Обръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп към руския президент Владимир Путин, за да се опита да сложи край на войната в Украйна, се случва на фона на надпреварата между лидерите за сфери на влияние, докато Китай се опитва да упражни влиянието си. Карта на "Нюзуик" очертава как може да се развие тази глобална шахматна партия.
Според заместник-директора на Европейския съвет за външна политика (ECFR) Весела Чернева обаче в процеса за прекратяване на войната има отзвук от конференцията в Ялта през 1945 г. между лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз, която предшества разделението на Европа през Студената война.
"В Ялта се събират велики сили, които решават за бъдещето на Източна Европа", казва тя. "Именно така изглежда то и сега по отношение на Украйна. Решаването на бъдещето на Украйна без Украйна е и решаване на бъдещето на Европа без Европа", допълва тя.
Според Щефан Волф, професор по международна сигурност в Бирмингамския университет в Англия, обсъждането на бъдещето на Украйна е предизвикало сравнения с друга среща от Втората световна война.
Той заяви, че отказът на Тръмп да даде на Украйна гаранции за сигурност прилича на умиротворяването на нацисткия лидер Адолф Хитлер на Мюнхенската конференция през 1938 г. Волф смята, че настоящият президент на САЩ вижда света като такъв, в който великите сили обособяват сфери на влияние, в които не се намесват. "Вероятно ще станем свидетели на това как свръхсилите си поделят земното кълбо помежду си - Китай и САЩ - и все още е малко неясно какво ще се случи с Русия, дали тя ще бъде самостоятелен играч или още по-зависима от Китай", казва той.
Влиянието на Русия в Източна Европа
Мюнхен беше и сцена на експозето на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс по адрес на демокрациите в ЕС с обвиненията, че заглушават свободата на словото и не успяват да спрат масовата миграция, както и на исканията му за повече отвореност към десните популисти, които бяха похвалени от съюзника на Путин, бившия руски президент Дмитрий Медведев.
Речта последва изказването на министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, който заяви, че възстановяването на територията на Украйна в границите отпреди 2014 г. е нереалистично и че европейските държави трябва да направят повече за собствената си отбрана, както и че САЩ трябва да се противопоставят на Китай в Тихия океан.
Според Чернева позицията на администрацията на Тръмп предполага, че Източна Европа може да бъде оставена на произвола на съдбата, което е обезпокоително предвид влиянието на Русия във вътрешната политика на страни като Чехия, Словакия, България, Румъния и Полша.
Русия се опитва да подкопае демокрациите в Източна Европа и "работи за придвижване на обществата към различен до нов консенсус, който сега изглежда много удобен в ерата на Тръмп", казва тя.
През последните месеци призракът на Путин надвисна над протестите и изборите в няколко държави в Източна Европа.
Прозападните политици обвиняват Москва, че се е намесила в референдума за ЕС и президентския вот в Молдова, докато в съседна Румъния изборите бяха отменени от проевропейските лидери, след като крайнодесният кандидат Калин Джорджеску поведе на първия тур на фона на твърденията за руска намеса.
В няколко европейски държави се провеждат протести срещу правителства, за които се смята, че заемат по-прокремълска позиция.
Протестиращите в Словакия излязоха по улиците на Братислава, за да протестират срещу поправка в законопроект, ограничаващ неправителствените организации, оприличавана на руския закон за чуждестранните агенти в страната, чийто лидер Роберт Фицо е критикуван от опонентите си за връзките си с Москва.
През март се проведоха протести в Сърбия, където президентът Александър Вучич има тесни връзки с Москва, а предполагаемата ръка на Кремъл в унгарската политика предизвика отпор срещу министър-председателя Виктор Орбан, един от най-близките съюзници на Путин в ЕС.
В Грузия пък имаше протести срещу управляващата партия "Грузинска мечта", чиито критици я обвиняват във връзки с Москва и която укрепва хватката си в южнокавказката държава със стратегически важен достъп до Черно море.
Китай и Централна Азия
Централна Азия може да се превърне в зона на съперничество между Русия и Китай.
В знак на дипломатически намерения Путин бе топло посрещнат в Монголия през септември миналата година при първото си посещение в страна членка на Международния наказателен съд (МНС), след като той издаде заповед за арест за предполагаеми военни престъпления. Монголия разчита на Русия за гориво и електроенергия и на Китай за инвестиции в минната си промишленост.
Волф казва, че е знаменателно, че първото задгранично пътуване на китайския лидер Си Цзинпин след пандемията от COVID-19 бе до бившата съветска република Казахстан, чийто лидер Касим-Жомарт Токаев се обяви срещу инвазията на Путин в Украйна
"В Астана винаги е имало притеснения, че тя може да бъде следващата цел за експанзия на Русия", казва Волф, тъй като в страната живее значително руско население.
"Казахите могат да бъдат малко по-скептични по отношение на Русия и Украйна, защото знаят, че китайците ясно са заявили, че няма да позволят на Русия да се бърка в Северен Казахстан, където има значително руско население."
Китай, Тръмп и Западното полукълбо
Тръмп неведнъж е заявявал, че иска да придобие Гренландия и да поеме контрола над Панамския канал, разгневи Канада, като я описа като потенциален 51-ви щат, и преименува Мексиканския залив, за да демонстрира философията си "Америка на първо място".
Тръмп се оттегля към Западното полукълбо, но може да се сблъска с отпор от страна на Китай, особено в Латинска Америка, смята Волф. "Това вероятно ще насърчи Тръмп да се съсредоточи още повече върху Западното полукълбо и да се откаже от безсмислените според него задължения, които има другаде", казва той.
Но Тръмп все още не е получил това, което искаше от Путин по отношение на сделката за Украйна, и ако Москва не може да сключи сделка със САЩ, зависимостта ѝ от Китай ще нарасне.
Заглавията за Украйна обаче бяха изместени от засилването на търговската война на Тръмп с Китай, който сега е изправен пред 145% мита. Това потенциално може да отслаби Путин, тъй като Си може да съгласува икономическите си интереси повече с Европа.
"В такъв случай Китай ще трябва да прецени отношенията си с Русия спрямо отношенията си с Европейския съюз", казва Волф.
Съществува и въпросът дали ще има споразумение между САЩ и Китай относно Тайван. Последните военни учения на китайското военно командване "Източен театър" около Тайван тази седмица засилиха въпроса какво ще направи Тръмп, ако Пекин нахлуе.
Волф заяви, че Си може би все още не е готов да превземе Тайван със сила, тъй като в Южнокитайско море има и други горещи точки, където САЩ потенциално биха били задължени да се намесят срещу китайската войнственост, като Филипините например.
"Възможно е да има такива негласни договорености, при които китайците натискат, а САЩ не отвръщат на натиска", казва Волф. "Тогава става ясно, че има негласно признание, че Южнокитайско море наистина принадлежи на Китай".
Източник: dir.bg
