От миналия вторник в Европа се води дебат относно комплекта за оцеляване за 72 часа. Европейската комисия официално призовава гражданите в целия Европейски съюз да се подготвят за извънредни ситуации, като си осигурят запаси от стоки от първа необходимост. Това би им позволило да се справят без незабавна държавна помощ в продължение на поне три дни.
Посланието е недвусмислено: започнете подготовката си.
Въпреки реакцията на обществеността, липсват значими официални политически коментари. Правителствата до голяма степен запазват мълчание, макар че много от тях вече следват подхода, насърчаван от Брюксел.
Тревогата сред хората обаче продължава да расте, придружена от редица въпроси. Кои заплахи са достатъчно сериозни, за да накарат Европейската комисия да насърчава подготовката за извънредни ситуации? За какво точно се очаква европейците да се подготвят?
Война, кибератаки и бедствия: какво очаква Брюксел?
Според Брюксел, потенциалните извънредни ситуации включват война, мащабни кибератаки срещу критична инфраструктура, нова криза в общественото здравеопазване, сравнима с COVID-19, големи природни бедствия и асиметрични хибридни заплахи.
Остава обаче неяснота относно това кой би могъл да стои зад подобни заплахи, защо биха могли да възникнат и кога.
В обществения дебат навлезе и един още по-тревожен въпрос: възможно ли е европейските власти да разполагат с информация за предстояща заплаха, която не е оповестена пред обществото? Тези опасения станаха тема на разговор в домовете, на работните места и при социални срещи. За мнозина съобщението за "комплект за оцеляване" превърна вероятността от сериозна криза в част от ежедневието.
Някои хора се питат дали трябва незабавно да си набавят запаси за спешни случаи, докато други обмислят складирането на допълнителни количества храна и вода. Мнозина вече са потърсили подробни указания какво точно трябва да съдържа един такъв комплект.
Тревогата се засилва и от споменаванията за подготовка, която вече тече в Северна Европа.
По време на представянето си, Лабиб показа 32-странична брошура на шведското правителство, озаглавена "В случай на криза или война" - документ, създаден още преди настоящата инициатива на Европейската комисия. Еврокомисарят участва и в по-леко, рекламно видео, показващо съдържанието на чанта за спешни случаи, макар че този подход предизвика смесени реакции заради неформалния си тон.
Междувременно, скорошни събития допълнително засилиха общата атмосфера на несигурност.
Приблизително по времето, когато Лабиб изнасяше речта си, се появиха съобщения, че хакери разширяват кибератаките си срещу търговски хладилни системи в цяла Европа, което породи опасения за сигурността на веригите за доставка на храни.
Последваха и още смущения, след като заплахи за бомби засегнаха полети в Европа. Макар че в крайна сметка заплахите се оказаха фалшиви, те нарушиха въздушния транспорт и засегнаха 27 полета.
Тези инциденти допринесоха за един по-мащабен въпрос, който вълнува европейското общество: какво предстои?
Произход на стратегията на ЕС за готовност
Това не е първият път, в който Европейската комисия призовава гражданите да се подготвят за мащабни извънредни ситуации.
Първоначалната инициатива беше обявена на 26 март 2025 г., когато Брюксел представи своята "Стратегия за Съюз за готовност на ЕС" (EU Preparedness Union Strategy), изготвена въз основа на доклад на бившия президент на Финландия Саули Нинистьо. Тогава европейските домакинства бяха официално насърчени да поддържат достатъчни запаси, за да бъдат напълно самостоятелни в продължение на 72 часа в случай на природно бедствие, кибератака или геополитическа извънредна ситуация. Това съобщение предизвика критики от страна на тогавашния министър-председател на Унгария Виктор Орбан. В интервю за унгарското национално радио той постави под въпрос намеренията на Брюксел и определи предложението като нелепо.
Най-новото изявление, направено миналия вторник, потвърждава и разширява подхода на Комисията.
Лахбиб очерта четири приоритета: гарантиране, че домакинствата могат да бъдат самостоятелни в продължение на 72 часа; включване на обучение за готовност в училищните програми; създаване на подходящи условия за хора с увреждания; както и подобряване на обмена на надеждна информация между властите и гражданите.
