„Работя в "Пирогов" от 1990 г. Първо бях санитар, а след това станах лекар. Дори в непрогледна тъмнина мога да ходя със затворени очи вътре. Познавам всичко. Сградата ми е много скъпа и сега гледам с тъга тази разруха“, разказа пред Нова тв д-р Даниел Петров, който вади телата на умрелите и спасява обгазените след пожара в болницата преди близо месец, при който загинаха двама пациенти.
В онази тежка нощ той е на пост в кардиологията – един етаж над II-ро Вътрешно отделение. Спомените за ужаса, на който става свидетел, няма да изчезнат. В огъня влиза, без да се замисли, въпреки ударната вълна и пламъците.
„Лекарят има рефлекс, особено в спешния център, независимо дали ще е пожар или идентичен случай, той така е научен и реагира по най-бързия начин“, разказа д-р Петров.
Въпреки тежките моменти, лекарят свързва „Пирогов“ главно с позитивни емоции. Спасеният човешки живот и искрената благодарност на пациентите са най-ценната награда в дългата му практика.
„Не само материалното радва. Радостта на хората е много по-важна. Понякога обаче напрежението и преумората надделяват. В кръга на шегата съм си мислил, че е по-добре медицината само да я преподаваш, а не да я работиш. Разбира се, никога не съм съжалявал за избора ми да бъда лекар“, сподели още д-р Даниел Петров.
Съжаление за избора си да спасява хора у доктор Петров няма, има обаче понякога моменти на огорчение, когато лекарите стават жертви на насилие.
„Хората трябва да имат повече доверие на нашата гилдия, защото тя го заслужава“, заключи лекарят.
Източник: https:www.24chasa.bg
