Германия достига точка, от която няма връщане назад. Бизнес лидерите го знаят, хората в страната го усещат, но политиците все още не са намерили отговори. Това постави най-голямата европейска икономика по пътя на упадъка, който заплашва да стане необратим.
След пет години на стагнация германската икономика вече е с 5% по-малка, отколкото би била, ако се беше запазила тенденцията на растеж отпреди пандемията.
Още по-тревожно е, че по оценки на Bloomberg Economics по-голямата част от дефицита ще бъде трудно възстановен поради структурни удари, като например загубата на евтина руска енергия и борбата на Volkswagen AG и Mercedes-Benz Group AG да не изостават от китайските автомобилни фирми. Спадът на националната конкурентоспособност означава, че всяко домакинство е в по-лошо положение с около 2500 евро годишно.
След като канцлерът Олаф Шолц загуби вота на доверие в понеделник, предсрочните избори предлагат шанс за промяна на курса, но тенденцията на постепенен упадък създава усещане за недостатъчна спешност. Рискът е от вяли политически реакции, които не са достатъчно амбициозни, за да се справят с основните предизвикателства.
„Германия не се срива за една нощ. Именно това прави този сценарий толкова ужасяващ“, казва Ейми Уеб, основател и главен изпълнителен директор на Future Today Institute, който консултира германски компании по въпросите на стратегията. „Това е много бавен, много продължителен упадък. Не на една компания, не на един град, а на цялата страна и Европа ще бъде повлечена надолу с нея.“
Това означава, че Германия губи все по-голяма част от енергоемкото си производство и износът ѝ намалява, тъй като компаниите, които не са спокойни, ограничават вътрешните инвестиции. Докато жизненият стандарт ерозира, избирателите търсят виновници, а социалното напрежение отблъсква чуждестранните таланти, от които страната отчаяно се нуждае. Токсичният коктейл от предпазливост и недоволство ще се разпространи в цяла Европа.
„Животът на всеки от нас малко по малко се влошава до края на дните му“, казва Уеб.
Години на грешни решения и малко лош късмет разрушиха икономическия модел на Германия точно когато останалата част от Европа се нуждае от нейната индустриална мощ, за да помогне на региона да не изостава от Китай, да се справи с войната на Русия в Украйна и да отговори на все по-изолиращите се САЩ. Вместо това Германия е изправена пред най-голямата си криза след обединението.
Преди 35 години падането на Берлинската стена обедини германците зад мащабен план за разходи за интегриране на бившия комунистически Изток. Сега страната е горчиво разделена и е малко вероятно поляризираният електорат да даде ясен мандат на администрацията, която ще поеме управлението след изборите през февруари.
„Конкурентната позиция на германската индустрия се влоши“, заяви Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк, в реч в Люксембург по-рано този месец. „Разрастващите се външни пазари не осигуряват импулси за растеж, както в миналото“.
След като изпадна в противоречие с подкрепящите бизнеса Свободни демократи, Шолц спусна завесата над своето правителство, като се подложи на парламентарен вот на доверие, който нямаше никакъв шанс или намерение да спечели. Резултатът от гласуването в понеделник води до разпускане на Бундестага и проправя пътя за предсрочни избори на 23 февруари, седем месеца по-рано от планирания край на мандата му.
Но по-слабото влияние на основните сили сочи към още по-голяма политическа парализа.
Фридрих Мерц е водещият кандидат на християндемократите, но неговите безопасни реформи едва ли ще стигнат достатъчно далеч, за да преобразят икономиката, която се бори да осигури благоденствие за 84 милиона души.
„Проблемите на Германия няма да изчезнат от само себе си. Пренастройването на икономиката за бъдещето, подобряването на производителността и преодоляването на причините за високите енергийни разходи спешно изискват вниманието на следващото правителство,“ изтъква Джейми Ръш, главен европейски икономист, Bloomberg Economics.
Докато списъкът с проблеми става все по-дълъг, потенциалът за растеж на Германия - темпът, с който икономиката може да се разшири, без да генерира инфлация - се е свил до едва 0,4%, според Съвета на икономическите експерти на страната. Като добавим и цикличните колебания, честият флирт с рецесията става съвсем реален.
„Трябва най-накрая да създадем привлекателни условия за компаниите“, заяви Вероника Грим, член на правителствената група от независими икономически съветници и професор в Техническия университет в Нюрнберг, като призова следващото правителство да приеме широка програма за съживяване на конкурентоспособността.
Тя призова за програма за реформи с подобен обхват и мащаб на плана „Дневен ред 2010“ на канцлера Герхард Шрьодер в началото на 2000 г., който разхлаби правилата за труд и помогна да се проправи път за дългосрочна експанзия. Този подем беше стимулиран и от рязкото увеличаване на износа за Китай, който оттогава се превърна в съперник в областта на модерното производство - и лидер в производството на електрически превозни средства.
За да възстанови конкурентоспособността си, Германия в крайна сметка трябва да харчи повече. Само за да настигне другите развити икономики, страната ще трябва да увеличи годишните инвестиции в инфраструктура и други обществени блага с около една трета до 160 млрд. евро, според Bloomberg Economics. Това е увеличение, равняващо се на повече от 1 % от БВП.
„Стабилността на германската икономическа система, каквато я познаваме от десетилетия, се разпада“, заяви главният изпълнителен директор Мигел Лопес. „Няма съмнение, че е необходимо да се действа сега.“
dnes.bg
