Докато САЩ се придържат към ролята си от Студената война на „световен полицай“, лидери като държавния глава на Франция Еманюел Макрон най-накрая признаха многополюсната реалност, пише бившият офицер от разузнаването на морската пехота Скот Ритер в статия за консервативното изолационистко издание The American Conservative, посочва "Фокус".
Агенцията представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.
Ситуацията в Украйна след анексирането на Крим през 2014 г. държи отношенията между САЩ, Европа и Русия като заложници.
Но еднополюсният свят, който съществуваше тогава, вече не съществува. Въпросът как Европа ще избере да действа в условията на залеза на американската мощ ще определи дали бъдещето на Стария континент ще бъде белязано от мир и просперитет, или от конфликти и разруха.
Както се оказва, докато американските политици продължават да гледат на Русия като на глобална заплаха спрямо вътрешната политика, Европа изглежда има памет и поне някои от нейните лидери се движат в по-здравословна посока.
„Без съмнение живеем в края на западното господство над света“, предупреди френският президент Еманюел Макрон на събрание на френски дипломати малко след приключването на срещата на върха на Г-7. „Свикнали сме на глобалния ред от XVIII век въз основа на тази хегемония, но нещата се промениха поради грешките на западняците в някои кризи“.
Това, което изглежда подтикна френския президент към подобна сурова оценка, бе реалистично преосмисляне на настоящото състояние на отношенията между САЩ и Русия и последиците, свързани с него. Докато голяма част от американските медии разкритикуваха президента Доналд Тръмп, когато на 20 август - в навечерието на срещата на върха на Г-7 в Биариц, той заяви, че „е много по-подходящо в нея да участва и Русия“, на думите на Макрон бе обърнато малко внимание. На 21 август той заяви, че е „важно Русия да се присъедини отново към Г-7, след като през 2014 г. беше изключена от формата.
(Изявлението на Макрон идва с предупреждение - че „необходимата предпоставка“ за завръщането на Русия към Г-8 е решение за Украйна въз основа на Минските споразумения. Много наблюдатели смятат, че това е нереалистично и е било изречено с цел послужи за заглушаване на въздействието на смелото му изказване).
Мнозина гледат на изявленията на Тръмп и Макрон като на независими едно от друго събития, с малка или никаква връзка помежду си. И докато двамата лидери обсъждаха въпроса за връщането на Русия на Г-8 за следващата среща на формата година, въпросът не бе обсъден на официално ниво по време на форума в Биариц. Това показва, че той все още се възприема като споредн. Въпреки това, както стана ясно от коментарите на Макрон към френските дипломати, той се е загнездил в ума на френския президент.
Според Макрон, краят на западната хегемония, основана предимно на предпоставката за американско военно и икономическо господство, ще доведе до края на „европейския проект на цивилизацията", т.е. Европейския съюз - освен ако Европа не е в състояние да се приспособи към тази нова реалност и съответно промени траекторията на отношенията си.
„Изтласкването на Русия далеч от Европа“, твърди Макрон, „е голяма грешка“, като същевременно допълни, че страните от ЕС трябва да преосмислят отношенията си с Москва „След падането на Берлинската стена установихме отношения с Русия, основаващи се на недоверие“. Русия „е в Европа“, категоричен бе френският президент, подчертавайки, че отблъскването й ще доведе единствено до сближаването на Москва и Пекин.
Европа трябва стратегически да проучи начините за „сближаване" с Русия, които не предвиждат изоставяне на Украйна. Ако европейците не успеят да направи това, „ще поддържаме безплодно напрежение и замразени конфликти в цяла Европа, а тя ще остане арена на стратегическа битка между САЩ и Русия, така че ще продължим да понасяме последиците от Студената война на наш гръб".
Фактът, че Макрон направи подобно смело изявление толкова скоро след срещата на върха в Биариц и толкова скоро след консултации с Тръмп, предполага координирана позиция, а не просто самостоятелна инициатива. Погледнати в тази светлина, думите му заслужават по-голямо внимание.
Макрон води трудна битка на два фронта. Първо, той трябва да разчита на съгласие сред американския политически елит, пристрастен към идеята за глобално господство на САЩ. Второ, той трябва да вкара клин между европейските елити, които са убедени, че действията на Русия в Украйна подкопават европейската жизнеспособност и реалността, че поддържането на статуквото с Москва само ще унищожи визията за европейско единство, което същите тези елити защитават.„Безплодното напрежение“ и „замразените конфликти“, за които Макрон предупреди, са реалност в Европа.
