Налозите са предпоставка за връщане на българите от чужбина
Повишаване на облекченията ще намали неравенствата в страната, пише в анализ на Икономическия и социален съвет
Необходими са мерки срещу “сивата” икономика
Да бъдат увеличени данъчните облекчения за работещи родители, за да бъдат намалени неравенствата между най-бедните и най-богатите в страната, препоръчват от Икономическия и социален съвет (ИСС) в “Анализ на размерите на неравенството в българското общество”.
В момента за едно дете облагаемият годишен доход на един от родителите се намалява с 6 хил. лв., за две деца с 12 хил. лв., а за три и повече деца с 18 хил. лв. Това означава, че на месец без данъци при едно дете са 500 лв. от доходите на един от родителите, при две деца - 1000 лв., а при три и повече деца - 1500 лв. Така при две деца минималната заплата е почти без данък.
Тъй като данъкът върху доходите е 10%, при едно дете годишният данък върху доходите на един от родителите се намалява с 600 лв., при две деца - с 1200 лв., а при три и повече деца - с 1800 лв.
Данъчните облекчения за деца оказват влияние както за намаляване на неравенствата, така и за подкрепа на работещи родители с деца. Увеличаването на сумата за преотстъпен данък ще засили тези ефекти и следва да бъде отразено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, пише в анализа на ИСС, в който влизат представители на работодателите, синдикатите и неправителствени организации.
Данъчно-осигурителната система би могла да допринася повече за намаляване на неравенствата в страната, пише в анализа. Необходима е адекватна, последователна и устойчива във времето политика за ограничаване на неравенствата в доходите, защото те имат пряко и косвено въздействие в широк спектър от области и реално катализират негативни ефекти върху демографията, доверието в държавността, престъпността, корупцията, неграмотността, миграцията на професионални кадри, увеличаването на дела на сивата и черната икономика, посочват от ИСС.
Но между представителите на синдикатите и работодателите съществува забележима поляризация по отношение на възможните подходи и инструменти, които биха могли да бъдат използвани за провеждане на политика за намаляване на неравенствата в доходите. Според синдикатите възможностите в България за намаляване на подоходните неравенства чрез данъчно-осигурителната политика преминават през въвеждане на: прогресивно облагане (необлагаем минимум за доходите до жизнения минимум), като се запази данъчно-осигурителната тежест за средните доходи; минималната работна заплата трябва постепенно да се доближи до издръжката на живота; да бъде въведено облагане на доходите на домакинство, съобразено с броя на членовете му и приспадане на определени жизненоважни разходи от облагаемите доходи; промяна на осигурителната система чрез засилване на обществената отговорност на високите доходи; промяна на съотношението на преките и косвените данъци като дял на приходите в държавния бюджет, тъй като сега основната тежест я понасят всички граждани през своето потребление и плащането на ДДС. Според представители на бизнеса стимулирането на икономически растеж, който да е основан на създаването на благоприятна среда за функционирането и разширението на бизнеса в страната, е начинът за ограничаване на неравенствата.
Актуалната данъчна система създава предпоставки за връщане на млади българи от чужбина както като наети, така и като предприемачи, пише в анализа на ИСС. Нещо повече, тя привлича и висококвалифицирани специалисти от чужбина, които не заместват българската работна ръка, а дават възможност за функциониране на бизнеси, които иначе нямаше да са позиционирани в България. Различни изследвания на “сивата” икономика показват, че подоходните неравенства са по-ниски при отчитане на скритите доходи. Необходимо е държавата да вземе по-бързи мерки за противодействие на “сивата” икономика, което ще доведе и до допълнително намаляване на неравенствата в доходите, пише в анализа на ИСС. Мерки в тази посока ще дадат възможност и за по-високи социални трансфери. Голяма част от ниските пенсии в момента се дължат и на това, че много пенсионери не са били осигурявани на реалните им доходи, особено преди приемането ни в ЕС, пише в анализа.
Официални данни на Евростат:
България с най-голямо неравенство в доходите
Данни на Евростат показват, че България е на първо място сред държавите от ЕС по неравенство на доходите.
България е на първо място сред страните от Европейския съюз по неравенство на доходите, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През миналата година общият размер на доходите, получени от 20-те процента от населението в България с най-високи доходи, е 6,96 пъти по-голям от общия размер на доходите, получени от 20-те процента от населението с най-ниски доходи.
