От конституционна гледна точка най-чисто би било, макар и формално, парламентът да изрази своята воля по предложението на президента за референдум. Ако тя беше изразена така, както следва още след постъпване на предложението, българските институции щяха да дадат официален сигнал към европейските какво е тяхното мнение. Това каза конституционният съдия проф. Янаки Стоилов в предаването "Говори сега" по БНТ.
Решението на Конституционния съд е тълкувателно. „С отклоняването на искането на президента се постигнаха две неща - да се отклони самата дискусия по отношение на влизането на България в еврозоната още от началото на следващата година и да не се приеме акт на парламента, какъвто и да е той, за да не може да се допусне евентуалното му обжалване пред КС, тъй като по Конституция съдът упражнява контрол върху законите и решенията на Народното събрание.
Големият въпрос, който трябва да бъде поставен, според него е за отношението между право и политика. „Правото не бива да бъде отъждествявано с политиката. Конституционните юрисдикции, макар че са на границата между политиката и правото, все пак стоят от страната на правото. В конституционния процес не можем да оправдаваме вземането на едни юридически решения с общи политически мотиви. Правото е необходимо, за да могат различните хора, организации, групи в парламента да поддържат дори противоположни политически позиции. Те трябва да осъзнаят, че имат общ интерес да го правят по едно и също право, защото само ако то действа такова, каквото е заложено, те могат да бъдат сигурни, че независимо от коя страна се намират, има установен ред, принципи и норми", коментира Янаки Стоилов.
БНТ, „Говори сега"
