Меги и Иво Радеви посетили 36 държави с традиционните облекла
Меги и Иво Радеви са млади пътешественици, блогъри, банкови банкери. От известно време са емигранти в Германия, но българският дух живее в тях и чрез тях радва дори хора, които не знаят къде се намира България. Защото обикалят света, облечени в български носии. Вече в 36 държави на планетата Меги Радева е позирала за снимки със северняшко традиционно облекло, а около нея винаги се събират местни и туристи, които да я разпитват за начина на изработването му, произхода му и традициите, които българите имат.
Обикновено
създават
суматоха около
себе си с
традиционните
български
одежди
и дори се превръщат в част от туристическите атракции на място.
“Най-силното изживяване беше в Хавана, Куба, когато възрастна кубинска двойка мина покрай нас и мъжът каза на жената: “Откъде е тази дреха, много ми е позната?” При което жената му отговори: “Е, от България, как откъде?”. И двамата с Иво просто онемяхме, а мъжът се върна и ни разказа на чист български език, как през 70-те години е бил студент в Пловдив и как за него България е като втора родина”, разказва Меги Радева. Освен с носиите, българите запознават чужденците и с българските народни танци и обичаи. “Особено забавно беше и в Кения, когато се опитахме, с променлив успех, да научим местните масаи на право хоро. Проблемът беше, че трябваше да танцуваме сред кравешка тор, понеже хората живеят заедно с кравите си и навсякъде беше пълно с тор. Определено бяхме интересна картинка”, допълва Меги.
Тя е от София, завършила е немска гимназия и в ученическите си години започва работа като екскурзовод на морето, където Иво трябва да я обучава. Той пък е от Бургас, също възпитаник на немска гимназия. Така, преди 8 години пламва искрата на любовта им и сега освен обща фамилия, делят общ дом в Германия и сходни професии в банковия сектор там. И макар да късат с професията на екскурзоводи, страстта към пътешествията не стихва. Затова през годините намират време и начин да пътуват до различни точки на света като Германия, Холандия, Италия, Испания, Люксембург, Чехия, Унгария, Австрия, Исландия, Англия, Португалия, Турция, Гърция, Мароко, Танзания, Кения, Камбоджа, Виетнам, Оман, Обединените арабски емирства, Мексико, Куба и др. Идеята за пътувания с носии обаче дошла по време на традиционен бирфест в Германия.
“Идеята ни дойде по време на посещението ни на Октоберфест в Мюнхен, Германия. Бяхме изключително впечатлени как местни и туристи, млади и стари, носят традиционните баварски носии. И не просто ги носят, а се гордеят с тях и е въпрос на престиж да имаш хубава и качествена носия. Естествено присъединихме се и ние към това иначе доста комерсиално събитие, като си купихме доста евтини имитации на традиционните им носии. Тогава обаче Иво ми каза: “Добре, де, с какво нашите носии са по-лоши? Защо да не си вземем по една носия и да обикаляме с тях света?” От там решихме, че ще си вземем една носия и ще обикаляме с нея света, снимайки се на известни места и с местни хора. Малко странна ми беше в началото идеята му, понеже носията не е като да си сложиш плажната рокля и банския в багажа и да потеглиш.
Доста по-обемна
и тежка е от
обикновените
дрехи,
а предвид, че обикновено пътуваме само с ръчен багаж, теглото и обема са решаващ фактор при пътуванията ни. Но поне една носия винаги е с нас”, разказва Радева. Съпругът ѝ Иво пък обяснява как избрали първата носия на Меги: “Избрахме я изключително лесно. Трябваше да е от памук, да е лека и да е относително прохладно с нея. Колебаехме се между северняшка и един модел тракийска носия, като в крайна сметка Меги реши, че ще е северняшката, за да зарадва майка ми, която е от град Добрич”. След това красивата българка се сдобива и с традиционна шопска носия, която се състои от литак и риза. Изборът ѝ също бил лесен, тъй като Меги е от София и шопската носия символизира родния ѝ край. С избора на дестинации също се справят лесно. Започнали с места, които са мечтали да посетят. Затова се насочили към тях. Иво много искал да отиде на сафари в Африка, а Меги - посещение на Куба, Виетнам и Камбоджа. “Но иначе гледаме да редуваме местата, така че да срещаме различни култури. Т.е. ако сме били в Африка, гледаме следващата дестинация да е в Азия и т.н. Често гледаме и финансовата страна и когато намерим билети на много ниски цени, ги взимаме и после подреждаме останалата част от пътуването според тях”, уточнява Радева. По време на пътешествията си обичат да се потопяват максимално в бита на местните хора и да посещават не много туристически места.
“Интересните и не толкова туристически места обикновено са били на една крачка от доста туристически такива. Пример е селцето Джамбиани на остров Занзибар, където в продължение на една седмица гостувахме на различни семейства, дори помагахме за строежа на една къща. Между другото с някои от тях и до момента поддържаме връзка. Интересен беше престоят ни и в едно малко селце по поречието на Меконг във Виетнам, където прекарахме два дни на гости на едно прекрасно местно момиче – Сюзън”, спомня си Иво. Разбира се, не липсват препятствия и проблеми по пътя, заради които младото семейство обмисляло да прекръсти блога си от 101posoki на “Няма пътешествие без произшествие”. Например в Занзибар имали уговорен трансфер от летището до хотела, но кола така и не пристигнала, а таксито, което хванали, ги спряло в гора насред нищото. “Помислихме, че ни отвличат. В крайна сметка се наложи да доплатим още малко и стигнахме крайната дестинация”, разказва Радев. Съпругата му пък
била ухапана от
носово мече в
Мексико се
наложило да ѝ
бият 5 ваксини
против бяс
и да изчакат да видят дали мечето ще оживее или има бяс.
В блога и фейсбук страницата си обаче двамата се стараят да показват положителните страни на държавите и местата, които посещават и затова рядко споделят негативните преживявания, които съпътстват пътешествията им.
“А те не са малко, понеже обикновено не се движим по утъпканите туристическите пътеки и често попадаме в проблемни ситуации. Във Виетнам още на втория ден ме тръшна някакъв вирус, както си се разхождахме из едни пущинаци около река Меконг и добре, че бяха Сюзън и баща и, които ни помогнаха и два дни ме лекуваха с някакви местни лекарства, забъркани от бабата на Сюзън. Сега, когато го разказвам, ми е много забавно, но тогава изобщо не знаехме къде се намираме, тъй като ни закараха до селото си по един страничен канал на Меконг и мястото беше точно като от филмите за Рамбо”, казва Иво Радев.
Източник: https:www.24chasa.bg
