Още акценти от интервюто с политолога:
Огромният проблем на местната власт е все по-осезаемата интимна връзка между местните корпоративни интереси и политическото представителство
Основните партии все по-трудно успяват да мобилизират и разширяват подкрепата си извън своите ядра
- Г-н Делийски, на прага сме на кампания, която въпреки всички заричания се очертава да е остра, да не кажа и мръсна. Какви са вашите очаквания?
- Предизборните кампании са моментът на максимална комуникация, разговор, ако щете, между гражданите и кандидатите за политическо представителство. Подобен разговор е особено необходим в ситуация на все по-намаляващо доверие към политическата система и нейните институции, включително и към политическите партии. В този смисъл
не мисля, че
мръсотията ще
бъде ефективна
стратегия
Тя обикновено се прилага от кандидати, които не могат да кажат нищо за собствените си достойнства. От послания от типа “всички са маскари” никой няма нужда - нито кандидатите, нито гражданите. Струва ми се, че избирателите все повече очакват смислени, разумни и реалистични политически предложения, някаква положителна перспектива.
- Местната власт е най-близо до хората, вълнува ги най-много, но какви са нагласите за тези избори, които се провеждат и в напрегната политическа обстановка, съпътствана от протести?
- Огромният проблем на местната власт е все по-осезаемата интимна връзка между местните корпоративни интереси и политическото представителство. Крайният израз на тази обвързаност е своеобразна феодализация, която редуцира процесите на вземане на решение в ръцете на шепа хора. Това превръща местната власт в инструмент за реализирането на тези частни интереси за сметка на стратегическото развитие и публичния интерес. Това е тенденцията, въпреки че на различни места е реализирана с различна интензивност.
От друга страна, доста общини имат сериозни финансови проблеми, което ги прави все по-зависими от благосклонността на централната власт. Което нерядко е предпоставка за изкривяване на балансите във взаимоотношенията между тях.
И не на последно място - демографската криза. По места просто няма хора и това е драматичен проблем, който засяга както политическия и административния процес, така и икономиката. Струва ми се, че ключовият разговор на тези избори трябва да бъде именно този - развитието на човешкия потенциал.
- Как партиите влизат в тази кампания?
- Като цяло основните партии все по-трудно успяват да мобилизират и разширяват подкрепата си извън своите ядра. Това е на път да се превърне в сериозно предизвикателство пред представителната ни система. Сякаш
партийните
ръководства
разговарят
между себе си,
понякога сами
със себе си,
но много рядко с гражданите. Изборите са добър повод за пресичане на подобни негативни тенденции и дано в централите си дават сметка за това. От тази гледна точка ще бъде интересен опитът на БСП в София с подкрепата на непартиен кандидат и създаването на своеобразна платформа за общи действия за промяна на властовите баланси. Това крие своите рискове, необходима е специфична политическа култура и намиране на баланса между твърдата партийна идентификация и гъвкавите политически взаимоотношения.
От своя страна ГЕРБ са поставени в ситуация, в която едновременно трябва да решат няколко проблема. Те държат в голяма степен местната власт и ако искат да покажат кондиция, ще трябва да препотвърдят своите резултати. А на много места има натрупани проблеми и умора от досегашните управляващи. От друга страна, е много вероятно липсата на Цветанов да се отрази на организационния тонус. Заедно с това ГЕРБ ще се опитат да покажат знаци на промяна и освежаване (като в София и Пловдив например), което от позицията на действащата власт винаги е трудно.
- Най-оспорваната битка определено ще е в София между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Какво очаквате от този женски двубой?
- За първи път от много кампании насам сякаш резултатът не е предварително предопределен. Последните няколко избора въпросът беше с колко процента Фандъкова ще спечели на първи тур. Сега не е така и това създава по-особен психологически фон на кампанията. Фон, който предполага мобилизация срещу статуквото, но и мобилизация на избирателите на ГЕРБ. Решаващо според мен ще бъде как от двата щаба ще успеят да проектират своите кампании в подобен контекст.
В последно време се натрупа видимо напрежение между властта в София и различни граждански общности, което намери израз в множество протести. Като започнем от качеството на въздуха, минем през детските градини и паркирането и стигнем до презастрояването и липсата на общи публични пространства. В този смисъл Фандъкова има ограничен ресурс за електорален излаз отвъд избирателите на ГЕРБ. В предишни избори това не беше така.
- Като политолог как ви изглежда комбинацията от ляво и дясно, която Манолова събира в подкрепата за себе си?
- Аз не съм привърженик на тезата “няма ляво и дясно”. Но в същото време съм убеден, че
опаковането на
даден кандидат
като ляв или
десен не носи
ползи
както на него, така и на противниците му. Струва ми се, че възможността за комбинацията, за която говорите, произтича от следния проблем. Лявото и дясното са разделителни линии в контекста на един нормален политически процес от модерен тип, който е доминиран от демократична политическа логика. Когато тези условия липсват, когато процесът на вземане на решения е блокиран от феодален тип отношения, тогава това разделение няма особена функция.
- До какво управление ще доведе тази комбинация на ляво и дясно, ако Манолова стане кмет?
- Това вероятно е едно от най-големите предизвикателства пред кампанията на Манолова - да убеди гражданите, че подобен формат на управление може да бъде ефективен. Според мен подобен формат би бил удачен в усилията за промяна на логиката и технологията на досегашното управление при демонтирането на стари мрежи и механизми на зависимост. Става въпрос за базисни ценности, които всеки демократично мислещ човек би следвало да споделя. Оттам нататък е въпрос на разговори, убеждаване и компромиси какъв тип политики ще са най-ефективни и полезни.
- Манолова представи своята програма - изглежда ли ви реалистична, или се залита по популистки и неизпълними обещания?
- Програмата изглежда доста подробна, технократска дори. Вероятно желанието е било да се демонстрира експертиза и смятам, че това се е получило. В нея има обсолютно безспорни неща, има и предложения, които са дискусионни в зависимост от идеологическите предпочитания на избирателите. Но документът е добра отправна точка и ориентир за намеренията на Манолова.
- Къде се очертават други по-оспорвани кметски битки и може ли отсега да се посочат безспорни победители?
- Иска ми се да стигнем до ситуация, в която няма да има предварително безспорни победители. Дори и там, където властта си е свършила перфектно работата. Демокрацията предполага постоянен конфликт между различни политически предложения. Тя изисква критичност, търсене на алтернативи, динамика.
Статичността на политическия процес е характерна за тоталитарните и авторитарните режими. И не е важно дали дадена битка е оспорвана, по-важен е характерът на този спор. Ако той е за принципи, ценности и перспективи - печелят всички. Ако обаче е за това в чии частни ръце да попадне публичният ресурс и не как, а кой да управлява общите ни дела, опасявам се, че разпадът на политическата ни система ще се задълбочи.
Източник: https:www.24chasa.bg