Изборът на период от 72 часа не е случаен. Според специалисти по управление при извънредни ситуации, три дни се считат за критичен период, през който органите за гражданска защита трябва да възстановят комуникациите, да достигнат до засегнатите домакинства и да организират всеобхватна помощ след мащабно бедствие.
Пет сценария, пораждащи безпокойство
Въпреки че изявленията и стратегията за готовност на Комисията очертават широки категории риск, те предоставят оскъдна информация относно конкретни заплахи. Тази липса на прецизност създава благодатна почва за спекулации.
Когато властите не посочват точно къде може да възникне опасност, кога би могла да се материализира или кой би могъл да носи отговорност, несигурността поражда противоречиви тълкувания и различни възможни сценарии.
1. Русия и възможността за военна ескалация
Първият сценарий е свързан с Русия, която масово се разглежда като основната конвенционална военна заплаха за европейската сигурност. Все по-конфронтационната реторика на Москва и нейните неконвенционални действия - включително навлизането на дронове в европейското въздушно пространство - засилват опасенията.
Ключовият въпрос е дали европейските правителства разполагат с допълнителни разузнавателни данни, които да подсказват, че Русия подготвя по-сериозна ескалация. Спекулациите засягат и възможността за ядрен удар в Украйна, макар да няма доказателства за съществуването на конкретни планове или разузнавателна информация, които да подкрепят подобен сценарий.
2. Мащабна кибератака
Вторият сценарий включва все по-усъвършенствани кибератаки срещу национална и трансгранична инфраструктура. Те биха могли да бъдат насочени едновременно към отделни държави или към множество държави членки на ЕС, засягайки електроенергийните мрежи, доставките на гориво, водоснабдяването, телекомуникациите, банковия сектор, транспортните мрежи и веригите за доставки.
Макар че предишни киберинциденти са причинявали сериозни смущения, последиците до голяма степен са оставали ограничени. Въпреки това, нарастващата честота и обхват на атаките, в съчетание с все по-широкото използване на изкуствен интелект, променят средата на киберсигурността.
Едновременният срив на множество критично важни системи в различни европейски държави би могъл да доведе до непредсказуеми последици.
В годишния си доклад Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) предупреждава, че засилващата се зависимост от цифрови технологии значително разширява потенциалната повърхност за атаки.
Държавната администрация - която според цитираните данни представлява 32% от целите - е сред основните мишени, наред с инфраструктурата в секторите транспорт, енергетика и вериги за доставки. Компанията за киберсигурност Integrity360 също посочва, че атаките срещу веригите за доставки на софтуер стават все по-сложни - особено тези, свързани с геополитическо напрежение и хакерски групи, подкрепяни от държави.
Рейф Пилинг, анализатор в Sophos, заяви пред The Guardian, че скорошни атаки, засягащи хладилна инфраструктура, биха могли да бъдат демонстрация на възможностите на субект, свързан с определена държава. Националният център за киберсигурност на Обединеното кралство също предупреди, че до 2028 г. Китай, Русия и други държави вероятно ще използват редовно изкуствен интелект в киберпространството за постигане на геополитически цели.
3. Саботаж, хибридни заплахи и тероризъм
Третият сценарий засяга хибридните операции, по-специално саботажи, насочени срещу енергийни съоръжения, транспортна инфраструктура и други критични обекти.
Терористичните атаки са друг възможен повод за безпокойство. Службите за сигурност в цяла Европа остават бдителни по отношение на подобни заплахи, въпреки че конкретните разузнавателни данни, с които разполагат националните органи, не са публично известни.
Съчетанието от геополитическо напрежение, нововъзникващи технологии и уязвимости в критичната инфраструктура създава сложна среда за сигурност.
4. Мащабни природни бедствия
Четвъртият сценарий е свързан с тежки природни бедствия.
Тъй като Европа изпитва последиците от изменението на климата, правителствата все повече се фокусират върху превенцията, устойчивостта и готовността за действие при извънредни ситуации. Земетресенията, катастрофалните наводнения и големите горски пожари могат да имат опустошителни последици, макар че времето и мащабът на отделните събития не могат да бъдат надеждно предвидени дълго време предварително.
