Боряна Братоева е новата водеща на предаването „Колко ми даваш?“ по Би Ти Ви, което стартира на 9 септември от 20 часа. Актрисата наследи спортната журналстика Флорина Иванова след като спечели оспорван кастинг. Боряна вече има опит като водеща, тъй като влезе в тази роля в миналия сезон на „Гласът на България“, където си партнираше със своя колега и добър приятел Владимир Зомбори. Сега обаче красивата варненка няма как да разчита на неговата подкрепа и ще трябва са се справя сама, без помощ от приятел.
Естествено, след като се разбра, че ще води „Колко ми даваш?“, негативните коментари не закъсняха. Според някои гаджето й Николаос Цитиридис е издействал мястото й на малкия екран. Как приема новата си роля ще разберете от интервюто ни с нея.
– Боряна, отново влизате в ролята на водеща, този път в предаването „Колко ми даваш“? Притеснявате ли се?
– Със сигурност притеснение има, защото това е едно страхотно предаване, а опитът ми като водеща не е чак толкова голям. Надявам се обаче да поема успешно щафетата оттук нататък. Ще дам всичко от себе си, за да се чувствам добре в това амплоа.
– Новият сезон на предаването ще е доста по-различен.
– Да, ще има промени, нови правила, ще се състезават два отбора, а това много ме радва, защото ще мога да общувам с повече гости. Това е шоу и за водещият е важно да успее да предразположи участниците, те да се забавляват, а да забавляват и зрителите.
– Как дойде поканата да станете водеща?
– Поканата всъщност първо бе за кастинг. Честно да си призная, бях изненадана, че ме избраха, защото както вече казах, опитът ми като водеща не е голям. До този момент съм водила само „Гласът на България“.
– Веднага ли приехте като ви съобщиха, че сте избрана?
– Трябваше ми малко време да осмисля дали съм готова за това. Но още същият ден приех. Аз съм от хората, които търсят предизвикателствата и се надявам нещата да се случат по най-добрия начин.
– Първият сезон на „Колко ми даваш?“ беше воден от спортната журналистка Флорина Иванова. Тя се справи с тази задача великолепно. Успяхте ли да се видите и да си поговорите с нея?
– До този момент не сме се срещали, но съм гледала предаването и съм се учила от нея, защото тя водеше „Колко ми даваш?“ по блестящ начин. Флорина е изключително деликатна, при нея няма фалш, а и като журналист успяваше да предразположи гостите. Смятам, че това мога да взема от нея като пример, за да се представя достойно.
– Флорина е казвала пред нашия вестник, че най-добре се чувства, когато й гостуват спортисти. Вие вероятно ще сте най-добре, когато срещу вас стоят актьори?
– О, да със сигурност. Ние, актьорите, сме особена порода и може да се разбираме само с поглед. Артистите са рефлективни, освободени и от тях се очаква да правят шоу. При хора, изявяващи се в други сфери, е нормално да има притеснение.
– Предаването още не е стартирало, но хапливите коментари не ви подминаха. Писа се, че приятелят ви Цитирдис ви е уредил за водеща. Как приемате подобни писания?
– Много се забавлявам с такива заглавия. Разбирам, че истината за драгия коментатор в социалните мрежи е някъде там. Но както вече обясних, аз съм се явила на кастинг и никой не ме е уреждал да стана водеща. В живота съм свикнала сама да си извоювам позицията и да постигам всичко без чужда помощ. Така че Николаос не се е погрижил да съм водеща, но пък се грижи за мен по всякакъв друг начин./Смее се/
– Актьорите са чувствителни и не всеки приема атаките така спокойно. Някои се затварят в себе си, преживяват го тежко. Имало ли е при вас период, в който негативните коментари са ви засегнали болезнено?
– Да, имало е. Когато се излъчваше сериалът „Седем часа разлика“, в който участвах, цялата жлъч тогава се изсипваше във фейсбук, защото други социални мрежи нямаше. За едно младо момиче, дошло от Варна само преди година, беше трудно да повярва, че хората могат да бъдат толкова жестоки и да не дават шанс на някой да се развива. Когато в самото начало на професионалния ти път се сблъскаш с този хейт, е отвратително. Сигурна съм, че и онези, които пишат, ако прочетат нещо подобно за себе си, няма да се почувстват добре.
– Вие как се изправихте след този хейт?
– Вече не чета коментари. Просто човек не трябва да спира да се развива, а хорската жлъч – да се подминава.
– За да приключим темата с „Колко ми даваш?“ бихте ли ми казали на вас каква възраст ви дават, защото вие изглеждате като момиченце?
– Наскоро се возех в такси, преметнала една раничка и шофьорът ми каза: “Да слушате майка си!“ Явно си мислеше, че се връщам от лекции в университета или от училище. Стана ми много смешно!
– Все пак колко години ви дават?
– Обикновено ми дават около 25 години и съм много щастлива от този факт. Благодарна съм за гените от моите родители. И те са младолики и никой не може да им даде реалната възраст.
– Този телевизионен сезон с приятеля ви Николаос Цитиридис ще си делите екранното време по Би Ти Ви, тъй като той ще е жури в „България търси талант“. Вкъщи говорите ли си за телевизия? Давате ли си съвети?
– Разбира се. Телевизията е част от живота ни и винаги обсъждаме на кой какво му се случило през снимачните дни.
– Когато той участва в „Като две капки вода“ каза, че се е допитвал до вас за актьорски съвети. Вие сега търсите ли неговите напътствия като водеща?
