Докато разглеждала светите места в Йерусалим, спазвала традицията и носела кърпа на главата си
Да посетиш Йерусалим и земите, по които някога е ходил Исус Христос, е мечта на милиони християни по целия свят, включително и на актрисата Деси Бакърджиева. Преди няколко месеца тя посети Израел с дъщеря си Анна Мария. “Полетът беше директен и след 4-5 часа вече се приближавахме до стените на древен Йерусалим - свещено място за трите основни религии в света”, казва актрисата.
“В библейско време там се е влизало през четири порти, по една за всяка страна на града. След преустройство през XVI в. били съградени 6 входа, като старите били запазени, но зазидани. В днешно време в стените на града има 11 порти, от които действащи са само 8. Най-известната от всички е Златната порта, която от векове е затворена”, разказва Бакърджиева.
За разлика от повечето туристи тя и дъщеря ѝ минали през Портата на Дамаск, а не през Портата Яфа, която е съвсем близо и до Божи гроб.
“По уличките
на Йерусалим
миришеше
на топъл хляб,
сушено месо,
подправки и
благоуханни
масла”,
спомня си тя. “Сергиите бяха отворили и базарът приличаше на разноцветна черга, която постоянно променяше цветовете си, навсякъде се чуваха подвикванията на продавачите, говор на различни езици и музика”, допълва актрисата.
Много поклонници пристигат в Йерусалим, за да следват Пътя на страданието, извървян от Исус Христос. Той започва в мюсюлманския квартал, минава през 14-те спирки на кръста и завършва в Църквата на Божи гроб. “Влязохме в първото ѝ помещение - преддверието на параклиса. Тук има олтар с вграден в него къс от камъка, закривал гробницата на Исус. През една много ниска врата се стига до второто помещение, където е покритата с мраморни плочи гробница. След секунди на мълчание и молитва се усеща благоговение и хармония”, казва Бакърджиева.
Втория ден от пътуването посетили улицата на Гръцката патриаршия. Оттам актрисата и дъщеря ѝ трябвало да вземат свидетелство за поклонничество - доказателство, че са посетили Божи гроб. “Дадоха ни един голям чаршаф, който отецът сгъна прилежно и каза, че е написан на гръцки”, обяснява актрисата.
Стената на плача била следващата им спирка, където се отправят към сектора за жени.
Стената на плача е вторият храм в града. Той е бил разрушен през I век и след като евреите са изгонени от светия град, те идвали и плачели с часове на стената, за да ги пуснат обратно. Оттам идва и името ѝ. Цялата стена е изпълнена с листчета с желания. Вярва се, че юдейският бог разбира молитвите на всеки”, обяснява Бакърджиева.
Тя допълва, че, за да видиш Стената на плача, трябва да си облечен подходящо. За жените е задължително да носят кърпа или воал на главата, а мъжете - кепе. “Затова аз и дъщеря ми през целия престой в града ходехме с кърпи на главите”, казва актрисата.
Заедно с дъщеря си минали по тясна и крива уличка, свързваща крепостта Антония с църквата “Възкресение Христово”. “Стигнахме чак до колоните на пазара. Това според преданията и библейските разкази е
мястото, където
Христос е
изгонил
търговците
от храма,
защото са осквернявали вярата и са го превърнали “в разбойнически вертеп”.
На следващия ден с Анна Мария се отправили към Гетсиманската градина. На път към нея влезли в църквата на св. Стефан, която е и негово лобно място. “Владиката ни посрещна и разказа истории от живота на светеца”, спомня си Бакърджиева. “На арамейски думата “гетсиман” означава “маслинова преса”.
“Исус отишъл в градината през нощта, когато Юда го предал. Там той се молил и страдал за греховете на човечеството, докато неговите ученици спели”, припомня Библията Бакърджиева.
Днес в Гетсиманската градина има маслинови дървета и е запазен камъкът, където се е молил Христос.
“Според мнозина гробът на Дева Мария е в планината Коресос над град Ефес, в противовес на други твърдения - Дева Мария е починала и погребана в близост до Гетсиманската градина. Пренасянето на мощите от Ефес в Йерусалим е било истинско изпитание. Гробът на Светата Дева е до нейните родители. Каменните стени на църквата са обсипани с кандила и икони, навсякъде е сумрак”, казва Бакърджиева.
Заедно с дъщеря си изкачват 336-те стъпала, за да видят камъка, изобразяващ стъпалото на Исус. “Светлината се прокрадваше през малките отвори, но в 12 часа лъчите на слънцето попадат точно върху камъка. Усещането е, сякаш чудото се случва отново. На връщане седнахме в градината на манастира пред параклиса, където имаше и българска монахиня”, спомня си актрисата.
Последния ден преминават границата с Палестина. Стигат до пустинята, в която се намира най-старото до днес обитавано монашеско средище в светите земи - “Св. Сава”. “На 14 км от Витлеем великолепният манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво море”, уточнява Бакърджиева.
“Не ни допуснаха да влезем, но един
възрастен монах
излезе на портата
и след като ни
помаза,
разказа, че в пустинята Рува при Мъртво море някога св. Евтимий Велики устроил малка църква върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго преустроил това място в крепостен манастир. В него приели монашество и се подвизавали преподобните Талалей и Стефан Саваит. Изворът в центъра на манастира до днес се смята, че е лековит и водата му се води свещена”, обяснява актрисата.
След манастира се отправят към църквата на площад “Мангер”. “Вратата на храма е ниска, за да може всеки посетител, влизайки в това свещено място, да се поклони”, казва Бакърджиева. Точно под централната част на църквата се намира пещерата Рождество Христово. “Там в сребърен обков е поставена звезда, с която е отбелязано мястото на рождението на Спасителя. Незнайно защо, имаше само десетина души и спокойно можехме с дъщеря ми да разгледаме святото място и да се поклоним. Свещеник държеше кутия за дарения и миро, с което ни помаза, и ни подари по една малка икона”, спомня си актрисата.
“С това разходката ни по Божиите места приключи, беше време да се прибираме в Йерусалим. Вечерта спах дълго и непробудно, както никога досега. Въпреки интересните места и многото емоции вече нетърпеливо очаквахме да се приберем вкъщи, защото по-хубаво от България няма”, категорична е Бакърджиева.
Източник: https:www.24chasa.bg
