Темата не е нова и вече се правят опити, но практическото ѝ приложение в момента не е възможно за много сектори на икономиката
Това каза бившият социален министър Христина Христова в предаването „Денят започва" по БНТ.
Тя подчерта, че много производствени процеси изискват постоянна работа, а дистанционният режим не може да замени физическото присъствие навсякъде. Поколението Z предпочита гъвкаво работно време и дистанционна работа, което също трябва да се вземе предвид, но това не може да бъде универсално решение.
По темата за минималната работна заплата (МРЗ) и нейното обвързване със средната за страната, Христова изрази притеснения от изкривяванията на пазара на труда.
"Две години сме в състояние на много порочно приемане на европейското законодателство, откакто включихме текст в Кодекса на труда, който казва МРЗ да бъде 50% от СРЗ. Не постъпихме правилно, като приехме тази европейска директива. Мисля, че това изкривяване вече дава негативни ефекти", уточни Христова.
Според председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев ако искаме да поддържаме стандарта ди на живот, трябва да работите повече, а не по-малко", добави Васил Велев.
Той допълни, че увеличаването на производителността е ключово, но ако се намалят работните дни, общият обем производство също ще спадне, което води до загуба на конкурентоспособност.
Васил Велев предупреди за възможни икономически последици от необоснованото увеличение на бюджетните заплати. "Бюджетните заплати растат, при условие, че икономиката стагнира. Накрая става катастрофа, както в Румъния, във Франция. Въведохме вечен двигател - качваме бюджетните заплати със заеми, оттам се качва и средната заплата за страната, оттам и минималната, без значение какво се случва с икономиката", коментира той.