Тази реалност може би се проявява най-добре от безчувствените думи на командващия американските военновъздушни сили в Европа генерал Джеф Харигън за заплахата към Европа от съсредоточаването на военните на Москва в руския анклав Калининград. „Ако трябва да влезем там, за да унищожим например калининградската интегрирана система за ПВО, нека няма съмнение, че имаме план да продължим след това", увери Харигън пред медии по-рано. „Тренираме за това. Обмисляме тези планове непрекъснато и ... ако някога се стигне до тях, ще сме готови да ги изпълним".
Руският отговор беше предсказуем. Министър-председателят Дмитрий Медведев определи коментарите на Харигън „идиотски“, докато говорител на външното министерство в Москва заяви, че те се разглеждат от Русия като „заплаха“ и са „абсолютно безотговорни“. Министерството на отбраната на Русия просто отбеляза, че „ регионът на Калининград е надеждно защитен от всякакви агресивни „планове“, разработени в Европа от минаващи американски генерали“.
Ако оставим руските възражения настрана, истината е, че изявленията на генерал Харигън се основаваха повече на блясъка и позата, отколкото на реалността. Най-просто казано, ВВС на САЩ не са унищожавали интегрирана система за противовъздушна отбрана от 20 години насам (последната е почти „античната“ противовъздушна отбрана на Сърбия през 1999 г.) и са напълно неподготвени да се борят срещу вида на заплахата от Русия. За разлика от битките с Ирак, талибаните, „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, където надмощието на американците във въздуха е гарантирано, не само въздушното пространство над и около Калининград ще бъде силно оспорвано, но руснаците няма да бъдат пасивни цели. Москва има множество способности да нанесе удари срещу Америка и европейските си съюзници, с които биха влошили командването и контрола, неутрализирали въздушните бази и променили реалността по земя, тъй като хиляди руски танкове и бронирани машини също ще бъдат използвани за незабавна реакция.
Генерал Харигън щеше да се запознае добре със ситуацията, преди да прави подобни изявления.
Самият въпрос за Калининград е пряко разширяване на конфликта в Украйна. Полша и балтийските държави използваха анексирането на Крим и свързаната с него интервенция в Донбас, за да създадат усещането за всеобхватна руска военна заплаха, в частност за Източна Европа и НАТО като цяло. Простият анализ на причините и следствията показва, че военното струпване на Русия в своите райони граничи с НАТО има реактивен и главно с отбранителен характер.Фактът, че руската военна доктрина предвижда бързо преминаване от отбрана към контранастъпление, не е по вина на Русия, а по-скоро на онези, които биха провокирали подобни действия. Има последствия и за оттеглянето от Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) - разполагането на нови системи за противоракетна отбрана и позволяването на НАТО да се разшири присъствието си бившите съветски балтийски републики.
Украйна е бомба със закъснител. Докато САЩ и Европа подкрепят нереалистичното искане за изтегляне на Русия от Крим и съответно – икономическа и политическа интеграция на Украйна със Запада, Москва ще бъде принудена да поддържа статуквото - което означава поддържане на милитаризираната атмосфера, която поражда кризи – в Калининград и другаде. Засега те са изкуствени, но биха могли да станат реални.
Освен това статуквото е в полза на Русия. До края на годината газопроводът „Северен поток-2“ ще бъде въведен в експлоатация. Освен че прави Европа по-зависима от руските доставки на природен газ, проектът прави по-старите тръбопроводи, преминаващи през Украйна, излишни. Русия най-вероятно ще спре да транспортира газ по тях, лишавайки Украйна от милиарди долари, издващи от таксите за транзит, които поддържат нейната икономика.
Никаква „животоспасяваща помощ“, предоставена от САЩ, не може да компенсира загубата на такъв критичен поток от доходи. Подобна ситуация ще тласне Украйна към по-нататъшна икономическа разруха, създавайки още повече политически хаос в Киев.
Това е реалността, с която Европа е свързала бъдещето си. Тя е неустойчива - нещо, което Макрон поне признава. Оставена на собствен ход, ситуацията в Украйна приканва самите конфликти на европейска почва, които биха затвърдили обречеността на европейския експеримент, започнат след Втората световна война.
Западната хегемония може да е приключила, но не е необходимо мястото на Европа като критичен стълб на бъдещия многополюсен свят не е необходимо също да загива. Как Европа ще се позиционира занаред, остава неясно заега. Но фактът, че трябва да предприеме подобно пътуване, и то скоро, е безспорен.
*Скот Ритер е бивш офицер от разузнаването на морската пехота, служил в СССР, в Персийския залив по време на операция „Пустинна буря“ и в Ирак. Той е автор на книгата „Сделка на века: Как Иран блокира пътя на Запада към войната“.
Източник: https:www.24chasa.bg
