Три са тежките пороци в българската изборна практика:
1. Значителен дял на купения и контролиран вот - по различни данни между 15 и 20% , особено съществен на местни избори.
2. Катастрофални нива на недействителни бюлетини - през последните години делът им не спада и е между 4,6 и над 6,2%, невиждани в друга европейска страна. На местни избори 2015-а в 50 общини този процент достига 20%.
3. Функционалната неграмотност на преобладаващата част от секционните избирателни комисии (СИК), предложени от партиите. В резултат над 2/3 от протоколите са поправяни след приключването им, в редица от тях елементарни контролни суми не излизат. Масово неотчитане на преференции, а и на валидни гласове за партии.
За такава уникална в Европа реалност - българската изборна практика, повече прилича на неевропейска страна, се налага уникално решение. Машините са единственият ефективен начин да решим точки 2 и 3. Те ще затруднят и отчитането на купения вот - при хартиеното гласуване това става като избирателят, скрит в тъмната стаичка, заснеме със смартфон вота си, за да го покаже след това на "дилъра". При машините това не може да остане незабелязано от СИК.
В Европа машинно гласуване (MГ) има. Фламандска Белгия и Регион Брюксел гласуват така, включително и на току-що отминалите избори на 26 май, във Франция машини се ползват също по преценка на кметовете.
Докладът на ЦИК - претекст за отмяна на машинния вот е в стил “крадецът вика дръжте крадеца”. Изтъква се слабо участие на гражданите. Не, за първи вот в такъв мащаб резултатите са добри. В големи градове като София, Добрич, Габрово, Русе, Благоевград делът на машинния вот е около 40%. В 310 секции той е повече от 50%, а в други 340 секции – между 40 и 50 %. Рекордите са в малки населени места, пръснати из цялата страна - с. Септемврийци, Добрич - 97%, Долни Дъбник - 93%, с. Кочан, Благоевград - 92%, с. Mиладинови, Кърджали - 91%, и др. Вместо да се изтъква нежелание у избирателите да ползват машини - които са същите български граждани като тези в секциите с преобладаващ машинен вот, трябва да се анализират причините: фактическо отсъствие на разяснителна кампания към гражданите и недостатъчната подготвеност на СИК, които не насърчаваха използването на машините. И двете са задължение на ЦИК. Според представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено дни преди вота, нагласите за гласуване с машини бяха 54%.
Публикуването от ЦИК на методическите указания за MГ само 5 дни преди изборите, след като обученията на РИК и СИК бяха приключили, както и подвеждащият протокол за отчитане на резултатите в машинните секции - в него нямаше изрично посочено, че СИК трябва да сумира хартиения и машинния вот предварително, преди да впише крайния резултат в официалния протокол, доведоха до масови грешки. В 1139 секции има неотчетени преференции, в други 77 има неотчетени валидни гласове за партии. Не машините са виновни за това. Те акуратно документираха краха на българската изборна администрация - СИК, РИК и ЦИК.
Заклинанията за апокалипсис на местните избори, ако има 6000 машини, почиват на несериозни аргументи - нямало склад(?!), където да се съхраняват закупените машини (а машините трябва да се закупят, защото наемането им за евроизборите излезе на цената на придобиването им), нямало време машините да се върнат до София, за да се пренастроят за втори тур - а нужно ли е да се връщат?
Ако 6000 машини се разпределят според населението, около 2000 ще са в София, Пловдив, Варна - общините с районно деление и “сложни” избори. В останалите общини (около 260) ще се паднат средно по 15 машини. Всички подобни аргументи “увисват” пред следното: в Бразилия има изцяло машинен вот в 480 000 секции за над 160 млн. избиратели на територия, 77 пъти по-голяма от България. Бразилската ЦИК се справя да изпрати машини и в джунглите на Амазонка! Машинното гласуване е въведено за 4 г. - първи експерименти 1996 г., повсеместно - 2000 г.
Одитирането било непреодолима трудност. Одит на машината прави всеки избирател, като получи хартиена разписка и види, че гласът му е правилно приет. А след изборния ден контролно преброяване на разписките в случайно подбрани секции и сравнение с цифровия резултат от флашпаметта - каквото ЦИК отказа да направи, ще създаде доверие в надеждната работа на машините.
Нерешими проблеми пред машинното гласуване няма. Има само опит то да се провали за пореден път и да останат порочните практики в българските избори.
Източник: https:www.24chasa.bg
