За тъмното минало и розовото настояще – трилърът „Заключени спомени” на Даниела Георгиева

https://mreja.bg/komentar/za-tamnoto-minalo-i-rozovoto-nastoyashte-trilarat-zaklyucheni-spomeni-na-daniela-georgieva/78496 Mreja.bg
За тъмното минало и розовото настояще – трилърът „Заключени спомени” на Даниела Георгиева


Дълбоко заровени тайни се крият в миналото на младата Исабел. Те ще намерят пътя си обратно към нея, за да разбият на пух и прах розовия й свят, на страниците на дебютния роман на младата Даниела Георгиева – „Заключени спомени” (ИК „Сиела”). Премиерата на трилъра е на 11 юли (четвъртък) от 18:30 часа в Dada Cultural bar.

Летният дебют за усмихнатата Даниела Георгиева, чийто първи роман излиза на 11 юли, ще ни поведе из мрачното минало на едно красиво момиче, което отчаяно се опитва да върне паметта си, а докато го прави, открива, че наглед съвършеният ѝ живот е една огромна лъжа.

Привидно Исабел има всичко на този свят – грижовни родители, които не се месят в живота й, верен приятел, който е готов да скочи в огъня за нея и един особено красив мъж от добро семейство до себе си. Както често се случва в живота обаче, нещата не са точно такива, каквито изглеждат. Тежък инцидент, който момичето преживява преди години, е причината Исабел да страда от амнезия и да не помни абсолютно нищо от живота си преди него. Сега тя живее в света, в който се е събудила на болнично легло след инцидента – свят, в който е трябвало да научи отново кои са хората, на които може да разчита. Свят, който добрият й приятел, семейството й и нейният любим са изградили за нея. Също така свят, в който някогашното й хоби – рисуването, което й е носило толкова много щастие и утеха – също е почти забравено.

Когато отново хваща четката, нещо скрито дълбоко в ума и душата на Исабел започва да движи ръката ѝ. Заключените спомени са там и трескаво търсят начин да излязат. Сега тези грижливо и дълбоко заровени тайни заплашват да разрушат нейното настояще. А дали то не е просто една огромна лъжа? Колко опасна може да бъде илюзията за щастие? А дали понякога не е по-добре просто да не закачаме миналото?

Отговорите търси Даниела Георгиева в трилъра „Заключени спомени”.

Даниела Георгиева е родом от София. Завършва специалностите „Социална педагогика” в СУ „Климент Охридски” и „Психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност” в Академия на МВР. От малка е привлечена от по-творчески и креативни дейности, затова в момента се занимава с интериорен дизайн. „Заключени спомени” е дебютната й книга.

Премиерата на „Заключени спомени” е на 11 юли (четвъртък) от 18:30 часа в столичния Dada Cultural bar (ул. „Георги Бенковски” 10). Романът ще представят редакторът Ваня Майсторска и авторката Даниела Георгиева.

Откъс от „Заключени спомени“, Даниела Георгиева

Наближаваше Коледа. Този следобед Исабел и Максим имаха уговорка да обядват в скъп ресторант с нейните ро¬дители. Тя се колебаеше дали да не отмени срещата, защото беше настинала и не се чувстваше добре, но Добринка и Слав щяха да се разочароват – обичаха такива места, с екзалтацията на плебеи, получили неочаквано благоволение свише. Исабел бе готова на всичко, за да им угоди, имаше неосъзната зависимост от тяхното одобрение. Винаги бе имала само тях. Когато я изписаха от болницата, никой друг не дойде да я види. Каквито и приятели да беше имала, те вече не представляваха част от живота й.

Исабел извика на Максим, че е готова и може да тръгват.

Празниците я изпълваха с щастие. Усмихнатите лица наоколо, радостните викове на децата, украсените и оживени улици на града, суетнята около избирането на подаръци – всичко това я изваждаше от меланхоличните състояния, в които пребиваваше обичайно.

Докато пътуваха към ресторанта с такси, Максим я наблюдаваше скришом. Беше истински влюбен в тази млада жена, но в последно време усещаше как губи почва под краката си. Молеше се никога да не настъпи денят, в който тя ще научи истината. Опасяваше се от мисълта, че годеницата му щеше да си тръгне, когато лъжите излязат на бял свят. Беше му вярна, предана, в това съмение нямаше. Но светът им вероятно щеше да рухне, ако Исабел научеше, че нищо не е такова, каквото изглежда...

За времето, през което заживяха заедно, се постара да я спечели. Грижовността и всеотдайността му бяха причината Исабел да се привърже към него. Имаше способността да я кара да се чувства като истинска дама. Отваряше вратата пред нея, отдръпваше й стола при сядане на маса, завиваше я внимателно, когато заспиваше пред телевизора. Напомняше й с думи и ласки колко е красива, нежна, страстна. Осигуряваше й стабилност и безопасност. Младият мъж привличаше погледите на жените, но за него съществуваше единствено тя.

Ресторантът бе пълен, но Добринка ги видя още щом влязоха, и дискретно помаха с ръка. Мъжът до нея – висок и едър, с прошарена коса и гладко избръснато лице – беше бащата на Исабел. Около тъмнокафявите му очи се бяха образували нови бръчици, издаващи угриженост. Дъщеря му го погледна притеснена. Последния път, когато се видяха, той беше по-жизнерадостен и ведър. Добринка седеше до него в поза на изкуствена сдържаност, каквато предполагаше, че изисква класата на заведението. Косата й бе вдигната високо и стегната в кок, облечена бе в костюм като за бизнес среща, изключително спретната и представителна. Сините й очи строго шареха, сякаш се оглеждаше за още някого. За разлика от Слав нейното лице беше опънато, без видими белези от годините. Очите и косата си младата жена бе наследила от своята майка. Двете обаче изглеждаха коренно различни – Исабел беше естествена, лишена от студенината, витаеща около изтънчената по-възрастна дама.

Поредната козметична процедура бе изгладила следите от преживените трудности по лицето на Добринка. Между себе си и света тя бе вдигнала ледена стена. Исабел се вгледа в очите на майка си и се запита имало ли е някога топлина там, откъдето в момента навяваше хлад. Отмести поглед към баща си, чиито устни се изкривиха в гримаса, а после едва забележимо й намигна в знак на съучастничество.

– Скъпи мои, радвам се да ви видя – сдържано отрони майка й, докато я целуваше по бузата.

– Татко, майко... – върна последователно целувките Исабел.

Баща й се здрависа с Максим, потупвайки го по рамото. Харесваше младежа и го одобряваше за зет, защото имаше завидно положение в обществото, добро семейство, стабилни доходи и отлични перспективи. Можеше да осигури спокоен живот на дъщеря му.

– Сервитьорът очаква нашия избор – подкани ги Максим и разтвори менюто на страницата с аперитивите.

Източник: https:www.24chasa.bg


0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.