Източна и Западна Европа. Медицинските изследвания, овладяването на (епидемични) болести, развитието на медицински технологии са съществена част на социалистическия проект на „алтернативна модерност“, които се разгръщат в диалог със западната либерална модерност“, обяснява Касабова.

Източник: https:www.24chasa.bg

Comments are closed.