Поради това гарантирането, че гражданите могат да задоволят основните си нужди в началните етапи на подобни бедствия, е ключов елемент от планирането за извънредни ситуации.
5. Нова извънредна ситуация в областта на общественото здраве
Петият сценарий включва възможна бъдеща пандемия или мащабна криза в общественото здравеопазване. Опитът от COVID-19 разкри слабости в здравните системи, веригите за доставки и координацията при извънредни ситуации.
Развитието на биологичните изследвания, подпомагани от изкуствен интелект, също привлече внимание - включително съобщения от стартиращи компании относно лабораторното разработване на бактериофаги (вируси, които заразяват бактерии). Тези постижения обаче сами по себе си не доказват наличието на предстояща пандемична заплаха.
Въпреки това, неяснотата около изследователските програми в страни като Китай допринесе за по-широки опасения сред обществеността относно биологичните рискове.
Насоки, а не правно обвързващи задължения
В някои материали, отразяващи инициативата на Комисията, е пропуснато едно важно разграничение. Макар че рамката за готовност често е описвана като официална препоръка или директива, нейният правен статут е различен.
Европейската комисия публикува съобщение, озаглавено "Насоки относно готовността на населението в контекста на Стратегията на ЕС за съюз за готовност", придружено от пет работни документа. Съобщението на Комисията определя насоките на политиката, но не създава същите правни задължения, каквито произтичат от регламент на ЕС.
Официалната препоръка има по-голяма институционална тежест при обсъжданията с националните правителства, докато регламентът може да налага задължителни изисквания.
Инициативата за готовност попада в първата категория. Нейната цел е да насърчи държавите членки на ЕС и страните, участващи в съответните европейски механизми, да разработят мерки, съобразени с техните национални условия. Следователно насоките не са правно обвързващи. Вместо това те имат за цел да утвърдят култура на готовност в цяла Европа, като помагат на гражданите и общностите да бъдат по-добре информирани, по-добре оборудвани и по-способни да реагират при извънредни ситуации.
Северноевропейските държави вече са по-напред в това отношение
Готовността на населението е значително по-добре развита в Северна и Източна Европа, където възприеманата заплаха от страна на Русия отдавна определя планирането на националната сигурност.
Швеция разпространи подробна брошура за готовност при извънредни ситуации, в която се съветва домакинствата да поддържат запаси от питейна вода, високоенергийни храни, одеяла, средства за алтернативно отопление и радиоапарати, работещи с батерии. В Норвегия гражданите са насърчавани да разполагат с провизии за една седмица. Насоките включват също информация относно лекарства и таблетки с йод за употреба при специфични ядрени аварийни ситуации.
Германия препоръчва поддържането на запаси от храна и стоки от първа необходимост за десет дни, като същевременно се разглежда възможността мазета, гаражи и складови помещения да бъдат пригодени за използване като временни убежища.
Според данни, цитирани в дискусиите по темата, 17 европейски държави са издали подобни насоки.
Във Великобритания тригодишната информационна кампания за обществеността "Бъди готов" (Be Ready) има за цел да подобри способността на гражданите да реагират при сериозни инциденти, включително екстремни метеорологични явления, продължителни прекъсвания на електрозахранването, кибератаки и враждебни действия от страна на държави.
Подобни препоръки за готовност са въведени в 33 държави по света. Извън Европа това са Израел, Япония, Индия, Тайван, Филипините, Сингапур, Бразилия, Аржентина, Чили, Колумбия, Мексико, Канада, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Съединените щати също предоставят подробни насоки за готовност на населението чрез уебсайта Ready.gov, който е свързан с Министерството на вътрешната сигурност.
Той насърчава американците да поддържат запаси от стоки от първа необходимост, достатъчни за поне три дни.
Подземният град на Хелзинки: Наследство от Студената война
Един от най-мащабните примери за национална готовност за извънредни ситуации може да бъде открит във Финландия. Подземната инфраструктура на Хелзинки често се разглежда като модел за планиране на гражданската защита в Европа. Мрежата обхваща приблизително 447 километра тунели, подземни пространства и убежища, достигащи дълбочина до 90 метра. Над 500 съоръжения са проектирани така, че да могат да поберат до 900 000 души в случай на извънредна ситуация.
