На БТА прилича да бъде инициатор на поставянето на паметна плоча на Любен Каравелов в Белград. Това е и изпълнение на дълг към българската журналистика, защото Любен Каравелов е едно от най-ярките ѝ имена, заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев при откриването на паметна плоча на българския журналист, писател и революционер Любен Каравелов, живял в сръбската столица. Паметната плоча се открива по инициатива на БТА съвместно с Посолството на Република България в Сърбия и се намира в Консулската служба към посолството в Белград.
"За 190-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов на 7 ноември 1834 г. поставяме паметна плоча в Белград, където той е живял и работил като журналист", посочи Кирил Вълчев.
Той допълни, че това е и добър повод БТА да обяви готовността си да възстанови своя кореспондент в Белград в лицето на водещия български журналист Теодора Енчева, която вече е предавала кореспонденции оттук за националната информационна агенция на България през 2001 - 2004 г.
"БТА е готова и за отварянето на “дописничество”, каквато е сръбската дума за кореспондентско бюро или национален пресклуб, каквато мрежа има агенцията. Домът на БТА в Белград, който предстои да заработи веднага след като бъдат завършени административните процедури съгласно сръбското законодателство със съдействието на българския посланик в Сърбия г-н Петко Дойков, ще бъде и дом за всички български медии", посочи Вълчев. "Затова ще използваме откриването на паметната плоча на Любен Каравелов, за да покажем вече готовото помещение за този бъдещ дом на улица “Светогорска” на присъстващите колеги - партньори на БТА в Съюза на българските национални електронни медии"
Генералният директор на БТА отбеляза, че новооткритата паметна плоча на Любен Каравелов също се намира на улица “Светогорска” на територията на Консулската служба към българското посолство. Тук идват българите, пребиваващи в Сърбия, по различни въпроси на връзката им с България, както и сърби с начинания, свързани с България. Тук е и Българското неделно училище, което носи името на Любен Каравелов и децата, които учат в него, също ще минават покрай изписаните на плочата каравелови думи “Обичам те, мое мило Отечество!”.
"Тази паметна плоча ще напомня и за писаните в Белград от Любен Каравелов статии като озаглавената “Какво ни трябва?”, в която говори за нуждата от солидарност между сърбите и българите, каквато по думите му “е имало още отдавна, но тая солидарност често е била нарушавана от нашите владетели, които често са карали народа да се мрази и бие със своя брат, само за да задоволят своето самолюбие”. В същата статия той говори дори за обединение на двата народа - сякаш предчувствайки възможността да бъдат заедно в Европейския съюз, от който е част България, а Сърбия е поела пътя към присъединяване", посочи Вълчев. "Но и отправя призив, който е актуален и днес водещ принцип в съвременния Европейски съюз: “Нека оставим всеки народ да си живее както иска, нека оставим всеки да си има свои училища, свое вътрешно самоуправление, свое вътрешно развитие”, защото “народността не зависи от волята на отделни лица, а е и невъзможно човек да избира своята народност; какъвто съм се родил, такъв си оставам, колкото и да се отказвам от това”.
Генералният директор на БТА подчерта, че това е важно напомняне в ден като днешния, който българите в Сърбия отбелязват като ден на памет заради исторически събития от преди повече от век.
"Защото, както каза по друг повод от историята вчера българският патриарх Даниил, “всяка годишнина от значимо историческо събитие е добър повод за равносметка, размисъл и оценка, възможност за осмисляне на настоящето в светлината на миналото, формулирана визия за бъдещето, начин да гледаме напред …”
Днес Българката православна църква отбелязва Архангеловден по нов стил, докато Сръбската православна църква отбелязва Димитровден. Това, според Кирил Вълчев, ни напомня, че българи и сърби имаме общи светци - покровители. "А ликът на свети архангел Михаил в черквите ни често е при входа на храма, за да ни подканва да влизаме в него с чисти мисли и сърце", допълни той.
"С такива чисти мисли и сърце хората от БТА искаме да влезем в нов дом - “дописничество” в Белград, за да имаме още един мост благодарение на постоянна информация за живота на гражданите на България и Сърбия", посочи генералният директор. "На БТА прилича да бъде инициатор на поставянето на тази паметна плоча на Любен Каравелов не само заради законовото ѝ задължение да защитава и популяризира националните традиции и култура и да осигурява информация за живота на българите, живеещи извън границите на Република България, както и осведомяването им за събитията в страната. Това е и изпълнение на дълг към българската журналистика, защото Любен Каравелов е едно от най-ярките ѝ имена като редактор на възрожденските вестници „Отечество”, “Свобода“ (в който му помага Христо Ботев, когато вестникът става орган на Българския революционен централен комитет) и “Независимост“ (редактиран отново заедно с Ботев), както и на списание „Знание”. Заради значението на Любен Каравелов за българската журналистика е особено ценно присъствието днес тук на ръководителите на националните електронни медии от България".
През тази година БТА инициира поставянето на паметни плочи и на писателя и публицист Алеко Константинов в Юридическия факултет на Одеския национален университет, където той учи право от 1881 г. до 1885 г., и на поета Атанас Далчев, работил и като редактор в списание, в двора на Генералното консулство на България в Солун, където Далчев е роден.
Генералният директор на БТА припомни, че Любен Каравелов среща голяма си любов и бъдеща съпруга Наталия (Ната) именно в Белград.
В книгата “Големите любови на българските поети и писатели“ Венелин Митев пише: “Съвременници твърдят, че без тази жена Каравелов едва ли би успял да разгърне толкова обширна дейност като писател, журналист, печатар, общественик и революционер, отбеляза Вълчев. Каравелица, както всички я наричат, по цял ден върти колелото на машината, която печата „Свобода“ и „Независимост“, лепи адресите на пратките с вестници и ги носи в пощата, като едновременно с това пазарува, готви, пере, чисти, и то не само на мъжа си, но и на печатарите, които живеят у дома им. Наталия бди над мъжа си като орлица и люто се кара с всеки емигрант, който се опитва да му губи времето и да му пречи да пише.”
"Това, че те са двамата къде ли не из Балканите, е пример, че не териториите, а хората са ценни, за чиито права да бъдат оставени да бъдат каквито са се родили пледира Любен Каравелов в белградската си публицистика. А историята на този бележит българин и любимата му сръбкиня показва, че когато има любов между хората “и под студа и под снега живот се захваща”, както завършва превърналото се в песен знаменито стихотворение на Любен Каравелов “Хубава си, моя горо”.
Сред присъстващите на събитието бяха посланикът на България в Белград Петко Дойков, Ангел Ангелов - ръководител на Генерална дирекция „Двустранни отношения“ на Министерството на външните работи, Момчил Райчевски - директор на Дирекция „Югоизточна Европа“на Министерството на външните работи, Димитър Цанев - генерален консул на България в Ниш, Милен Митев - генерален директор на Българското национално радио и председател на Съюза на българските национални електронни медии, Господин Йовчев - главен оперативен директор на bTV Медиа Груп, Христо Христов - изпълнителен директор на Българското национално Дарик радио, Антон Андонов - член на Управителния съвет на Българската национална телевизия, Зоран Джуров - председател на Общинския съвет на Цариброд, представители на българската общност в Сърбия от Белград, Цариброд, Босилеград и Войводина.
Гост на събитието бе и българският музикант Теодосий Спасов, който изпълни "Хубава си, моя горо" на кавал, а в изпълнението на текста се включиха и всички присъстващи.
bta
