Изгаря вагонната фабрика край Подуяне, щетите са за 30 млн. лв.
Когато се коментират трагедиите по железопътната мрежа на България, обикновено акцентът пада върху авариите и катастрофите. Това е обяснимо, тъй като от началото на ХХ век те зачестяват и са неизменен спътник в трафика на влаковите композиции.
Но заедно с тези злополуки се случват и нестандартни бедствия на железопътните гари. Най-мащабните са в София.
Към 22 часа на 23 декември 1926 г. на централната столична жп гара пристига пътнически влак. От него слизат стотина души и търсят превозни средства за града.
Изведнъж страшен взрив разтърсва гарата и сградите около нея. Експлозията засяга централната част на гаровата постройка, която е дълга 96 м и широка 12 м.
Там се помещават всички работни канцеларии и стаите на дежурния персонал. Врати и прозорци изхвърчат на перона. Настъпва паника. Всички са в недоумение.
Започват спасителни действия. Изпод развалините се извличат ранени, които надават писъци.
Най-тежко е засегнат
помощник-началникът
на гарата
Димитър Попов. В безсъзнание, той е откаран в болницата на Червения кръст. Състоянието му е тежко, но не безнадеждно. По-леко ранени са още 5-има железничари, които са настанени в близката Климентинска болница. За щастие пътниците вече са се изтеглили. Стражари от Седми полицейски участък обграждат района. Пожарната команда пристига незабавно и се насочва към мястото на произшествието. Картината е грозна.
Петнадесетина минути след експлозията на гарата идват министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев, директорът на железниците, прокурор и други длъжностни лица.
Всички се питат на какво се дължи взривът - дали е нещастно стечение на обстоятелствата, или е престъпен атентат. Щателният оглед установява, че произшествието е предизвикано от светилната газ, с която се захранват лампите по цялата гара. Тръбата минава под стаята, от която се управляват автоматичните стрелки. Разпитът на служителите потвърждава това предположение. Всички си спомнят, че преди взрива са усетили странна миризма.
Следствието констатира, че тръбата е спукана. Това се оказва фатално и предизвиква трагедията. Газта прониква в помещенията и се напластява, тъй като вратите са плътно затворени. Необходим е само запалител и той се появява.
В дежурната стая влиза началникът на влака, който трябва да отпътува за Пловдив, за да се разпише в служебната книга. Той носи работещ газов фенер, с който се проверяват композираните влакове.
Началникът на влака е постъпил наскоро на работа и е крайно неопитен. В един момент му хрумва да провери дали във фенерчето има достатъчно фитил и повдига неговото стъкло. Пламъкът моментално възпламенява натрупалата се в помещението газ и предизвиква нещастието.
На следващия ден специална техническа комисия от инженери и началници на службите по железниците окончателно потвърждава причините за експлозията. Те не се разминават с първоначалните прогнози.
Обсъждат се и превантивни мерки, които трябва да се предприемат, за да се избегнат в бъдеще подобни трагедии.
Започва разчистване на отломките от разрушенията. Ранените постепенно се възстановяват и няма опасност за живота им.
Взривът на Централната жп гара не внася смущения в движението на влаковете. На следващия ден всички заминават по разписание. Сред пътниците обаче се забелязва известно напрежение. Когато излизат на перона, те обръщат смутено погледи на различни страни, а в очите им се чете боязън, че могат да станат жертва на евентуална нещастна ситуация.
4 месеца и половина по-рано
друга железопътна
злополука стряска
софиянци
Това става в късния следобед на 3 август 1926 г. До околовръстната линия за Арсенала в Подуяне, в подножието на Редута и в съседство с казармите на крепостния батальон се намира Първата българска вагонна фабрика.
Индустриалното предприятие заема важно място в осигуряването на железопътния транспорт и въобще в икономическата структура на столицата. То е единствено по рода си в страната. Принадлежи на частно акционерно дружество.
Представлява обширно помещение, в по-голямата си част паянтово. Тук се докарват бракувани вагони, за да се поднови тяхната дървена обвивка и да се поправи желязната им конструкция. По време на работата на определени места се палят огньове, необходими за загряване на металните части и пробиване на дупки в тях.
На посочената дата вътре има 70 изцяло ремонтирани вагона, които изглеждат като нови. Но всекидневният професионален ритъм е нарушен от непредвидена беда.
След приключването на трудовия ден работниците се отправят към близката барака, където касиер им изплаща заплатите за юни. Към 18 часа последните получават възнаграждението и се отправят към домовете си.
Двама от тях случайно се обръщат към фабричното здание и забелязват през един от прозорците да излиза пушек. Веднага се досещат, че вероятно някой от огньовете е забравен незагасен и поради множеството леснозапалими предмети наоколо е избухнал пожар.
И наистина сградата е пълна с чамови дъски, туби с безир, кутии с лакове и блажни бои. Тя започва да гори като насмолена факла и за 3-4 минути е обхваната от огнените езици.
Работниците се връщат и с голи ръце се опитват да предотвратят бедствието. Касиерът алармира пожарната команда. На помощ се притичват и преминаващи граждани, които също се мъчат безуспешно да помогнат за потушаването на стихията. По неясни причини във водопровода липсва вода. Това принуждава някои да носят вода с кофи от близките кладенци. Скоро пристигат и огнеборците. Те разполагат 14 помпи от всички страни, но са в безизходица и нищо не могат да направят.
В същото време по линията се движи товарен влак, който е спрян от грамадните пламъци. Водата от локомотива се използва за пускане в движение на още 4 помпи.
По нареждане на командира на пожарната Захарчук от Централната жп гара са изискани локомотиви с вода, които поетапно започват да пристигат. Но вече е много късно.
Нищо не може да спаси зданието. Целият покрив се сгромолясва, а стените се накланят на различни страни. Пометени са и прилежащите едноетажни постройки, където се намират канцелариите и стаите на обслужващия персонал и работниците.
В този момент
се появява
нова опасност
Около фабриката има складиран обемен дървен материал и огнена искра подпалва дъсчена пирамида, която мигновено изгаря. Пламъкът се предава на съседните палета. Но за радост част от сеирджиите се намесват и успяват да преместят надалеч запалителните вещи.
Към 20 часа общите усилия на пожарникарите, жителите на близките квартали и малцината войници дават резултат. Пожарът е локализиран и съседните постройки са вън от опасност. Успокоителното е, че няма човешки жертви.
Единственият пострадал е работник руски емигрант. По време на огъня той е измъкнат полузадушен от помещението. На помощ се притичват фелдшерът на пожарната и неколцина граждани, които с плесници и изкуствено дишане успяват да го свестят и върнат към живота.
Загубите от бедствието са огромни. Фабриката е изцяло унищожена. Ремонтираните вагони, всеки с цена 150 хил. лева, са негодни за ползване. Щетите са между 25 и 30 милиона лева. Част от тях се покриват от застраховки.
Предприето е следствие за установяване на причините от пожара. Първоначалното мнение е, че той е предизвикан умишлено. Съмненията съм към работници, уволнени през последните дни от управлението на дружеството. Някои от тях са арестувани, но скоро са освободени поради липса на доказателства.
В крайна сметка се налага становището, че предизвикването на огнената стихия трябва да се отдаде на случайността.
Източник: https:www.24chasa.bg
