Анкара ескалира напрежението от незаконните си газови сондажи край Кипър с нова стъпка от плана за създаването на две държави на острова
Трета турска инвазия е в ход в Кипър. Ако сега Вароша падне, следващата стъпка ще е създаването на две държави на острова, опасяват ce политици и граждански активисти от двете страни на “зелената” демаркационна линия.
“План Б” на Турция за Кипър, обявен през юли преди две години, навлезе в критична фаза със скандалното решение от юни на правителството на непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република (СКТР) - екип от кипърско-турски експерти да извърши
“инвентаризация”
на Вароша,
мъртвото
от 45 години
кипърско-гръцко
предградие на
Фамагуста
Първата такава голяма мисия влезе в града призрак на 25 юли, съобщи лично “вицепремиерът” Кудрет Йозерсай, който я предвождаше.
“Описът” на изоставените имоти е първата стъпка към отварянето на Вароша за живот отново, само че в нарушение на резолюциите на ООН това ще стане под кипърско-турска администрация. Решението е “съгласувано” с Анкара и за възстановяването на града ще бъдат привлечени турски капитали, заяви “премиерът” на СКТР Ерсин Татар.
Обявеният през юни и вече приведен в действие провокативен сценарий разчовърка отново болезнената и незарастваща рана на Кипър и хвърли двете части на етнически разделения остров в буря от политически сблъсъци и емоции.
Самото време за новата офанзива към Вароша също е предизвикателство към опитите за решаване на най-продължителния етнически конфликт в Европа. “Случайно съвпадение” е, че кипърско-турският експертен екип влезе във Вароша в деня, когато Съветът за сигурност на ООН припомни “специалния статут на Вароша” в резолюцията, с която поднови с още шест месеца мандата на “сините каски” на острова. Това стана малко след като Кипър отбеляза най-голямата трагедия в историята си – 45 години от турската инвазия (20 юли 1974 г.), разделението и продължаващата окупация на близо 37% от територията на острова. То е и в навечерието на драмата на Вароша – 45 години откакто нейните близо 40 000 жители - кипърски гърци, я напускат за часове в протеклата светкавично, само за три дни - от 14 до 16 август 1974 г., втора фаза на турската инвазия.
“Толкова бързо тръгнахме, че спомените ни останаха във Фамагуста. Бях на 8 години, но помня всичко - нашата къща, детската ми градина, плажа... Фамагуста е всичко за мен”, казва Маргарита Николау.
“Винаги сме вярвали, че ще се върнем обратно, и мисля, че сега е времето за това. Майка ми е на 90 години и не губи тази надежда.
Искам отново
да видя морето
от нашия дом
– имахме земя близо до брега, сега е в оградената Вароша”, връща се към спомените си Олга Казамиас. Маргарита и Олга бяха сред над 1500-те кипърски гърци, които в края на юни се събраха пред президентския дворец в Никозия на протест срещу решението на властите в Северен Кипър за Вароша.
“Обявеното от окупационните власти отваряне на Вароша е нарушение на международните споразумения. Въпросът за Вароша вече не може да бъде замитан под килима, той може и трябва да бъде обсъждан независимо, отделно от цялостното решение на Кипърския проблем”, обобщи за “24 часа” кметът на Фамагуста (в изгнание) Алексис Галанос и допълни: “Искам да умра в свободна Фамагуста”.
Протестът, на който разговаряхме, се оказа неговата последна битка за Фамагуста. Две седмици по-късно, на 15 юли - по ирония на съдбата в деня, когато Кипър отбелязваше 45-ата годишнина от преврата на гръцката военна хунта, почернил страната, 78-годишният ветеран почина. Без да сбъдне мечтата на живота си.
Вишки с турското знаме, военни постове, ограда от бодлива тел, табели, строго забраняващи влизането и фотографирането, зад които стърчат скелетите на луксозни за 70-те години на миналия век хотели, а останалите без стопани къщи си правят компания само с кактуси и буйна растителност. Така изглеждат днес 6-те квадратни километра площ на прочутата Кипърска Ривиера на източния бряг на острова. Останала в окупираните северни територии,
някогашната
перла на
Източното
Средиземноморие
е град призрак,
военна зона под прекия контрол на турската армия.
