След 20 г. каменната сграда отново отвори врати, разказва историята на бургаското пристанище
"Изплакал съм в Кулата на фаропазача, а баба ми е отрязала пъпната връв. Явно много съм бързал да се появя на бял свят", спомня си бургаският иконописец Тошко Вачев. Той се ражда в двуетажната постройка от дялан камък през 1958 г.
"Баба ми Никула и дядо ми Йордан живееха дълги години в кулата на фаропазача, тях цял Бургас ги знаеше. Дядо ми беше моряк, боцман на шалан /плавателен съд, теглен от влекач-б.а./, за него имаше статии във вестника как е спасил шалана от потъване навремето. Когато те се настаняват в кулата, фарът вече е работел не на газ, а с ток и не е било нужно да има пазач, който да следи светлините. Помня как с дядо ми Йордан ходехме за риба на кея, там, където сега са тетраподите на пристанището. Той беше типичен морски вълк. Почина на 81 г., а баба Никула си отиде през 1997 г. на 98 г. Издъхна в кулата, точно на рождения си ден", разказва Тошко Вачев.
В деня, в който се появил на бял свят, майка му Денка отишла заедно с нейната майка на гости на свекъра и свекървата в кулата. "Точно тогава се случва моето раждане. Баба Денка прерязва с ножица пъпната ми връв, след което ни откарват в Родилния дом на "Птичи пазар", разказва Тошко Вачев. Голяма част от детството му минава в кулата на пазача на фара. Спира да ходи там след смъртта на баба си и така неусетно минават 22 години.
На Никулден Тошко Вачев отново прекрачи прага на каменната кула, която бе превърната в Посетителски център. Творецът дари своя икона на Св.Николай Чудотворец, която ще остане в кулата на фаропазача. "Иконата е в памет на баба ми и дядо ми и ще закриля Бургас. Искам хората да вярват, че има някой горе, който ни помага и да се стараем да бъдем по-добри", казва Тошко Вачев. Той е бивш военен, но нещо в него се обръща, когато преди 24 г. вижда икона на Богородица, която изключително много го впечатлява.
"Намерих подходяща дъска и започнах да опитвам, дотогава рисувах предимно пейзажи. Първо ми беше трудно, но постепенно научих много неща и се усъвършенствах. Не съм учил в Художествената академия, но като дете вземах уроци от художника Георги Янакиев. Над 20 г. бях военен, последно бях началник на радиоприборен комплекс към Танковата бригада в Айтос", казва бургазлията. Досега е изписал над 800 икони, голяма част от тях дарява на приятели, както и на малки църкви и параклиси предимно в Странджа. Негови икони има в Америка, Ливан и цяла Европа.
Бургаският творец е доволен, че след 20 г. забвение една от емблемите на Бургас отново живее собствен живот. Днес там могат да се видят стари карти, документи, свързани с развитието на бургаското пристанище, котви и други интересни вещи. На първия етаж на Посетителския център са подредени пана със стари снимки, свързани с историята на пристанището - строителството, преобразяването на емблематичния бургаски фар, както и фотоси, посветени на връзката на града и пристанището - любимо място за посещение на жителите и гостите на града. Изложени са и четири автентични сребърни стъклени плаки с негативи на снимки, правени на пристанището от художника Петко Задгорски. Те са дарени от сина му Велин Задгорски.
В залата на втория етаж са наредени чертежи, използвани при строителството на бургаското пристанище. Те са от периода 1895 г. - 1912 г. и са част от архива на порта. Един от тях - "План на пристанище Бургас" е от 1895 г. с автор инж. Адолф Герард (Жерар), главен архитект и главен инженер на пристанище Марсилия във Франция, по чийто проект е построено модерното бургаско пристанище. В експозицията са включени още автентичен кош за товари със самар, който са използвали докерите в първите години след откриването на пристанището и котви на кораби от различни периоди, открити в Бургаския залив. Над автентичния самар е изложено копие на платното от Петко Манчев Джуджев /ученик на Иван Мърквичка/, което показва как са се товарили корабите в първите години след откриването на пристанището. Посетителският център е дар за бургазлии от ръководството на пристанището, входът е безплатен, а посещенията ще се извършват след предварителна заявка.
Кулата се намира на мястото, където е бил историческият вход на пристанище Бургас след откриването му през 1903 г., на метри от началото на вълноломната стена. В района пред нея първоначално са се изливали изкуствените блокове, необходими за строителството на пристанището. През 1904 г. започва изграждането на метална ограда на порта, която стига до Кулата на фаропазача.
Улица "Александър Батенберг", известна сред по-старите бургазлии като "Булеварда", е водела до входа на пристанището и до началото на Морската градина. В Кулата са живеели фаропазачите, които са се грижили за светлините и изправността на бургаския пристанищен фар, който светва няколко години преди откриването на порта през 1899 г.
Кулата на фаропазача е реконструирана през 2019 г. със средства на пристанището, облагороден е районът около сградата, засадени са дръвчета и са поставени пейки за отдих. Монтирани са светещи стъклени пана, на които са представени исторически моменти, свързани с първото съвременно българско пристанище в Бургас. Реконструкцията на Кулата и превръщането й в посетителски център е продължение на плана за отварянето на града към морето, който започна с откриването на Зоната за обществен достъп преди пет години.
Източник: https:www.24chasa.bg