Тази система обаче не е скорошен отговор на настоящата геополитическа обстановка. Нейните корени са още от времето на Студената война, когато Финландия развива мащабна подготовка за гражданска отбрана. Страната поддържа подземни убежища, предназначени за защита на цивилното население по време на бомбардировки или евентуални ядрени инциденти. Освен това съществува национална система за снабдяване при извънредни ситуации, целяща да осигури непрекъснат достъп до стоки от първа необходимост по време на криза.
Много от подземните съоръжения в Хелзинки изпълняват обичайни функции в мирно време. Сред тях са подземният художествен музей "Амос Рекс", църква, търговски центрове, универсални магазини, както и плувен басейн, който може да бъде превърнат в ядрено убежище.
Как несигурността подхранва конспиративните теории?
Липсата на яснота относно естеството, мащаба и непосредствеността на потенциалните заплахи може бързо да превърне разбираемата загриженост в масово чувство за несигурност. Това е особено проблематично, когато реалните рискове за сигурността се преплитат с неоснователни твърдения и конспиративни теории. Инициативата за създаване на комплект за оцеляване за 72 часа вече стана част от няколко конкуриращи се наратива, разпространявани в интернет.
Един от най-известните е теорията за т.нар. "Голямо нулиране" (Great Reset), според която правителства и влиятелни икономически кръгове подготвят умишлен срив на критичната инфраструктура. Според тази неподкрепена с доказателства теза, координирани кибератаки биха могли да предизвикат мащабни прекъсвания, засягащи електрозахранването, интернет, разпределението на горива, доставките на храни и банковите системи. Възникналият хаос би послужил като оправдание за планирано преструктуриране на световната икономика.
Твърденията, свързани с тази теория, включват анулиране на държавните дългове, премахване на парите в брой, задължително въвеждане на дигитални валути, както и унищожаване или преразпределение на частното и общественото богатство.
Огромният размер на националния дълг на САЩ - посочен в изходния материал като приблизително 43 трилиона долара - също е включен в тези твърдения.
Няма никакви доказателства, които да потвърждават, че инициативата на Европейската комисия за готовност е част от подобен план.
Един от хората, които разпространяват подобни тези, е 59-годишният Майк Адамс - създател на платформата Natural News, базирана в Остин, Тексас. Той е известен с това, че популяризира конспиративни теории, като същевременно подкрепя и европейската инициатива за готовност. В същото време неговият онлайн бизнес, Health Ranger, продава продукти, свързани с готовността за извънредни ситуации, включително пособия за оцеляване.
Печелят ли търговците от обществената тревожност?
Според друга теория, кампанията за готовност при извънредни ситуации се насърчава с цел увеличаване на продажбите за производители и търговци на дълготрайни хранителни продукти, къмпинг оборудване, генератори, външни батерии (power banks) и други стоки за оцеляване. В рамките на тази теза се твърди, че засилената обществена тревожност води до значителни търговски печалби.
Макар твърденията за наличието на координирана търговска стратегия да остават недоказани, съществуват данни, че кампаниите за готовност могат да доведат до осезаем ръст в търсенето. След стартирането на британската инициатива "Бъди готов", компании, цитирани от BBC Newsnight и Evening Standard, са отчели значително увеличение на продажбите.
Според представените данни, продажбите на радиоапарати са нараснали със 160%, на фенери - с 284%, а на външни батерии - със 106%.
Самите търговци отдават този ръст на реакцията на обществото спрямо правителствената кампания за готовност.
Трета конспиративна теория гласи, че европейските правителства умишлено поддържат постоянна атмосфера на опасност - подход, възприет след опита от пандемията и енергийната криза. Привържениците на тази теория твърдят, че целта е гражданите да станат все по-зависими от официалните указания и по-склонни да приемат ограничения на своите свободи. И тук липсват доказателства, които да потвърждават, че насоките на ЕС за готовност служат на подобна цел.
dnes.bg