Реставратори влязоха в утробата на скулптурата и откриха, че е изградена от 53, а не от 28 части, както се смяташе досега
Фигурата е в много по-добро състояние, отколкото се очакваше - корозията не е нанесла големи поражения
Екскурзоводите на връх Шипка в движение коригират беседите си и вместо за досегашните 28 тона вече разказват на туристите, че бронзовата фигура на лъва от северната страна на Паметника на свободата тежи 12 тона, а заедно с носещата конструкция вътре - около 14-15.
Гордият шипченски лъв “отслабна” наполовина след началото на ремонта на фигурата, който още продължава насред Балкана.
Реставратори влязоха в утробата на скулптурата и откриха, че тя е изградена от 53, а не от 28 части, както се смяташе досега. Върху всяко от парчетата от вътрешната страна с блажна боя било изписано теглото му. Общият сбор е около 12 тона.
Това разказа директорът на националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” в Казанлък Чавдар Ангелов. Той, а и негови подчинени нямат представа откъде във времето се е появило твърдението, че лъвът тежи 28 тона. В музея нямали документи за това, въпросните 28 тона идвали от предишни техни колеги и това тегло се приемало на доверие - като аксиома.
През 1986 г. предприемачът Пеньо Атанасов, по прякор Бомбето, който завършва строителството на Паметника на свободата, говори пред медии за паметника, но не и за теглото на лъва.
Бай Пеньо
акцентира на
това, че фигурата
е дълга 8 метра
За тегло на лъва, но от 25 тона, говори в свое интервю 85-годишният днес бивш училищен директор Христо Гъдев от град Шипка, чийто баща, също Христо, навремето е спечелил търг и е сглобил и монтирал върху снагата на монумента фигурата на лъва.
“24 часа” се срещна с него в дома му в Шипка.
“И аз не зная защо съм казал това число. Но съм склонен да вярвам за тези 12 тона, тъй като фигурата на лъва е отлята на парчета във Военния арсенал в София. Авторите на проекта Кирил Шиваров и Александър Андреев първо направили фигурата от гипс, след това с трион я разрязали на парчета.
Леярите са
изработили лъва
парче по парче
Убеден съм, че според договорката им е плащано на килограм отливка, поради което те педантично са отбелязали с боя кое парче колко тежи”, казва Гъдев.
Той е роден през 1933-а - година преди паметникът на бъде тържествено осветен. Баща му разказвал, че докарали на парчета лъва до върха, а там сглобили фигурата като огромен пространствен пъзел върху носещата конструкция. Нямало заварки, ползвали само анкерни болтове. До мястото му над северния вход на паметника вдигали бронзовите отливки с помощта на лебедки.
Никак не било случайно, че тъкмо занаятчията от Шипка Христо Гъдев спечелил търга за сглобяването на лъва. Той бил ножар, дори ходил в Солинген, Германия, за да види на място как правят там прочутите си ножове.
В Шипка мъжът бил известен с интереса си към техническите новости. Сам си построил юзина, като използвал силата на водата от планината. С електричеството от нея осветил работилницата си и дори успявал да прожектира неми филми в читалището. Доусъвършенствал занаята си, докато бил 2 години във френски плен по време на Първата световна война.
Още един факт подсказва, че може би наистина лъвът е бил по-лек, отколкото се е смятало доскоро. Първоначално идеята била той да бъде монтиран върху самия паметник. Строителите обясняват, че когато направили макет на целия обект, се оказало, че в тези си размери фигурата ще се губи, ако се остави на върха.
За да се вижда добре, трябвало да прибавят още 8 метра над сегашната височина на монумента от 31,5 метра, коетобило невъзможно. Затова и я поставили над северния вход на Паметника на свободата. С днешна дата се предполага, че
ако лъвът тежи
28 тона, може би
паметникът под
него трудно би
издържал
на такава тежест.
