"Като цяло виждаме етап от нашата история, който спираловидно ни връща назад към свят, в който не е имало нищо. Никакво международно право, нито Версайската система, нито Ялтинската система - нищо. Където "might is right", силният е прав. А при нас, както знаете по израза на един известен герой от известен филм, "Бог не е в силата, а в правдата". Това заяви в интервю по случай рождения си ден (76 г.) министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.
Ето какво още каза той:
- Историята се развива по спирала. Друг важен момент е, че историята, както се казва, се повтаря като фарс. Може да се отнасяме по различен начин към факта, че тя се повтаря. Но настоящата ситуация е сериозна и далеч не е фарс. При всички външни прояви на фарс (а те са налице, мисля, че мнозина го разбират) последствията от действията на нашите американски колеги, в този случай съвместно с израелците, са изключително тежки. Те ще се отразяват още много дълго време.
- Погледнете какво се случва сега. Съединените щати официално заявиха, че "никой не може да им заповядва". Те се грижат само за своето благоденствие. Те са готови да отстояват това благоденствие с всякакви средства - държавни преврати, отвличания или убийства на лидерите на онези страни, които разполагат с природни ресурси, необходими на американците. Венецуела, Иран - нашите американски колеги не крият, че става дума за петрол.
- Те имат доктрина за доминиране на световните енергийни пазари. Под санкции попаднаха "Лукойл" и "Роснефт". Това са вече първите големи санкции на администрацията на Тръмп, а не наследство от Байдън.
- В момента унгарците и словаците се борят с всички сили, за да защитят интересите си и да запазят евтините и достъпни енергийни източници като двигател на икономиката си. А им казват - не, купувайте на двойно по-висока цена, защото трябва да "накажем" Русия. Това не е подход към международните отношения. Това е опит да се върне колониалната епоха. Европа се занимава с всичко това в момента, като принуждава Унгария, Словакия и всички други "дисиденти" просто да се подчиняват на онези, които командват в Брюксел, без нито веднъж да са били избрани от никого, за разлика от националните правителства.
- Европа, която петстотин години е управлявала целия свят и в епохата на колониализма, в епохата на робството, се опитва и сега да утвърди неоколониализма в света. Тя както и преди иска да живее за сметка на другите и да диктува всичко на всички. Арогантност, презрение към всички останали - това просто, извинете, "извира" от сегашните европейски политици, когато започват да раздават нравоучения.
- Съединените щати приветстваха и продължават да приветстват това, че Русия се маргинализира на европейските енергийни пазари. В Сърбия я изтласкват. Това вече е приносът на американците. Байдън започна, а Тръмп довършва. Това е открита претенция за енергийно господство в целия свят, във всички региони.
- Когато нашите американски колеги ни казват: "Нека сега уредим въпроса с Украйна" (при това ние бяхме готови за това още в Аляска, а сега те започват да "се колебаят"), "погледнете още къде може да се направят отстъпки, и тогава пред нас ще се отворят огромни икономически перспективи". Успоредно с това се случва това, което току-що ви описах. Ние сме изтласквани от всички световни енергийни пазари. После ще остане само нашата собствена територия. Американците ще дойдат при нас и ще кажат, че са за сътрудничество с нас. Но ако ние сме готови на нашата територия да осъществяваме взаимноизгодни проекти и да предоставяме на американците това, което ги интересува, като отчитаме и нашите интереси, то и те трябва да отчитат нашите. Засега не виждаме това. Извън границите на руските богатства също трябва да се проявява уважение. Това е необичайна ситуация - връщане към времето, когато не е имало никакви рамки на международните отношения. Беше казано направо - интересите на Съединените щати имат предимство пред всякакви международни споразумения.
- При преговорите няма някакво общо правило. Всички преговори са индивидуални и до голяма степен, ако не и в решаваща степен, зависят от личностите на участниците в тях, от това колко ерудирани са тези хора, доколко притежават качествата, които ние особено ценим в руската дипломатическа служба: отлично владеене на чужди езици, история, регионите на света, страните, с които се занимаваш и които обсъждаш в дадената ситуация. При американските преговарящи тези качества обикновено не са задължителни. При нас имаше "странознание" - човекът в дипломацията се подготвяше чрез задълбочено запознаване със страната, историята, културата и региона, с които ще се занимава в дипломатическата служба. При нас човек заминава на работа в чужбина средно за 5 години. Това позволява да се аклиматизира, да се запознае с работата и да дава резултати за определен продължителен период под формата на препоръки и идеи. При американците всичко е по-различно: 2-3 години и човекът се сменя. Могат да го преместят от Индонезия в Конго, после в Гватемала и т.н. Това е тяхната традиция, черта на дипломатическата служба. Ние се отнасяме към тях с уважение.
- За продуктивни преговори, разбира се, е важно да се разбира темата, особено когато се обсъждат дълбоки проблеми, които имат десетгодишна (а понякога и стогодишна) история. В Близкия Изток подходът "първо сечеш, после броиш" в духа на: "Аз ви предложих - хайде, съгласявайте, докато не е късно" - никога няма да проработи.
- Още от времената на Руската империя сме осъзнавали, че Русия има само двама съюзници - армията и флота. Сега към тях се прибавят и въздушно-космическите сили (не можем да ги пренебрегнем). Освен това разполагаме и с нови войски от безпилотни летателни апарати. Така че съюзниците ни ще станат повече. Основният извод от нашата хилядолетна история е, че "надявай се на Бог, но и ти не прави грешки". И това е много важно. Разбира се, трябва да разчитаме на съюзниците, на съмишлениците. Трябва да им помагаме, да приемаме с благодарност подкрепата, която ни оказват. С онези, които неведнъж са ни измамвали, също трябва да изграждаме отношения, по библейски, изхождайки от това, че това не са хора, на които може да се има доверие.
- Президентът на Русия неведнъж е казвал - слабите ги бият. Това е всичко, всъщност. Трябва да бъдем силни. Русия е много силна страна. Силна по дух. Най-силната страна по отношение на природните си ресурси, по отношение на научния си потенциал. Трябва само да успеем да превърнем всичко това в технологии, които днес биха били на най-високо ниво.
- В Концепцията за външната политика на Русия е поставена задачата да се работи преди всичко за отстояване на нашите национални интереси при зачитане на интересите на другите страни, готови да работят на основата на равноправие и взаимно уважение, и да се търси баланс между тези интереси, което категорично липсва на Запада. Особено сега, когато наблюдаваме как администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп открито заявява, че не искат да знаят нищо за международното право, че имат своя морал, свои инстинкти. Като че ли ще се ръководят от тях... Дипломацията - това са национални интереси, взаимно уважение, разбиране, стремеж и способност да разбереш законните подходи на твоя партньор, събеседник и, разбира се, прагматизъм.
- Дипломацията, както и всяка политика, е изкуството на възможното.
Източник: dir.bg
