Днешните студенти са твърде млади, за да помнят Вучич през 90-те години, когато той отправяше подстрекателски изявления по време на войните в бивша Югославия, включително заканата за всеки убит сърбин да бъдат убивани по 100 мюсюлмани.
Историята може да звучи като съвременен сблъсък между Давид и Голиат. В неделя (25 октомври) обаче вдъхновяващото студентско движение в Сърбия ще се изправи на предсрочните парламентарни избори срещу партията, която управлява страната вече 14 години. Начело на кандидатската листа на управляващата коалиция е дългогодишният сръбски лидер Александър Вучич, чието управление има авторитарен характер. След близо две години протести противопоставянето между студентите и Вучич навлиза в решителната си фаза.
Самата студентска листа, включваща 250 кандидати, представлява забележително явление. В нея участват преподаватели, учени, лекари, работници, актьори и активисти, повечето от които доскоро са били непознати на широката общественост. Те са избрани след продължителен процес на проверки и интервюта. Университетските факултети издигат кандидати, след което разглеждат номинациите от цялата страна. Окончателният избор се прави от студентските събрания след обсъждане на предложенията.
Хиляди души участват в този процес, превърнал се в необичаен експеримент за въвеждане на пряката демокрация в традиционната политика.
Междувременно утвърдената опозиция остава на заден план, като много от нейните партии подкрепят студентската листа. Движението успя да превърне изборите в своеобразен референдум за управлението, обобщен в лозунга „Сърбия или мафията“.
Мнозина първоначално смятаха студентите за твърде неопитни и наивни, за да участват успешно в изборната надпревара. Някои социологически проучвания обаче отчитат подкрепа от над 40% за тяхната листа, което показва оспорвана битка.
Студентите се изправят срещу цялата управляваща машина. И колкото и невероятно да изглежда, те могат да победят.
Движението измина дълъг път от началото си през 2024 г., когато срутването на козирката на железопътната гара в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия, отне живота на 16 души. Студентите излязоха по улиците с искане за отговорност за трагедията.
Последваха демонстрации, блокади на университети, затваряне на пътища и различни форми на гражданско неподчинение, които поставиха Вучич под нарастващ натиск. В крайна сметка той беше принуден да насрочи предсрочни избори, прекъсвайки втория си и последен президентски мандат, за да се кандидатира за министър-председател.
Днешните студенти са твърде млади, за да помнят Вучич през 90-те години, когато той отправяше подстрекателски изявления по време на войните в бивша Югославия, включително заканата за всеки убит сърбин да бъдат убивани по 100 мюсюлмани. Те не помнят и атаките му срещу медиите, когато беше министър на информацията в края на десетилетието.
Израснали са обаче по време на продължителното му управление, белязано от потискане на критиците и независимата журналистика и разрастване на пропагандата.
Студентите познават от личен опит последиците от противопоставянето на властта. По време на мирни демонстрации някои от тях са били блъскани с автомобили, следени, арестувани и бити както от полицията, така и от групи, свързвани с организираната престъпност. Част от пострадалите са получили тежки наранявания, включително счупени челюсти и черепни фрактури.
В хода на предизборната кампания заплахите и наблюдението срещу тях се засилват. Десетки студенти са изправени пред наказателни обвинения, а някои са напуснали страната от страх от репресии.
В продължение на години Вучич изглеждаше способен да намери отговор на всяко предизвикателство. Във вътрешната политика съчетаваше репресиите с обещания за напредък, като насочваше опозицията към институции, които самият той контролираше.
В международен план осъди руското нахлуване в Украйна, но отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва. Посрещна украинския президент Володимир Зеленски, но същевременно позволи осъденият военнопрестъпник Ратко Младич да бъде погребан с военни почести. Откри израелски завод за дронове и изпрати представител на погребението на иранския върховен лидер Али Хаменей. Вучич се хвали както с връзките си с Белия дом, така и с подкрепата на Владимир Путин.
Студентското движение обаче наруши този сложен политически баланс. За разлика от голяма част от последните 14 години Вучич вече не се изправя срещу разединена и мудна опозиция, а срещу поколение, изградило обща идентичност без един-единствен лидер.
Забележително е, че близо две години след началото си движението, обединяващо хора с различни политически възгледи, не се е разцепило и не е създало враждуващи фракции.
Липсата на конкретен лидер затруднява Вучич. Вместо това той се опита да говори от името на „студентите, които искат да учат“, противопоставяйки ги на участниците в университетските блокади, но без особен успех.
Студентите продължават да посрещат властта с ирония. Когато Вучич покани Илия Сърданович, кардиолог от Медицинския факултет в Нови Сад и водач на студентската листа, на телевизионен дебат, професорът му отговори с израз от езика на предплатените телефонни услуги: „Нямате достатъчно кредит за този разговор“.
В необичаен отговор Вучич публикува видеозапис, в който дебатира със снимка на Сърданович и камък – несполучлива препратка към шегата, че дори камък би бил по-добър избор от него.
Студентите обаче вече са заслужили доверието на значителна част от избирателите.
На 1 ноември 2025 г., първата годишнина от трагедията в Нови Сад, някои от тях извървяха стотици километри, за да присъстват на възпоменателната церемония. Видях ги да пристигат с разранени крака, превързани и напълно изтощени. Някои се усмихваха през сълзи, както и хилядите хора, които ги посрещнаха.
Предизборната им кампания се отличава със същата решителност. Студентите осъждат държавната корупция и обещават безплатни учебници, постоянни трудови договори след 12 месеца работа, достъпни жилища и лекар във всяко село.
На 1 ноември предстои втората годишнина от трагедията в Нови Сад. Дотогава ще стане ясно дали сръбското общество е готово да превърне радикалния демократичен експеримент на студентите в политическа реалност.
Изборният ден и нощта след него могат да бъдат напрегнати. Вучич вече заяви, че разполага с информация за намерения на „някои отвън и някои отвътре“ да предизвикат безредици в Сърбия. С тези думи той изглежда се опитва предварително да прехвърли отговорността за евентуални сблъсъци, още преди да е подаден първият глас.
На фона на публикациите за предполагаемото участие на управляващите в провокирането на насилие по време на протестите ситуацията става особено опасна.
Със своята смелост и политическо въображение студентите вече показаха, че са възможни друга Сърбия и различен модел на демокрация.
Давид стана по-силен, а Голиат загуби стабилната си опора. Светът трябва да обърне внимание. | БГНЕС
-----
Филип Балунович, „Ню Йорк Таймс“
