Зад решетките завършва висше образование, създава сдружение за правата на лишените от свобода и печели дело в Страсбург
Зашивал си устата, обявявал гладни стачки и обвинявал администрацията в корупция
Миналия понеделник разказахме какво се е случило преди, по време на и след убийството на Андрей Монов в малките часове на 28 декември 2007 г. След това Полфрийман влиза в ареста, а на 27 юли 2011 г. окончателно угасва надеждата му, че ще бъде оправдан. На тази дата Върховният касационен съд окончателно решава, че австралиецът ще лежи в затвора и започна изпълнение на наказанието му. Днес същият съд трябва да реши дали делото за предсрочното му освобождаване ще тръгне отново по искането на главния прокурор.
До окончателната присъда през 2011 г. Полфрийман вече е излежал 3 г. и 7 месеца в следствения арест и му остават още 16 г. и 5 м. Всъщност тогава само е преместен от една килия в друга, която ще обитава за постоянно. Вече е член на прословутия 13-и отряд в Софийския затвор. Първото нещо, което прави зад решетките, е да се запише на курс по български език още като арестант, без влязла в сила присъда.
“Полфрийман не е лесен затворник. Постоянно несъгласие с правилата, враждебност и нестихващо бунтарство срещу правната система в България, срещу затворническата администрация, срещу правителството и срещу всички.” Това са думи на прокурор Елка Ваклинова, която се явява по делото за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман на първата инстанция. Тя е против да бъде пуснат и подкрепя становището на администрацията на затвора. Заседанията на първа и втора инстанция по най-шумното напоследък дело, както и серия от административни дела повдигат леко завесата на престоя на Полфрийман зад решетките.
11 награди,
3 наказания,
десетки дела
в съда,
включително
и в Страсбург,
гладни стачки,
дистанционно
обучение в
университет
Това е малка част от всичко, което се случва на австралиеца в затвора за 11-те години. В началото се държи агресивно и избухва, особено когато стане дума, че умишлено е убил Андрей Монов по хулигански подбуди. С течение на времето това се променя, свидетелстват отец Сергей, който работи с лишени от свобода, и пастор Иводор Ковачев.
През 2010 г., още арестант, но вече в затвора Полфрийман се записва на курсове по български език, който и без това вече говори свободно.
В същото време решава да учи дистанционно хуманитарни науки в университета “Макуори” в Сидни, защото няма висше образование. Приет е през ноември и започва да получава материали по пощата. В затвора може да се ползват компютри. Полфрийман се записва като първокласник по нашата образователна система и това му дава право да седи зад екрана. Един от бившите шефове на софийския затвор ограничава времето му на 1 час дневно, а не от 9 до 17 ч, както иска той.
Полфрийман
обявява гладна
стачка. Завежда
и дело за
ограничението -
1 ч дневно да
може да е пред
компютъра,
но го губи
На 12 април 2012 г. е първият опит на Полфрийман да се завърне в родината си. Тогава по негова инициатива австралийските власти питат България какви са възможностите Джок да бъде трансфериран в затвор там, за да доизлежи присъдата си. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев отговаря през юни същата година, че въпросът може да се разгледа едва когато Полфрийман погаси дълговете си - 400 хил. лв. кръвнина за близките на Андрей Монов, 50 хил. лв. за Антоан Захариев, както и разноските по делото. Година по-късно Австралия иска официално от България Полфрийман да бъде откаран в затвор там, но Сотир Цацаров отказва.
През това време Полфрийман вече е един от най-активните борци за правата на лишените от свобода.
Едни от най-честите му посетители в затвора са от Българския хелзинкски комитет.
Те му помагат да регистрира неправителствената организация “Българското затворническо сдружение за реабилитация” на 26 юли 2012 г. Идеолог, основен двигател и председател на управителния съвет е Джок Полфрийман, какъвто е и до днес. Това е първата по рода си организация, която обединява бивши и настоящи затворници, които търсят правата си и се борят с корупцията в местата за лишаване от свобода. След тази дата сдружението започва активна дейност - иска справки за изпълнението на европейските директиви, натовареността на надздирателите, правилата за работата с досиетата на затворниците и много други самоубили се и болни затворници, лишени от свобода чужденци и режима им на изтърпяване на наказанията и много други.
Сдружението на
Полфрийман
участва в
работни групи в
министерството
на правосъдието, подготвя молби и жалби на неграмотни затворници, прави предложения до администрацията и т.н. За кратко време в дейността на сдружението му се включват стотици пандизчии, а той става неформален лидер на борците за справедливост зад решетките.
Най-шумното дело на Полфрийман срещу администрацията на затвора е това за камерите и надзирателите в стаите за удължено свиждане с близките. Инициатор за отпадането им е Светломир Нешков-Куцара, а заедно с него се явяват Полфрийман, осъденият за 4 убийства Станислав Ангелов-Сиси и още десетина лишени от свобода от всички затвори в България. Основният им мотив е, че с камери и надзиратели в стаята не могат да останат интимни с приятелките си, за да създадат поколение. По случая има и дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
Полфрийман е спечелил дело там през 2016 г. 4 г. по-рано Полфрийман е наказан, защото пуснал жалба срещу надзиратели, които според него са откраднали лични вещи на негови посетители. Тогава е лишен от получаване на хранителни пратки за 3 месеца. Обезщетението от 3500 евро, което държавата трябва да му плати по силата на решението на съда в Страсбург, директно е преведено към близките на жертвите по силата на изпълнителния лист, които те имат срещу него.
От делото за предсрочното освобождаване на австралиеца става ясно, че по време на престоя си зад решетките е имал 3 наказания и 11 награди. Любопитното е, че
два пъти - през
2015 и 2016 г., е
награждаван с
отпуск извън
затвора
“През 2015 и 2016 г. съм бил награждаван с отпуск и съм излизал извън затвора и съм се върнал. Целият състав на затвора ме чакаше на вратата, защото не знаеха дали ще се върна. Бил съм без гривна, без наблюдение от полицията”, казва Полфрийман на заседанието през юли, когато Софийският градски съд отказва да го освободи предсрочно.
Като знак на протест срещу действията на администрацията Джок Полфрийман е обявявал гладни стачки, зашивал си е устата, лепил е стикери на затворническото си сдружение, в които имало нецензурно съдържание. В Казичене, където е преместен на лек режим, е бил отговорник за Артклуба. Направили му проверка и намерили порноматериали, а Полфрийман глътнал флашка пред надзирателите. Това се случва през 2018 г., когато вече веднъж му е отказано предсрочно условно освобождаване.
Един от най-големите скандали с Полфрийман е през 2015 г., когато още обитава софийския затвор. Тогава от Българския хелзинкски комитет го номинират за годишните награди “Човек на годината”. Всъщност номинацията е направена от съгражданката му Каролайн Стейпълс заради създаването и работата на “Българското затворническо сдружение за рехабилитация”. След бурното обществено недоволство от БХК оттеглят номинацията на Полфрийман и тя остава само за сдружението му, но не печели приз.
Източник: https:www.24chasa.bg