Средно за страните от Европейския съюз доходите на 20-те процента най-заможни хора са само 4,66 пъти по-високи от тези на 20-те процента най-бедни. В редица от икономически най-развитите страни от ЕС разликата между доходите на богатите и бедните са по-малки дори от средното ниво за страните от ЕС. Сред тези държави например са Германия (разлика от 4,49 пъти), Франция (4,66 пъти) и Австрия (4,43 пъти).
Най-близо до нас по неравенство на доходите са Литва (6,54 пъти) и Латвия (6,28 пъти). Държавата с най-малки разлики между доходите на 20-те процента най-заможни и 20-те процента най-бедни е Словакия (3,28 пъти). След нея са Чехия (3,32 пъти), Словения (3,42 пъти), Белгия (3,45 пъти) и Ирландия (3,68 пъти).
България, Естония и Румъния са изключение
Парите на двама от трима са под издръжката на живота
Голям дял от доходите отива за ДДС
При пазаруване хората плащат повече ДДС от приходите в бюджета от данъка върху доходите и корпоративните данъци.
След 35 години преход България все още е развиваща се държава със застаряващо и намаляващо население и трайно поддържано ниво на бедност, пише в анализа на ИСС. Доходите на две трети от домакинствата в страната са под необходимата сума за издръжка на живота. Близо една трета от работещите по трудов договор получават възнаграждение в размер на минимална заплата. България продължава да е последна по доходи сред страните от ЕС.
Затова адаптирането на данъчната система към реалностите изисква нейното ефективно използване като инструмент за преодоляване на подоходните неравенства, пише в анализа. Към момента в страните от ЕС се прилага прогресивно облагане на доходите на гражданите, с изключение на България, Естония и Румъния. Тоест данъкът върху по-високите доходи е по-голям спрямо данъка за по-ниските.
Данните за дела на приходите от данъка върху доходите на гражданите спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) у нас ясно показват, че въвеждането на плоския данък от 10% през 2008 година (премахването на необлагаемия минимум и прогресивното облагане) не води до чувствително увеличаване на приходите спрямо БВП, напротив, процентът се движи през годините в диапазона от 2,9% до 3,4%. Ефектът на косвените данъци върху неравенствата у нас е най-значим по отношение на ДДС със ставка от 20% върху крайното потребление на стоки и услуги, който осигурява най-големия приход в бюджета. По данни на Евростат разходите за ДДС на българските домакинства са средно 19% от дохода им, което намалява чувствително покупателната способност на тези с най-ниски доходи. За сравнение приходите от данъка върху доходите и корпоративните данъци са около две-трети от приходите от ДДС.
Прехвърлят налози от работодател към работник
Нарастват налозите за хора с ниски заплати
Таванът на осигуровките създава дефицит
Разпределението на задължителните осигуровки между работодателя и осигурения човек се променя във времето, като тежестта се прехвърля към осигурените хора.
Данните за периода 1998-2024 г. недвусмислено показват значително увеличение на данъчно-осигурителната тежест за получаващите най-ниски доходи, пише в анализа на ИСС. През 1998 г. общата данъчно-осигурителна тежест върху минималната работна заплата за работещите хора е 2%, докато през 2024 г. тя вече е 22,4%. А общата осигурителна тежест (за държавно обществено осигуряване (ДОО), допълнително обществено осигуряване в частни фондове и здравно осигуряване) от 39% през 2008 г. в момента е в размер на 32,3%.
Разпределението на задължителните осигуровки между работодателя и осигурения човек се променя във времето, като все повече тежестта се прехвърля към осигурените работници. През 1998 г. само 5% от вноската за ДОО е за сметка на осигурения, през 2000 и 2001 г. тя нараства до 19,6%, за да достигне 43,54% през 2024 г. При здравното осигуряване също има прехвърляне на вноски от работодателя към осигурения. При ставка от 6%, съотношението през 1999 г. е 80:20. През 2008 г. здравно осигуреният работник вече дължи 40% от вноската или 2,4% от дохода си. През 2009 г. ставката е увеличена на 8%, при което дължимата вноска за здравно осигуряване за сметка на работника вече е 3,2%.
Максималният осигурителен доход като горна граница за осигуряване в България се прилага от 2000 г. До 2001 г. “таванът” за осигуряване е 10-кратния размер на минималната заплата. През годините това съотношение постепенно намалява, за да достигне размер от 4 пъти минималната заплата през 2024 г. и 3,8 пъти през 2025 г. Промяната облекчава получателите на високи доходи, като ги изключва от солидарната осигурителна система, което създава дефицит в задължителните осигурителните фондове, пише в анализа на Икономическия и социален съвет.
Автор: Стефан Кючуков
trud.bg
