Д-р Иван Несторов: Борбата за повишаване на детския имунитет на всяка цена е погрешна родителска практика

https://mreja.bg/novini/d-r-ivan-nestorov-borbata-za-povishavane-na-detskiya-imunitet-na-vsyaka-cena-e-pogreshna-roditelska-praktika/93523 Mreja.bg
Д-р Иван Несторов: Борбата за повишаване на детския имунитет на всяка цена е погрешна родителска практика


Д-р Иван Несторов, специалист по детски болести, лекар хомеопат, създател и директор на ЦОПХ – Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия, www.homeopath.bg

- Д-р Несторов, всяка есен сякаш преминава под едно и също мото: как да повишим имунитета, за да не боледуваме? Какви съвети давате на своите пациенти в това отношение?

- Действително всяка година в началото на есенно-зимния период, пациентите, особено родителите на малки деца, идват в кабинета с все същите тревоги и въпроси: какво е най-доброто средство за повишаване на имунитета, как детето ми да боледува по-малко или, още по-добре, ако може есента и зимата да преминат без никакви болести? Макар и да звучат банално, те показват една повишена тревожност, като обичайно родителите са далеч по-обезпокоени от самото дете. И точно тази прекомерна тяхна загриженост води по-скоро до проблеми, отколкото да носи някакви плюсове.

На първо място е добре да се запитаме: трябва ли изобщо да повишаваме имунитета на детето? Често пъти това е грешка, която родителите допускат, тъй като започват да дават всякакви средства за подпомагане на имунитета, всичко, за което са чули или пък прочели в интернет. Започват да го водят от лекар на лекар, изобщо опитват се да предотвратят на всяка цена естествените за сезона прояви на вирусни инфекции.

Нормално е през първите си години, особено децата посещаващи ясла или градина, да се разболяват, дори и няколко пъти в годината. Важното е как протичат тези заболявания в острата си фаза, как върви реконвалесцентният (възстановителният) период, колко често настъпват усложнения. През това своеобразно „начално училище по имунитет”, минаваме всички, дори и тези от нас които не са посещавали детски заведения. Не бива при всяко кихане и хрема да се тича на лекар или постоянно да се рови в интернет в търсене на лекарството-панацея, защото такова няма. Подобна свръхтревожност буквално нагнетява атмосферата у дома, а психо-емоционалният климат е много важен за детското здраве. Едно дете не бива да да живее и расте в атмосфера на постоянна несигурност, с усещането „аз съм вечно болен”. Семейството трябва да му дава усещане за сигурност и стабилност, особено когато боледува.

Да, имунитетът зависи от изключително много фактори, но в същото време има много лесни и прости стъпки, които трябва да предприемем, за да сме здрави. Но за съжаление те искат време! Не можем да осигурим добър имунитет едноактно, така, както купуваме учебници в началото на учебната година. За имунитета и неговата реактивност трябва да се грижим постоянно, през всеки сезон и през целия живот! Правилно хранене, добър сън, много движение и спорт плюс слънце, въздух и вода – това са най-важните неща, които трябва да осигурим на децата си. И, разбира се, по-малко стрес.

- И все пак, как да се подготвим за предизвикателствата на сезона, особено ако сме изложени на неблагоприятни фактори за защитата на организма?

- Доверете се на лекаря и следвайте неговите съвети. Негова работа е да прецени каква е имунологичната реактивност на детето (или на възрастния) и дали наистина се нуждае от медикаменти за нейното подпомагане? Кои да са те и по какъв начин му влияят? Защото детето не е кошче - да хвърляме в него всичко това, което знаем. Имунитетът е една изключително интелигентна саморегулираща се система, който ще се справи с всичко, стига ние да не му пречим! При условие, разбира се, имунологичната реактивност да не е нарушена поради ред причини: вродени заболявания и/или хронични страдания, прием на медикаменти повлияващи активността му; външни фактори - като неправилно хранене, лоши условия на живот (социални, битови), лош психо-емоционален климат и т.н.

Ако се налагат допълнителни мерки, добре е да използваме „тежката артилерия” на съвременната фармацевтика само тогава, когато наистина е нужна.

И тук е ролята на комплементарните методи в медицината, сред които и хомеопатията, която дава изключително добри резултати. Хомеопатичните медикаменти са с доказана ефективност вече повече от две столетия. Ако пациентът не е консултиран от лекар хомеопат, който да му е предписал индивидуална терапия (т. нар. теренна терапия), то може да се използват и комплексните хомеопатични медикаменти (специалитети), които се намират във всяка аптека. Такива са например Имунокинд и Инфлуцид, които подпомагат защитата на организма не само срещу сезонните вирусни инфекции, а като цяло допринасят за изграждане на нормален имунологичен отговор.

Голямо предимство на хомеопатичните медикаменти е, че са подходящи за цялото семейство, включително за малки деца, бременни и кърмещи жени, хора с хронични заболявания, които често са полимедикирани. Те могат да се прилагат за продължителен период от време, без опасност от привикване или нежелани странични ефекти, включително успоредно с всеки друг вид профилактика или лечение. Приемът на Имунокинд е 3х1 табл. на ден за 1-3 месеца. А Инфлуцид, приеман профилактично 3х1 табл. дневно през есеннно-зимния сезон предпазва от грип и баналните вирусни заболявания, което е доказано с клинични проучвания.

Много е важно да осигурим правилните условия за растеж и развитие на едно дете. Нека никога не забравяме, че всяка терапия, която прилагаме, е с ефект върху неговата имунологична реактивност, върху метаболитните процеси и т.н. Хомеопатичното лечение дава възможност на организма да се справи по-добре, както в острата фаза на болестта, така и да осигури много добра профилактика върху заболеваемостта на пациента и през следващите години в живота му. В работата си винаги се водя от постулата: „ Добър педиатър – спокойни старини!“ Днес виждаме колко чести са социално значимите болести: метаболитен синдром, сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания, бърнаут синдром и др. Затова ролята ни като педиатри е изключително важна в бъдеще – за следващите поколения. Отговорността за нашите малки наследници е споделена отговорност - между лекаря и семейството. Тази отговорност е тежка и резултатът от работата ни е пряко зависим както от квалификацията на педиатъра, така и от доброто сътрудничество и изграденото доверие между него и родителите.

Източник: https:www.24chasa.bg


С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.