– Да, защото той за мен е пример как трябва да се прави телевизия. Изключително важен ми е като съветник и е много голям коректив.
– Успява ли да ви разсмива, така както го прави от сцената?
– Да! Той винаги успява, дори и в ситуации, в които не е нужно чак толкова да се смеем. За мен едно от най-важните неща е човекът до мен да притежава чувство за хумор. Така че в това отношение съм си го намерила със сигурност.
– А да разбирам ли, че сте намерили човека, с когото сте сигурна, че ще остареете заедно?
– О-о-о, на тези въпроси хич не обичам да отговарям! /Смее се/ Със сигурност той е човекът до мен вече от доста дълго време и нещата ще се случат така, както трябва да се случат.
– Не мечтаете ли да се видите като булка?
– Не, въобще нямам такива мечти! Виждала съм се като булка, благодарение на ролите ми в театъра. Знам какво е и затова не ми е важно да ми се случи в живота. Важното е човекът до мен да е добър.
– Свързва ви близко приятелство с актрисата Ваня Цветкова, която живее в САЩ. Срещате се на снимачната площадка на сериала „Седем часа разлика“, в който тя е ваша майка. В интервю Ваня казва, че толкова се е привързала към вас, че ви е чувствала като истинска своя дъщеря. Сега, години по-късно, продължава ли вашето приятелство?
– Години по-късно нищо не се е променило. За мен тя също е като моя втора майка. Чуваме се и се виждаме, когато се прибира в България. Истината е, че много ми липсва, живеехме в София няколко години и това беше един от най-щастливите ми периоди. Моето семейство бе спокойно, че до мен е човек като Ваня Цветкова и че съм в сигурни ръце. Бих искала сега да не е толкова далеч.
– Канила ли ви е да й гостувате в Америка?
– Да, много пъти, но все нещо се случваше и не заминавах. Един ден вярвам, че ще стане.
– Какво успяхте да научите за актьорската професия от Ваня Цветкова?
– Няма да крия, че от нея много съм се притеснявала. Когато веднъж беше в България, дойде да гледа театрална постановка с мое участие, която играех от две години. Не знам дали ще ми повярвате, но точно това представление за мен беше като премиера. Исках да покажа на Ваня, че в годините, в които я е нямало, съм продължила да се трудя и да се уча. Заради цялото това мое старание представлението не мина по най-добрия начин. Щастлива съм, че тя никога не ми е спестявала истината, защото знам, че го прави в името на това да продължавам да се развивам и да съм по-добра. Именно тази откровеност ми е много ценна. Всеки съвет, който ми е дала, съм го запомнила и е бил много важен за мен. Огромен късмет е да имаш човек като нея до себе си и то в първите ти професионални стъпки.
– Следвали сте право. Ако не бяхте станали актриса, щяхте ли да работите като адвокат или съдия?
– Да, най-вероятно с това щях да се занимавам. В тази професия имах някаква сигурност, защото много мои близки и роднини са в сферата на правото и щях да черпя опит от тях. Но в един момент артистичното щеше да ми липсва.
– Вашите родители с какво се занимават?
– Майка ми е детска учителка. От нея съм наследила емоционалността. Сигурна съм, че ако беше кандидатствала в НАТФИЗ, щяха да я приемат на първо място. Баща ми се занимава с много неща, но в последните години се е посветил на работата като компютърен специалист.
– Кой е бил най-трудният ви момент до сега?
– Да изляза на сцената, след като съм загубила близък човек. Това ми костваше много и ме разтърси. В същото време ме накара бързо да порасна и да осъзная, че такива неща се случват.
– Как се концентрира човек в такава ситуация?
– Почти нищо не помня от този ден. В такива моменти човек става много странен. Дори не бях казала на колегите си какво ми се е случило, защото не исках да ги обременявам. Знаех само, че нямам право да разочаровам публиката. Не мисля, че се представих по най-добрия начин, но със сигурност дадох всичко от себе си.
– Да разбирам ли, че зад крехката Боряна Бротоева стои един доста силен човек?
– Аз това много го прикривам! Обичам хората да ме подценяват и да го има ефектът на изненадата от мен.
– Къде могат да ви гледат почитателите на театъра?
– Едно от любимите ми представления е „Място, наречено Другаде“ и ще го играем на 14 октомври в театър „Отсам канала“. Продължава турнето ни с постановката „И верният отговор е…“, в което си партнирам с Луиза Григорова-Макариев и Христо Пъдев, а в Пловдския драматичен театър зрителите могат да ме гледат в представленията „Одисей“, „Коприна“ и в „Капан за самотен мъж“.
– Не ви ли се снима в сериал?
– В момента се занимавам с правенето на кастинги и съм се съсредочила в тази област. Дала съм си малко почивка от сериалите. Но ако получа стойностно предложение, със сигурност ще го приема.
– Как се разтоварвате?
– Имам хоби, но нямам време да го практикувам. В последните години се запалих по уейкборд. Иначе обичам да чета и да ходя по планините.
– Блазни ли ви кариера в Холивуд?
– Може би преди години повече, отколкото сега. По-скоро ме блазнят големите възможности, които се дават там, тъй като мащабът е огромен, а не славата и това, което следва след като си си свършил работата.
– За коя роля мечтаете?
– Бих искала просто да съм щастлив човек, заобиколен от хората, които обича.
Антон СТЕФАНОВ