Когато монтирали лъва, майсторите предвидили възможността да се влиза в утробата му, като оставили отвън на една от плочите до левия хълбок на животното болтове, които се отвиват и тя се вдига. Тъкмо оттам сега реставраторите проникнали в скулптурата. След това я затворили по същия начин.
Чавдар Ангелов няма представа откога човек не е влизал в утробата на шипченския лъв. Известно е, че последният ремонт на фигурата преди сегашния е правен през 1991 г. от реставратора Стефан Тъпанов. Неговият баща Христо, дългогодишен служител на музея “Шипка-Бузлуджа”, си спомня, че тогава не са отваряли фигурата и не са влизали вътре.
“Тогава синът ми предупреди, че ремонтът е козметичен, нямахме възможност за по-сериозен. Фугите между отделните парчета бяха изронени и ги запълнихме с полиестерна смола, примесена с калаен прах и графит.
Почистихме и самата фигура, защото по-рано някой я бе боядисал с черна блажна боя. Помня, че пробихме две малки дупчици отдолу на корема на лъва и оттам изтече ръждива вода”, разказа Христо Тъпанов. Той също живее в град Шипка. С Христо Гъдев били набори, съученици и дори в училище седели на един чин.
Преди 28 г. установили, че от площадката, върху която е лъвът, капе вода над северния вход. Затова я обшили с медна ламарина.
Сегашният ремонт показал, че фигурата на лъва е в много по-добро състояние, отколкото се е смятало първоначално. Корозията не била нанесла големи поражения, нямало проблеми и с носещата конструкция вътре.
“Направихме обществена поръчка за консервационно-реставрационните работи на лъва на стойнос
111 хил. лева,
събрани
от дарения
Ремонтът обаче ще бъде по-евтин и ще се спестят пари, защото някои от предвидените работи по скулптурата не се налагат”, твърди директорът Ангелов.
За да работят спокойно, работниците направили скеле около фигурата, като било много важно да го вдигнат така, че да не го закрепят за снагата на монумента, за да не я повредят.
За да се предпазят от ръжда, вътрешните части на отливките са обработени с химикали, направено е и префугиране между сегментите на фигурата. Предстои тя да бъде тонирана и намазана отвън с препарат, чийто тънък слой щя я
предпазва от
суровите
атмосферни
условия високо
в планината
Въпреки ремонта достъпът на туристи в самия паметник бе прекратен само за 3 дни през юни, а вече се влиза свободно. Работата по лъва няма да попречи и на тържествата по случай 142-годишнината на августовските боеве на върха, чиято кулминация тази година е на 24 август.
“Според договора с изпълнителите, които са от Пловдив, работата трябва да завърши на 1 септември. Няма да позволя да се бърза и тя да се претупа заради тържествата”, уверява Чавдар Ангелов.
Той вече подготвя и целия Паметник на свободата за сериозен ремонт. През миналата година светинята бе нанесена върху кадастралната карта и бе снабдена с акт за публична държавна собственост. Такъв акт монументът досега нямаше, макар че още през 1934 г. инициативният комитет за неговото изграждане го дарява на тогавашното Министерство на войната заедно с 1180 декара прилежаща територия.
Тогава стана ясно, че данъчната оценка на паметника е 147 хил. лева.
От април т.г.
Паметникът на
свободата вече
има и технически
паспорт
По закон всяка една сграда или паметник трябва да притежава такъв паспорт, но истината е, че строените преди повече от 40 г. или нямат, или документацията им е непълна.
“Това са все задължителни стъпки към изготвянето на инвестиционен проект за цялостна реставрационно-ремонтна дейност на съоръжението, от каквато то се нуждае”, коментира още Чавдар Ангелов.
Докато не бъде готов този проект, никой не може да каже колко би струвал бъдещият ремонт.
“Но аз съм оптимист, че държавата ще ни помогне, след като даде пример за това, като през тази пролет отпусна пари за ремонта на кораба “Радецки”, също национална светиня”, не крие директорът на музея “Шипка-Бузлуджа” в Казанлък.
Източник: https:www.24chasa.bg