В последвалите 45 години след турската инвазия отварянето на Вароша винаги е било на дневен ред в преговорите по Кипърския въпрос. Съдбата ѝ е била предмет на международни планове за Кипър, обсъждана е като мярка за изграждане на доверието между двете кипърски общности или в пакети за “размяна” срещу вдигане на международното ембарго върху самообявилата се държава в северната част на острова. Само за последните 5 години правителството на президента Никос Анастасиадис е предприело 9 инициативи за промяна на извънредния статут на Вароша като част от дипломатическата и правната си битка по Кипърския въпрос.
Европейската комисия и Европарламентът нееднократно призовават Турция да приложи международните решения.
Обявената сега инвентаризация е ново “оправдание” за официалното анексиране на Вароша и политическото прекрояване на картата на Кипър. При предишния оглед в изоставения град са преброени 100 хотела, 3000 търговски обекта, почти 4500 къщи, над 150 места за забавления, театри, кина, спортни съоръжения, 8 църкви, 9 училища и още обекти.
Новата инвентаризация цели друго – да провери реакциите на основните играчи на кипърската и международната политическа сцена при отварянето на този “втори фронт” в Кипър след ескалацията на напрежението заради незаконните турски газови сондажи.
Много силни са опасенията на кипърските гърци и най-вече на бежанците от Фамагуста, че целта на назначената от “правителството” на СКТР комисия е да докаже, че Вароша е турска собственост. Това рязко ще намали шансовете на кипърските гърци да се върнат като законни собственици на хотели и домове. Най-сериозният сигнал в тази насока дойде от мюсюлманската благотворителна фондация на кипърските турци EVKAF. Тя обяви, че
над 2/3 от
Вароша са турска
собственост по
документи от
османско време
Организацията е проучила повече от 8 млн. документа още от 1571 г., от времето на завоевателя на Кипър Лала Мустафа паша, до 1974 г. и твърди със “силни доказателства”, че 69% от Вароша ѝ принадлежат. Нейната позиция - че имотите ѝ са били продадени незаконно на кипърски гърци от британското колониално управление, бе подкрепена официално от СКТР.
Правителството и адвокати от Кипър обявиха, че претенциите на EVKAF са неоснователни. Те отговориха с документи не само за собственост, но и за заплатено обезщетение от 1,5 млн. паунда за имотите на организацията от британското управление през 1960 г. Това споразумение е включено като приложение към Договора за независимост на Република Кипър. Започналият сценарий е ясен знак и за продължаващото турцифициране на окупираните територии, смятат анализатори от двете части на разделения остров. Ако Вароша се отвори по начин, който е в противоречие с международното право и не подпомага решаването на Кипърския проблем, няма да е възможно осигуряването на международно финансиране за възстановяването на града, което според икономисти може да достигне до 15 млрд. евро. Единственият възможен източник е Турция.
Новата инициатива пряко удря и шансовете да се възобновят преговорите по Кипърския въпрос, замразени през юли 2017 г. Въпреки че единственият международно признат официален представител на кипърските турци – техният лидер Мустафа Акънджъ, продължава да защитава федералното обединение на Кипър, близкото до Анкара кипърско-турско “правителство” настоява за промяна. “Отварянето на Вароша под кипърско-турско управление ще даде на света посланието, че в Кипър има два отделни народа и две държави. Никой вече не трябва да очаква федерално уреждане в Кипър. Кипърските турци са направили своя избор да продължат напред с Турция”, заяви т.нар. премиер Ерсин Татар.
Обявеното решение за града призрак се оценява и като нов ключов ход от стратегията на Анкара за международно признаване на отцепническия режим в Северен Кипър. Новата инициатива неслучайно бе лансирана в разгара на ескалиращото напрежение в региона, предизвикано от незаконните сондажи за газ на Турция в офшорната зона на Кипър - “втората турска инвазия”, както я нарече президентът Анастасиадис.
Вароша е поредният “коз” на Анкара за натиск върху Кипър.
Връзката
“Вароша – газ”
бе ясно посочена
от кипърско-турското ръководство. “Правителството” на СКТР отхвърли предложението на президента на Кипър Никос Анастасиадис за създаване на съвместен технически комитет между двете кипърски общности и с участието на чуждестранни експерти за отваряне и възстановяване на Вароша. От официалните изявления стана ясно, че това е отговор на отказа на кипърската гръцка страна да се съгласи на създаването на съвместна комисия между двете кипърски общности за общо управление и ползване на енергийните ресурси.
Източник: https:www.24chasa.bg
